РЕШЕНИЕ № 185 София, 29 декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Мариана Иванчева и в присъствието на прокурор Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 751/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. А. А., защитник на подс. И. В. П. срещу Решение № 260015/24.08.20 г. по ВНОХД № 126/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателно отделение. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че съдебният акт на въззивния съд не е мотивиран в достатъчна степен, липсва задълбочен анализ на доказателствените източници, кредитирани са доказателства, които са събрани в нарушение на НПК, а други доказателствени материали са игнорирани във вреда на подсъдимия. Навеждат се пространни доводи, че делото не е разгледано от независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, като се цитират различни решение на ЕСПЧ и ВКС. Излагат се и доводи за това, че са нарушени разпоредбите на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 НПК. Изтъква се, че съдът безкритично е възприел показанията на основания свидетел по делото, игнорирал е обясненията на подсъдимия и безмотивно е било отказано събирането на доказателствени материали, които са относими към предмета на доказване и могат да послужат за потвърждаване на тезата на подс. И. П., че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Поддържа се, че неправилно е ценен протоколът за доброволно предаване и не са налице никакви фактически данни за продажба на марихуана от страна на подс. И. П. на 12.12.2017 година. Развиват се доводи, че обстоятелствата по делото не са изследвани, обективно, всестранно и пълно. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. П., адв. С., преупълномощен от адв. А. А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изтъква, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът при вземане на решението си, не го е обосновал с обективни факти, а се е водил от някаква емоция. Отправя искане въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че Апелативен съд – Варна е извършил подробен анализ на фактическите обстоятелства и доказателствата по делото. Сочи, че въззивният съд е обсъдил доказателствените материали и е посочил кои доказателства кредитира и на кои не дава вяра и по какви причини. В заключение предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 40 от 3.07.2019 г. на Окръжен съд – Варна по н. о. х. д. № 28/2019 г. подсъдимият И. В. П. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба от пет хиляди лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С присъда № 8 от 25.10.2019 г. на Апелативен съд – Варна по в. н. о. х. д. № 332/2019 г. присъдата е отменена и подсъдимият И. В. П. е признат за невинен в това, на 12.12.2017 г. в [населено място], без надлежно разрешително е разпространил на С. А. Г. високорисково наркотично вещество - 0,30 гр. марихуана с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 7, 26% на стойност от 1,80 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК. Присъдата в частта за веществените доказателства е потвърдена. С решение № 29/14.05.20 г. на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение по КНД № 30/2020 г. присъда № 8 от 25.10.2019 г. на Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 332/2019 г. е била отменена породи допуснати съществени процесуални нарушения и делото е било върнато за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна от съдебно заседание. С Решение № 260015/24.08.20 г. по ВНОХД № 126/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателно отделение присъда № 40/03.07.2019 г. по НОХД № 28/2019 по описа на Окръжен съд – Варна е била потвърдена. Именно срещу това решение е депозирана и настоящата касационна жалба от защитника на подс. И. П.. Касационната жалба е допустима и разгледана по същество, е основателна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, някои доказателствени средства са игнорирани, а други тълкувани превратно. Навеждат се доводи са незаконосъобразно формирано вътрешно убеждение на съдилищата и за наличие на тенденциозност при обсъждане и анализиране на доказателствените източници. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 107 НПК. В настоящия казус инстанционните съдилища не са взели нужните мерки за разкриване на обективната истина. Първоинстанционният съд почти безмотивно, а и напълно неправилно не е уважил искането на защитата за разпит на двама свидетели, които биха подкрепили тезата на подсъдимия, че на инкриминираната дата в посоченото време той не се е намирал в дома си, а е бил на друго място в компанията на други хора. Този съществен пропуск на първоинстанционния съд не е отчетен и от въззивната инстанция. Както е известно съдът събира доказателства по направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Като не е уважил искането на защитата за събиране на относими към предмета на доказване гласни доказателствени средства, съдът е допуснал нарушение на чл. 107 НПК, тъй като съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да събират както доказателства, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават неговата отговорност. Обясненията на подсъдимия са почти напълно игнорирани и не са подложени на нужния анализ и съпоставени с всички останали доказателствени източници. Всъщност почти напълно декларативно е посочено, че на обясненията на подсъдимия не се дава вяра. Въззивната инстанция е анализирала показанията на св. Г., който е и основен свидетел на обвинението, но не и с нужната критичност. Тук следва се отбележи, че обвързаността на поведението на св. Г. с инкриминираните факти, безусловно е задължавало съда да подходи с особено внимание и прецизност при проверката и оценката на получената информация. Нужно е да развият надлежни съображения защо съдилищата считат, че показанията на св. Г. са напълно достоверни, а не са продиктувани от негова лична заинтересованост. Неточни са и разсъжденията на въззивния съд, че показанията на св. Г. се потвърждават от показанията на св. Р. и това е така, защото св. Р. изобщо няма лични възприятия за среща между подсъдимия и св. Г. и за закупуване на наркотично вещество от св. Г., конкретно от подс. И. П.. Св. Р. дава показания за други обстоятелства, които са косвено свързани с предмета на доказване, но тези показания не са от естество нито да подкрепят показанията на св. Г., нито да ги опровергаят. Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация изисква внимателно да ги анализира поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като изложи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи безусловно да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение. Така Върховният касационен съд констатира, че въззивният съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и върху формирането на вътрешното му убеждение, защото то в конкретния случай не почива на обективно, всестранни и пълно изясняване на обстоятелства по делото и не е взето съобразно закона. От тук следва и заключението, че е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 НПК. Ето защо се налага и извода, че при допуснатите съществени процесуални нарушения, атакуваното решение на Апелативен съд – Варна следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Що се отнася до оплакването, залегнало в касационната жалба за евентуална необходимост от съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по повод времевото задържане на св. Г. /било то непосредствено или след като е бил изчакан да се отдалечи на значително разстояние/, то този въпрос следва да бъде обсъден при новото разглеждане на делото и да му се даде точен и обоснован отговор. С нужното внимание е необходимо да се обсъдят и характеристиките на протокола за обиск и доброволно предаване и ясно да се дефинира дали веществените доказателства по делото са били приобщени законосъобразно и чрез какви способи. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за основателни възраженията, залегнали в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /чл. 13, ал. 1, чл. 14 НПК и чл. 107 НПК/, свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти и довели до нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК. Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила Върховният касационен съд не намира за необходимо да обсъжда оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото от една страна във връзка с това оплакване в касационната жалба липсват конкретни доводи, а от друга този въпрос следва да бъде пререшен при новото разглеждане на делото с оглед на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. И. П.. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 260015/24.08.20 г. по ВНОХД № 126/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателно отделение. ВРЪЩА делото за нова разглеждане на Апелативен съд – Варна от друг състав на съда от съдебно заседание. Председател: Членове: 1. 2.