Р Е Ш Е Н И Е                       №, 248, София, 19 май 2010 година    В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 128 по описа за 2010 година.   Постъпил е касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр. София против решение № 504 от 05.01.2010 г., постановено по внохд № 703/09 г. на Апелативния съд-гр. София. Оспорва се оправдаването на подсъдимия за „бягство от местопроизшествието” и приложението на условното осъждане, като се твърди, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Повереникът на частните обвинители счита, че е наложителна проверка по доводите, развити в протеста и предлага ВКС да се произнесе по същество. Защитниците на подсъдимия Б. З. Г. не намират основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Представят писмени съображения. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 1246/09 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Г за виновен и на основание чл.343, ал.4 във връзка с ал.3 б.”б”, чл.342, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като го оправдал по първоначалното обвинение да е избягъл от местопроизшествието. На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. С оспореното въззивно решение, постановено по протест на прокурора, присъдата на СГС е изменена, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Протестът е основателен. Налице е основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което въззивното решение следва да се отмени, а делото – върне за ново разглеждане. Неоснователно е стеснен кръгът на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото (чл.102 НПК), което е злепоставило постигането на обективната истина. 1. В мотивите на решението е утвърден изводът на първостепенния съд относно състоянието на подсъдимия, непосредствено след пътнотранспортното произшествие, поради което е напуснал местопроизшествието, а именно – „силна уплаха, стрес, недооценяване на ситуацията”. Съмненията (които очевидно са налице) относно способностите на подсъдимия с оглед на психическото му състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, могат да бъдат отстранени единствено и само по пътя на чл.144, ал.1 във връзка с ал.2 т.4 НПК. Свързано с изложеното дотук, обясненията на подс. Г. и показанията на св. Б, относно състоянието на първия и оказана му медицинска помощ, не са проверени надлежно, посредством други доказателствени средства. Така въобще не е изследвано кога и по какъв повод, кой екип на ИБМП е извършил преглед и оказал медицинска помощ на подсъдимия, къде и каква. Още по-малко ясно е в колко часа на инкриминираната дата подсъдимият и св. Б са се явили в съответното РПУ. Вън от цитираната (от страните по делото и съда) практика на ВКС, с приоритет са указанията на ВКС, които са задължителни по приложението на закона, каквито са тези, съдържащи се в Постановление № 1/83 г. на Пленума на ВС на РБ – т.4 б.”и” и Тълкувателно решение № 19/85 г. на ОСНК – т.2. На същото място ясно е изразено, че деецът може да напусне и/или не се завърне на местопроизшествието само при наличието на основателни причини. Неизясняването на очертаните обстоятелства е злепоставило възможността на решаващия съд да достигне до правилни изводи относно наличието или не на такива причини у подсъдимия за напускане на местопроизшествието и незавръщането му там. 2. Част от установените фактически положения не са получили оценка, адекватна на обективното им значение. Проявена е едностранчивост. След паркирането на лекия автомобил в жк. С., подсъдимият взел със себе си табелката с името на водача на таксиметровия автомобил и служебния стикер. Последно посочените документи обективно насочват към водача на същия автомобил към времепричиняването на пътнотранспортното произшествие, респ. към автора на инкриминираното престъпление и поради това достатъчно ясно указват на първоначалната цел на дееца. Обстоятелството, че в един по-късен момент лично и/или поради въздействието на другиго, деецът е взел противно, различно решение, не променя оценката на първоначално обективираните му намерения, чрез съответните, вече посочени, действия. Последните, от друга страна, имат своето значение и относно психическото състояние на дееца след пътнотранспортното произшествие. 3. Въззивният съд е приел като „изключително важно по значение” съпричиняването от страна на пешеходците. Приносът за настъпването на вредоносния резултат е обстоятелство от значение за степента на вината и индивидуализиране на отговорността – наказателна и гражданска. Поради това, при пътнотранспортно произшествие, задължително се изяснява поведението на всички участници в него, каквито в конкретният случай са и пострадалите пешеходци. Прави впечатление, че на досъдебното и в съдебното производство, поведението на пешеходците не е изследвано свързано с правилата за движение, очертани в Закона за движение по пътищата и Правилника по приложението му. Конкретният принос не се свързва с някакво житейско понятие, а със строги правила, посочени в чл.113 и чл.114 от ЗДП, съдържащи множество хипотези. По делото изобщо не е установено кое/кои правила са нарушени от пострадалите. При липсата на правен извод относно приносът им към настъпване на вредоносните последици, последният няма как да бъде оценен по значимост. Предвид характера на установеното касационно основание, останалите доводи на прокурора – по приложението на закона и института на условното осъждане, следва да намерят своя убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 504 от 05.01.2010 г., постановено по внохд № 703/09 г. на Апелативния съд-гр. София и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: