Р Е Ш Е Н И Е № 50174 София, 01 декември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски , изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 545/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на адв.В. В., служебен защитник на подсъдимия Л. Г. В. срещу решение №84 от 23.05.2022г., постановено по ВНОХД №370/21г. от АС-Варна, 1 състав, насочена към частта от въззивния съдебен акт, в която е утвърдено осъждането на последния за извършени в реална съвкупност престъпления по чл.278, ал.6 от НК, по чл.277, ал.3, вр.20, ал.2 от НК и чл.277а, ал.7 от НК и при условията на чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим и глоба в размер на 5000лв. и на основание чл.68, ал.1 от НК е активирано изпълнението на наложеното му по предходна присъда наказание лишаване от свобода за срок от една година.Релевирани са всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като при условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или за изменение на решението в санкционната му част, чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия –адв.В. поддържа изложените в жалбата съображения и отправените искания. Подсъдимият В. в своя лична защита заявява, че се присъединява към изложеното от адв.В.. В правото си на последна дума, подсъдимият В. моли да бъде оправдан. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен.Счита, че не са налице заявените с жалбата касационни основания.Излага становище, според което част от изложените в сезиращия документ доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, представляват такива за необоснованост, която не е самостоятелен касационен повод.Отправените упреци към аналитичната дейност на въззивния съд, според държавния обвинител, са неоснователни.Наложеното на подсъдимия при условията на чл.23, ал.1 от НК наказание не е явно несправедливо. В правото си на реплика адв.В. настоява, че основният порок на обжалваната част от въззивния съдебен акт се състои в липсата на анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.Поставя акцент върху обстоятелството, че подсъдимия В. не познава св.М., който факт е безспорно установен по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и съображенията на страните, изложени на съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 260010 от 28.05.2021г., постановена по НОХД №332/2020г., на ОС-Силистра, подсъдимият Л. Г. В. е бил признат за виновен за три престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, а именно: 1/На 20.04.2018г. в землището на [населено място], обл.Силистра, в местността „Коренището“, в съучастие като съизвършител с П. С. Г. и Д. К. Д., без съответно разрешение е търсил археологически обекти, като при извършването на деянието са използвани технически средства -2 бр. металдетектори; три бр. лопати и МПС –л.а. марка „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „Б. Н.“О. –гр.Силистра, поради което и на основание чл.277а, ал.3 вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000лв; 2/На същата дата, в дома си в [населено място], обл.Силистра, противозаконно е държал оръдия- 2бр. саморъчно направени металдетектори, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години; 3/На същата дата, в землището на [населено място], обл.Силистра, в местността „Коренището“, държал повече от три археологически обекта /общо шест/, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл.278, ал.6 пр.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3000лв. С присъдата, на основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подс.В. най-тежкото измежду така определените наказания, а именно - лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000лв., като на основание ал.3 от цитирания законов текст присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 5000лв. към наказанието лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение и наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на подс.В. със споразумение №8/27.11.2015г. по НОХД №303/2015г. по описа на ОС-Силистра. Постановил двете наказания лишаване от свобода /от две и от една година/ да бъдат изтърпени при първоначален строг режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. Със същата присъда, всеки от подсъдимите П. С. Г. и Д. К. Д., бил признат за виновен в това, че на посочената по-горе дата, в землището на [населено място], обл.Силистра, в местността „Коренището“, в съучастие по-между си и с Л. В., като съизвършители, без съответно разрешение, е търсил археологически обекти, като при извършването на деянието са използвани технически средства -2 бр. металдетектори; три бр. лопати и МПС –л.а. марка „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „Братя Н.“О. –гр.Силистра- престъпление по чл.277а, ал.3 вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.На основание посочената материалноправна норма и при условията на чл.54 от НК, на всеки от подсъдимите Г. и Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 5000лв., чието изпълнение е отложено за срок от три години. Съдът се разпоредил със средствата и предмета на престъпление, като отнел в полза на държавата 4бр. металдетектора /от които 2бр. саморъчно направени/; 3бр. лопати и общо 74бр. сребърни и бронзови монети /от които 68бр. предадени от св.М. и 6 бр. иззети от подс.В./.Разпоредил се и с останалите веществени доказателства като постановил връщането им на лицата, от които са иззети. Присъдил разноските по делото в тежест на подсъдимите. По жалби на защитниците на тримата подсъдими, първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред.Въззивното производство приключило със сега обжалваното решение №84/23.05.2022г., постановено по ВНОХД №370/2021г. от АС- Варна, 1 състав, с което на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК първоинстанционният съдебен акт бил изменен в частта, с която подс.Л. В. бил признат за виновен по чл.278, ал.6 от НК чрез прилагане на закон за същото престъпление, като било прието, че престъплението е осъществено от подс.В. в нарушение на изискванията на пар.6 от ПЗР на ЗКН и бил оправдан за това, да е извършено в нарушение на Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.В останалата част присъдата била потвърдена. Преди да пристъпи към разглеждане на доводите , изложени в сезиращия документ, касационният съд намира за необходимо да очертае рамките на настоящия касационнен контрол.В пределите на същия следва да бъде включено единствено осъждането на подс.Л. В. за вменената му престъпна деятелност, описана по-горе.Осъжданията на подс.Д. и Г. не са предмет на оспорване пред касационната инстанция, което стеснява пределите по чл.347, ал.1 НПК до осъдителната част на въззивния съдебен акт, касаеща подс.В.. По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила: Възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да получат приоритетно разглеждане, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите аргументи на жалбоподателя. В подкрепа на оплакванията, аргументиращи наличие на коментирания касационен повод, са изложени следните съображения:проверявания съд се е отклонил от стандарта, въведен в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК; налице е порок в аналитичната му дейност, тъй като информацията, изводима от обясненията на подсъдимите Д., Г. и В., както и от показанията на св.М., не е обсъдена от контролираната инстанция; доказателствата по делото са ценени превратно, като неправилно е придадена по-голяма тежест на тези, подкрепящи обвинителната теза, за сметка на доказателствата, които оневиняват подс.В.; компрометирано е обективното, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, което е довело до погрешно формирано вътрешно убеждение у инстанциите по същество; съставомерните признаци на престъпното деяние по по чл.277а, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК са изведени на базата на логически връзки, които са изградени единствено на данните за личността на подсъдимия, неговото хоби и обремененото му съдебно минало вместо на всеобхватната преценка на доказателствените източници; осъдителните изводи за вменената на В. престъпна деятелност по чл.277а, ал.7 от НПК почиват на предположения, като освен това са изведени при игнориране обясненията на подсъдимия и на заключението от СТЕ, изготвено от експерта А..Доводите са подкрепени от конкретни решения на касационната инстанция, които според касатора имат относимост и към конкретния казус. Преди всичко следва да се подчертае, че настоящият съдебен състав не дължи отговор на доводите за необоснованост на решението, защото същата не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Тъй като е съд по правото, а не по фактите /извън случаите по чл.354, ал.5 от НПК, какъвто настоящият безспорно не е/, касационната инстанция не може да приема нови фактически положения, нито да пререшава въпросите относно достоверността и убедителността на доказателствата като сама кредитира част от тях за сметка на други или даде указания на долустоящия съд в тази насока – последното би означавало да подмени вътрешното му убеждение. Припомнянето на тези принципни положения е наложително не само защото съществен дял от оплакванията в жалбата са именно за необоснованост, но и предвид настоятелното искане касационният съд да кредитира безрезервно обясненията на подсъдимите, които въззивната инстанция е приела за неотговарящи на обективната истина, след което в противоречие с фактическите констатации в проверявания съдебен акт да приеме, че поводът за присъствието на подс.В. на инкриминираното място –нива-собственост на св.М., находяща се в землището на [населено място], обл.Силистра, местността „Коренището“ е бил търсене на злато, а не на археологически обекти /на плоскостта на вменената му престъпна деятелност по чл.277а, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК/, както и че намерените в дома му в [населено място] 2бр. саморъчно направени металдетектори са държани от него за търсене на цветни метали, а не на археологически обекти / на плоскостта на вменената му престъпна деятелност по чл.277а, ал.7 от НК/. От изложеното следва, че в обхвата на касационната проверка се включва единствено доколко въззивният съд е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, а прегледът на атакуваното решение дава основание за извод, че аналитичната му дейност е съответна на изискванията на НПК, като тази позиция на касационния съд касае и съдебната дейност на проверяваната инстанция при обсъждане на трите обвинения, вменени на подсъдимия. 1.Констациите на въззивния съд, че подсъдимият В. , заедно с останалите двама подсъдими /Г. и Д./ са пребивавали на инкриминираното място - нива-собственост на св.М., находяща се в землището на [населено място], обл.Силистра, местността „Коренището“ с цел търсене на археологически обекти, поставени в основата на утвърждаване на осъждането му по чл.277а, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, са направени след съпоставяне на обясненията на тримата подсъдими с показанията на полицейските служители В. П. и Н. С., както и тези на св.М..Въззивният съд е съобразил, че свидетелите П. и С. са пресъздали в детайли възприятията си от действията на двама от подсъдимите с металотърсача и на трети, който копаел дупка в земята, както и тези на тримата при извършване на проверката.Взел е предвид, че последно посочените свидетели последователно и неотклонно са поддържали, че при появата им подсъдимите В. и Д. са се смутили, а подс.Г. е избягал от местопрестъплението; отдадено е дължимото внимание на намерените в предходен, но много близък до инкримирираното време момент, значително количество монети от св.М. и предоставянето им от него на подс.Г.; отчетено е и обстоятелството, че в личните вещи на подс.В. –чантичка, установена в близост до рова, изкопан от подсъдимите са открити 5 бр.монети, покрити с патина; съобразен е и факта, че по време на проверката никой от подсъдимите не е посочил, че целта на пребиваването им в местността е търсене на злато; съобразени са най-сетне и иззетите от дома на подс.В. 2бр. саморъчно направени металдетектори, 1бр. бронзова монета и каталог за римски монети на български език, с включен в него снимков материал на антични монети с отразени стойности в евро.Посочените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка са дали основание за преценка, че заявеното от подсъдимите, че се намират на инкриминираното място за да търсят злато, а не артефакти, не отговаря на обективната истина.Отхвърлянето на обясненията на подсъдимите в коментираната им част и конкретно на заявеното от подс.В., че не е знаел какво точно ще търсят, не е извършено декларативно и неаргументирано. Преценката за недостоверността им е осъществена след комплексен анализ на доказателствената съвкупност като от съществено значение за това заключение е било констатирането на инкриминираните вещи, предмет на престъпление по пункт 2-ри и 3-ти от обвинението в него самия и в дома му, както и предходното му осъждане за идентична престъпна деятелност. 2.Идентично е становището на касационния съд и по отношение на констатациите на проверяваната инстанция, поставени в основата на утвърденото осъждане на В. по чл.277а, ал.7 от НК.Те също са изведени след прецизен анализ на доказателствените източници, изводими не само от обясненията на подс.В., но и от обективните находки, установени и иззети от него самия и от дома му.Правилно в обхвата на съдебната преценка са включени и данните за предходното осъждане на жалбоподателя за еднородна престъпна деятелност.При това положение, няма как да бъде споделен отправения от касатора упрек за неоснователно игнориране на обясненията на подсъдимия.Позоваването от страна на касатора на заявеното от експерта А. при проведения му разпит пред първоинстанционния съд, при защитата на изготвеното от него заключение от СТЕ, няма значението, което му се придава.Това е така, защото въззивният съд е оценил всички относими към предмета по чл.102 от НПК обстоятелства в тяхната взаимовръзка, а не в тяхната отделност, както настоява жалбоподателя. Изложеното по-горе определя като неоснователно твърдението, че осъждането на подс.В. по този пункт почива на предположения.Останалите възражения във връзка с коментираното осъждане на касатора следва да бъдат обсъдени на плоскостта на касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. 3.Лишено от основание е и оплакването на защитата на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения, намерили израз в несъобразяване с разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК.Внимателния прочит на мотивите към въззивното решение не разкрива дефицит в доказателствената дейност на съда. Същите позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав при изграждане на изводите по фактите и правото на плоскостта на вменените обвинения за престъпна деятелност, квалифицирана по чл.277а, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.277а, ал.7 от НК . В пълнота са били обсъдени гласните доказателствени средства, като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други, каквито упреци са отправени от касационния жалбоподател. На обсъждане са били подложени и събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на изготвените от експерта А. заключения на СТЕ. 4.На последно място, несъстоятелен е и отправения упрек за отклонение на въззивния съд от стандарта, въведен в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК.Защитните доводи са били обсъдени с необходимото внимание, като всеки от тях е получил аргументиран и задълбочен отговор. 5.В жалбата липсват конкретни оплаквания, насочени към частта от съдебния акт, в която е утвърдено осъждането на подсъдимия по чл.278, ал.6 от НПК, поради което касационния съд ще посочи само, че и по този пункт съдебната дейност на проверяваната инстанция не търпи критика. По доводите за неправилно приложение на материалния закон: Този касационен повод, според изложените в жалбата доводи, се твърди да е наличен при утвърденото осъждане на В. за вменената му престъпна деятелност по чл.277а, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.277а, ал.7 от НК. Оплакванията са неоснователни. Изводът, че аналитичната дейност на въззивния съд не страда от пороците, описани в жалбата, има за последица и неоснователност на преобладаващата част от възраженията за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка следва да се подчертае, че касационната инстанция преценява материалната законосъобразност на проверявания съдебен акт въз основа на фактите, приети от долустоящия съд и може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само ако те обосновават несъставомерност на деянието. Вменените на подс.В. престъпни деяния не попадат в обсъжданата хипотеза, което не позволява удовлетворяване на искането на последния да бъде оправдан от касационната инстанция. Касационният съд споделя изцяло правните изводи на въззивния съд относно престъплението по чл. 277а, ал. 7 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено от подс.Л. В..Обстоятелствата, на които се позовава касаторът, а именно:че специалните средства и конкретно металдетекторите не са негова собственост не изключват съставомерността на деянието по посочения текст от НК, след като е установено, че както последните, така и лопатите са имали и изискуемото от НК предназначение и то е било известно или поне се е предполагало от дееца (в този смисъл и Р. № 111/2017 год. по н. д. № 483/2017 год. на III н. о., Р. № 265/2016 год. по н. д. № 780/2016 год. на III н. о. и др.). Наличието на знание за това, че металдетекторът и трите лопати, са предназначени за търсене на археологически обекти е установено по несъмнен начин по делото предвид извършваната от подсъдимия дейност на инкриминираната дата и поведението му при появата на служителите на реда, а също така и въз основа на обективните находки в жилището му. Споделени са и правните изводи на проверяваната инстанция относно престъплението по чл.277а, ал.7 от НК.В съдържанието на мотивите към въззивния съдебен акт, на л.13 и л.14, ясно и със съответната подкрепяща аргументация е изразена позицията на решаващия съд относно субективната съставомерност на деянието. Касационния съд изцяло се съгласява с изложеното, като не намира необходимост да го възпроизвежда или допълва. Във връзка с основния довод на защитата за липса на знание у подсъдимия В. за целта на разкопките, както и за предназначение на намерените в дома му саморъчни металдетектори, различно от инкриминираното, следва още веднъж да се припомни, че инстанциите по фактите аргументирано са отказали да признаят достоверност на обясненията на тримата подсъдимите и след като съображенията им са убедителни и изчерпателни, ВКС не би могъл да пререши този въпрос. Наред с това е необходимо да се подчертае, че несъгласието на жалбоподателя и защитата му с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като приетите за достоверни доказателствени средства са установили факти, които не биха могли повече да бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. На последно място, във връзка с деятелността на подсъдимия като съизвършител и отправените в тази връзка възражения, че той не е бил собственик на техническите средства и не е участвал в изкопната дейност следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика, при съизвършителството не е важен конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие само от единия подсъдим върху обекта на престъплението, а е последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние.Поради изложеното, не може да бъде удовлетворена претенцията на касатора за преквалификация на деянието по чл.277а, ал.1 от НК. По доводите за явна несправедливост на наложените наказания: Настоящият съдебен състав не констатира и наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК. Според изложените в жалбата съображения, при индивидуализацията на наказанията за всяко едно от престъпните посегателства, извършени от подс.В. в условията на реална съвкупност, въззивният съд е пренебрегнал обстоятелства, които е следвало да оцени като смекчаващи отговорността му.Като такива се извеждат коректното процесуално поведение на подс.В. и обясненията, с които е съдействал на разследващите органи.Наред с тях, според касатора, при определяне на наказанието за престъплението по чл. 277а, ал. 7 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, също като смекчаващи отговорността обстоятелства е следвало да бъдат ценени и следните такива:подс.В. не е бил собственик на техническите средства, нито пък на лекия автомобил, с който са се придвижвали тримата подсъдими; при осъществяване на коментираното престъпно посегателство не са намерени артефакти.На плоскостта на престъпното деяние по чл.278, ал.6 от НК, индивидуализацията на наказанието според жалбоподателя е протекла при липса на отчитане на малкия брой монети, като освен това, не е съобразен и факта, че това престъпление е извършено преди значителен период от време. Оплакванията са неоснователни.Инстанционните съдилища са индивидуализирали наказанията на подс.В. за всяко едно от престъпните деяния, включени в съвкупността, при условията на чл.54 от НК.Този извод е споделен от касационния съд, тъй като липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК; такива не се сочат и в касационната жалба. Отправеният упрек за игнориране на обстоятелствата, на които поставя акцент касатора при определяне на наказанията за престъпните деяния по чл. 277а, ал. 7 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.277а, ал.7 от НК, е неоснователен. Въззивният съд е утвърдил дейността на първоинстанционния по индивидуализация на наказанията на подс.В., отмерени за всяко едно от деянията, включени в съвкупността.Изложил е съображения, че липсват доказателства, които да смекчават отговорността на В., като същевременно са налице такива, които я отекчават.В обхвата на последните е съобразил липсата на трудова ангажираност на подсъдимия и обремененото му съдебно минало, а именно- обстоятелството, че е осъждан за престъпление по чл.277а, ал.2 вр. ал.1 от НК, като настоящите деяния са осъществени в определения му изпитателен срок за предходното осъждане.Посочил е, че при този разбор, наказанията на жалбоподателя за всяко от деянията, е следвало да бъдат определени в размери над средните, предвидени в съответните материално-правни норми, но поради липса на протест не е реализирал провомощията си по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.Поради тази причина е утвърдил позицията на първоинстанционния съд, според която наказанията на подс.В., както основните, така и кумулативните /за деянията по чл.277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.278, ал.6 от НК/ са определени в размер близък до минималните, предвидени в особената част на НК. Касационният съд споделя съображенията на въззивната инстанция.Обстоятелствата, на които акцентира касаторът правилно не са отчетени като смекчаващи отговорността на В. такива.Коректното процесуално поведение на същия е факт, но то не може самостоятелно да обуслови смекчаване на следващата му се наказателна репресия, защото е типично; норма, която е очаквана от обществото.Обясненията, които същия е дал в рамките на производството не могат да бъдат отчетени като съдействащи за изясняване на обективната истина, поради което правилно не са обсъдени като смекчаващи отговорността му такива.Правилно като такива не са отчетени и останалите, заявени от касатора обстоятелства, а именно –тези, че В. не е собственик на техническите средства и на лекия автомобил, с който са се придвижвали подсъдими за извършване на престъпното деяние по чл.277а, ал.3 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и че при последното не са намерени артефакти.Същевременно, правилно решаващият съдебен състав е анализирал характеристиките на самата престъпна дейност, обстоятелството, че същата е реализирана чрез три деяния, едно от които е извършено в съучастие, под формата на съизвършителство, с ползване на технически средства и МПС. Обяснимо в жалбата се пропускат и разсъжденията на съда, свързани с установените данни, че подсъдимият е извършил инкриминираната престъпна дейност в изпитателния срок, определен му по предходно осъждане за идентична престъпна деятелност.Това обстоятелство не може да се изключи като фактор при комплексната оценка за степента на обществена опасност на конкретните деяния и деец, тъй като от една страна завишава същите, а от друга- сочи, че предходно упражнената наказателна санкция не е довело до поправянето и превъзпитанието на В.. Основателен е единствено упрекът касателно наказанието, наложено на подс. Л. В. за извършеното от него престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, за това че Апелативният съд е пренебрегнал относително ниската стойност на предмета на престъпление.Тъй като наказанието и за това престъпление е определено в размер значително под средния на наказанието лишаване от свобода и равен на минималния такъв на наказанието глоба, касационния съд не счита, че то следва да бъде допълнително редуцирано. На последно място, касационният съд ще посочи, че в диспозитива на първоинстанционната присъда, при приложението на чл.23, ал.1 от НПК, некоректно е отразено наложеното на подсъдимия общо наказание, като освен лишаването от свобода за срок от две години, е отбелязано и наказанието глоба в размер на 5000лв.Тази непрецизност е останала извън вниманието на апелативната инстанция.Очевидно обаче, се касае до техническа грешка, която не налага специална касационна намеса, тъй като изрично е отбелязано, че при условията на чл.23, ал.3 от НК се присъединява изцяло наказанието глоба от 5000лв. към определеното по ал.1 на чл.23 от НК общо наказание лишаване от свобода. В обобщение, заявените в жалбата касационни основания не са налице.Това я определя като неоснователна, поради което и отправените с нея при условията на алтернативност искания не могат да бъдат удовлетворени. По изложените съображения и на основание чл.354,ал.1, т.1 от НПК , ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/23.05.2022г. на Апелативен съд -Варна, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 370/2021г. по описа на същия съд ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.