Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 27.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2137 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 64 от 11.03.2014г. по в.т.д. № 34/2014г. на Апелативен съд – В. Т., с което е потвърдено решение № 159/ 01.11.2013г. по гр.д. №17/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.8 Закона за арендата в земеделието за заплащане на сумата от 21 480,15 лева, представляваща незаплатена част от арендните вноски за стопанската 2011/ 2012г. по договори за аренда от 18.02.2008г.и 30.07.2009г.и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1912,50 лева – мораторна лихва върху незаплатената главница за периода от 30.11.2009г. до 01.07.2012г., съответно за сумата от 2888,77 лева – мораторна лихва за времето от 01.07.2012г. до 04.01.2013г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 04.01.2013г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му, уважаване на исковете и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът, [фирма], оспорва основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от него отговор. Иска присъждане на направените разноски от 1500 лева за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: „Допустима ли е актуализация на размера на арендната вноска, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и представлява ли тя изменение на арендния договор по смисъла на чл.16 ЗАЗ в частта за арендната вноска?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не съществуват вземания срещу ответното дружество, основани на клаузи в арендните договори за актуализиране едностранно от общината на договорената арендна вноска в случаите на промяна на Наредбата на общински съвет Г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, тъй като клаузите са нищожни, поради противоречието им със закона - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗАЗ, като е формирал извод, че размерът на арендното плащане следва да бъде изрично договорен, от което е извел, че след като страните са договорили размера на арендната вноска, ако се налага нейното изменение, е следвало то да бъде поискано по реда на чл.16, ал.1 ЗАЗ. В случая не е постигнато съгласие между страните за изменение на размера на арендната вноска, поради което в нарушение на посочените разпоредби от ЗАЗ общината е начислила като дължима от ответното дружество арендна вноска в размер, съобразен с изменения с посочената по-горе наредба. По релевирания правен въпрос: Съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни, прекратени, развалени или отменени, само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Съгласието за изменение на договора може да се постигне: 1/ при самото сключване на договора, чрез клауза за промяна на определен/и елемент/и от него при настъпване на конкретно обстоятелство или 2/ по-късно – чрез допълнително споразумение между страните. В първата хипотеза, когато клаузата предвижда изменение на цената на договора, новата цена трябва да е определена или определяема, за да се приеме, че има постигнато съгласие между страните за промяна на цената. С разпоредбата на чл.16, ал.1 изр. 2-ро и 3-то от Закона за арендата в земеделието е предвидена единствено забрана за обвързване и от там за изменение на арендното плащане във връзка с увеличение или намаляване на добивите и за изменение на уговорения срок на договора, като е прието, че това не са обстоятелства по см. на чл.16, ал.1, изр.1-во ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска изменение на договора, когато обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, което право може да се упражни от страната по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора /чл.16, ал.5 ЗАЗ/. Тази уредба е близка с института на стопанската непоносимост по чл.307 ТЗ. Други ограничения за изменение на договора не се уреждат със специалния Закон за арендата в земеделието, поради което следва да се приеме, че извън очертаните хипотези, страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите, очертани в чл.9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. Промяна на размера на арендната вноска настъпва автоматично при осъществяване на обстоятелството, от което, съобразно изразената при сключването на договора волята на страните, е обусловена промяната й, ако актуализираният размер е определен или определяем. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: Актуализация на размера на арендната вноска е допустима, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и тя не представлява изменение на арендния договор по смисъла на чл.16 ЗАЗ в частта за арендната вноска. По съществото на касационната жалба: Безспорно по делото е установено от фактическа страна, че между [община], в качеството на арендодател, и [фирма], в качеството на арендатор, е сключен на 18.02.2008г. договор за аренда за срок от 5 стопански години, с който общината предоставяне на търговското дружество възмездно ползване на общински земеделски земи, различна категория. В чл.3, ал.1 от договора е посочено, че ползването се предоставя срещу определена от Общинския съвет на [населено място] арендна вноска в Наредбата му за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, определена според категорията на земята и начина на трайно ползване. Според чл.4, ал.1, т.1 и т.4 от договора, арендната вноска се изплаща в парична форма в края на стопанската година до 31 декември на текущата календарна година, а в т.5 е предвидено тя да се актуализира едностранно от общината в случаите на промяна на Наредбата на Общински съвет Г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. При сключването на договора арендаторът е внесъл съобразно чл.4, ал.1, т.2 от него, гаранция за изпълнение на договора в размер на 3000 лева, която сума се приспада от арендната вноска за последната стопанска година – за 2012г., като последното плащане по договора се извършва на 31.12.2012г. На 30.07.2009г. страните са подписали допълнително споразумение към договора от 18.02.2009г., с което за част от земите е прекратено арендуването, а за останалите земи арендната вноска се определя според Тарифата за определяне на наемни цени на общинско имущество в [община] за съответната категория нива и се заплаща до 30-ти септември на текущата година. Предвидено е в чл.4 актуализиране едностранно от общината в случаите на промяна на Наредбата на Общинския съвет [населено място] за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. На 30.07.2009г. между същите страни е сключен договор за отдаване под аренда на други общински земи за срок от 4-ри стопански години, до 30.09.2012г., когато следва да се извърши и последното плащане по договора. В този договор се съдържат аналогични клаузи на договора за аренда от 18.02.2008г. във връзка с определянето на арендната вноска по Наредбата на Общински съвет Г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост /чл.3/ и актуализирането й /чл.4, ал.1, т.4/ при промяна на наредбата. Определена гаранция от 235 лева не е внесена. При така установената от въззивния съд фактическа обстановка, същият е достигнал до неправилния извод за липса на съгласие между страните за изменение на размера на арендната вноска, в противоречие с дадения отговор на поставения правен въпрос. Арендуването на общинските земеделски земи, става по цени на Наредбата на Общински съвет Г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, като страните са договорили изменението на тези цени да има действие за отношенията им по договорите за аренда. Съгласието за промяна на арендната вноска при и съобразно промяната на цените на посочената наредба е постигнато с подписването на договора. Неправилено е прието от въззивния съд, че ако се налага изменение на договора, вкл. досежно размера на арендното плащане, страната е следвало да поиска изменение на договора в тази му част по чл.16, ал.1 ЗАЗ. Изменението на арендния договор по чл.16, ал.1 ЗАЗ е свързано с обективното настъпване на обстоятелства, водещи до съществено несъответствие между поетите задължения, каквито в случая не е налице и на които не се позовава общината – арендодател. С влязлото в сила решение за заплащане на арендни вноски за предходен период от време, не се формира сила на пресъдено нещо, както по отношение на вземанията за следващ период, така и по отношение на възраженията на ответника /изключение е въведено от закона само за възраженията за прихващане и подобрения/. Предвид изложеното, решението на въззивния съд, като постановено в противоречие с чл.16 и чл.8 от ЗАЗ и чл.9 ЗЗД, следва да бъде отменено, като неправилно. Исковете за заплащане на арендни вноски в изменения размер с Наредбата и Тарифата на Общинския съвет на [населено място] са основатели и доказани за сумата от 19 780,35 лева по договора за аренда от 18.02.2008г. и допълнителното споразумение към него и за сумата от 1699,80 лева по договора за аренда от 30.07.2009г., при отчитане на извършените плащания и приспадане на внесената гаранция по първия договор, съобразно приетите заключения на вещото лице. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/ 2001г. на ОСГК на ВКС, чийто постановки, според т.5 от Тълкувателно решение №1 / 09.12.2013г. по тълк.д. № 18 2013г. на ОСГТК на ВКС, продължават да са актуални, решението на въззивния съд в частта за законната лихва за периодите, преди завеждане на исковата молба, следва да се обезсили, и делото върне на въззивния съд за оставяне без движение производството по делото, тъй като липсва конкретизация размера на претендираната лихва за тези периоди върху всяка от двете главници поотделно, като се вземе предвид и направения частичен отказ от иска за лихвата в първата инстанция. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 431,44 лева – държавна такса, съобразно уважената част на исковете. Договореното за касационното производство адвокатско възнаграждение от 3590,59 лева, не следва да бъде присъдено, тъй като, съгласно договора за правна помощ, е платимо по банков път, но не са ангажирани до даване ход на устните състезания доказателства за заплащането му. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 64 от 11.03.2014г. по в.т.д. № 34/2014г. на Апелативен съд – В. Т., в частта, в която е потвърдено решение № 159/ 01.11.2013г. по гр.д. №17/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, за отхвърляне на предявените от [община] против [фирма], иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1912,50 лева – мораторна лихва върху незаплатените главници за периода от 30.11.2009г. до 01.07.2012г., съответно за сумата от 2888,77 лева – мораторна лихва за времето от 01.07.2012г. до 04.01.2013г. ОТМЕНЯ решение № 64 от 11.03.2014г. по в.т.д. № 34/2014г. на Апелативен съд – В. Т., в частта, в която е потвърдено решение № 159/ 01.11.2013г. по гр.д. №17/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, за отхвърляне на предявените от [община] против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.8 Закона за арендата в земеделието за заплащане на сумата от 21 480,15 лева, представляваща незаплатена част от арендните вноски за стопанската 2011/ 2012г. по договори за аренда от 18.02.2008г. и 30.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.01.2013г. до окончателното й заплащане, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН], да заплати на [община], [населено място], [улица], на основание чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.8 Закона за арендата в земеделието, сумата от 21 19 780,35 лева, представляваща незаплатена част от арендните вноски за стопанската 2011/2012г. по договор за аренда от 18.02.2008г. и допълнителното споразумение към него, както и сумата от 1699,80 лева, представляваща незаплатена част от арендните вноски за стопанската 2011/ 2012г. по договор за аренда от 30.07.2009г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 04.01.2013г. до окончателното им заплащане. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – В. Т. за ново разглеждане от друг състав на съда в частта относно исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1912,50 лева – мораторна лихва върху незаплатените главници за периода от 30.11.2009г. до 01.07.2012г., съответно за сумата от 2888,77 лева – мораторна лихва за времето от 01.07.2012г. до 04.01.2013г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН], да заплати на [община], [населено място], [улица], направени разноски в размер на 431,44 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.