4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 291 София, 10.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1293/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Д., лично и като майка и законна представителка на малолетните Л. З. Г. и Т. З. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 206 от 09.03.2021 г. по гр.д. № 2948/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 67 от 17.01.2020 г. по гр.д. № 377/2018 г. на Окръжен съд - Видин за отхвърляне на предявените срещу „Бул инс“ АД искове по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на З. З. Г., настъпила при ПТП на 31.07.2018 год., за разликата над 62 500 лева до 125 000 лева – за всяко едно от децата, и за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лева – за Ю. Д.. В касационната жалба се сочат основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на решението в обжалваните части. Сочи се, че решаващият състав неправилно е редуцирал определените обезщетения, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Според касаторите, изразеното от апелативния съд разбиране, че пострадалият е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол, но се е съгласил да бъде превозван от него, и е допринесъл в равна степен за настъпването на вредоносния резултат, не съответства на доказателствата по делото. В жалбата се твърди, че ответникът не е провел пълно и главно доказване по възражението за съпричиняване, като по делото не е установено по безспорен начин знанието на З. Г. за употребата на алкохол от виновния за произшествието водач и съгласието на пострадалия да бъде превозван от него. Евентуално, касаторите поддържат, че дори и при доказано допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на вредите, то същото би следвало да е максимум 1/3, доколкото отговорността на делинквента е в пъти по-голяма от тази на пострадалия, а не 50 %, както неправилно е приел апелативният съд. В жалбата, а и в отделно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са формулирани следните въпроси: 1. За да се приеме за доказано възражението за съпричиняване, изразяващо се в съгласие на пострадалия да пътува с алкохолно повлиян водач, следва ли знанието за това обстоятелство да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване, или е достатъчно наличието на косвени данни, събрани в друго производство; 2. Установеното алкохолно съдържание в кръвта на водача, в количества над допустимите по закон, като квалифициращо обстоятелство на извършеното престъпно деяние, презумпция за знание ли е на това обстоятелство от страна на пострадалия, или следва да бъде доказано по правилата на ГПК; 3. Възможно ли е прилагането на обективни критерии за оценка на състоянието на водач на МПС относно употребата на алкохол и положена ли е достатъчно дължима грижа при наблюдението на поведението на водача, или е необходимо и поставяне на изричен въпрос относно употребата на алкохол; 4. Длъжно ли е лицето, което се е качило при алкохолно повлиян водач, да му задава изричен въпрос – дали е употребил алкохол, за да се приеме наличието на знание и съгласие; 5. Съпоставима ли е отговорността на пътника с отговорността на водача на МПС, когато същият е знаел, че водачът е употребил алкохол, но въпреки това е поел риска да пътува с него и 6. При определяне на степента и размера на допринасянето/съпричиняването на вредите, от значение ли са вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в движението, конкретно – когато пряката причина за настъпване на ПТП не е алкохолно опиянение, а други нарушения на ЗДвП. По първите четири въпроси се поддържа допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с: ППВС № 17/1963 г. ТР № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, решение по т.д. № 504/2018 г., II т.о., решение по т.д. № 895/2018 г., II т.о., и решение по т.д. № 2786/2014 г., I т.о. По останалите два въпроси се твърди, че се разрешават противоречиво от съдилищата, като неточно е цитирана т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В постъпил по делото отговор, ЗД „Бул инс“ АД, чрез процесуален пълномощник, възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, като твърди, че въпросите са относими към правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. При постановяване на атакуваното решение, в частта, с която определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, понесени от ищците, в резултат на настъпилата при ПТП смърт на З. Г., са редуцирани с по 50 %, съдебният състав на Софийския апелативен съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото. Приел е за безспорно, че водачът на лекия автомобил Т. З. и спътникът му З. Г. са били с концентрация на алкохол в кръвта – 1.96 промила, съответно 1.90 промила. Съдът е обсъдил и показанията на св. С., която е установила, че загиналият З. Г., след изписването на новородения си син, е отишъл да се почерпи с приятели, вкл. и с Т. З.. За доказан е приет обективният факт, че пострадалият и водачът са били заедно преди произшествието и заедно са употребили алкохол. Решаващият състав, зачитайки постановките в т.7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, е извел извод, че пострадалият е допринесъл за настъпване на собственото си увреждане, тъй като се е качил в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач. Съдът е изтъкнал, че рисковото поведение на пострадалия съставлява проява на съзнателен и свободно формиран избор, а поемането на такъв риск съставлява обективен принос, който е противоправен, в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Първите два въпроса не съответстват на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото по тях съдът не е формирал решаващи правни изводи във връзка с възражението на ответния застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, нито се е позовал на влязлата в сила присъда срещу Т. З. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.Б, вр. ал.1, б.В НК /доказателства за което са представени във въззивното производство/. Обективираната в мотивите към решението правораздавателна воля на съда е основана изцяло на: факти, приети за безспорни, факти, установени с допустими доказателствени средства – протоколи за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия и на водача на автомобила и факти, установени от разпитани по делото свидетели. Дали съдът е следвало да кредитира показанията на свидетелката Иванка С. и дали те са косвени – това са оплаквания и доводи на касаторите, които са релевантни към основанията по чл.281, т.3 ГПК и въз основа на тях е недопустимо извеждането на правен въпрос, удовлетворяващ общата селективна предпоставка. Вторият и третият въпроси са хипотетични, доколкото решаващият съдебен състав не е обсъждал необходимостта пострадалият да постави изричен въпрос към водача на лекия автомобил – дали е употребил алкохол, нито дали пострадалият е проявил дължима грижа за оценяване на състоянието на водача на лекия автомобил – относно употребата на алкохол. Поради неустановяване на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси, настоящият състав не дължи преценка доколко е налице допълнителното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулираните от касационните жалбоподатели въпроси, свързани с определянето на степента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, не могат да се квалифицират като правни, тъй като отговорът им е обусловен от преценката на конкретни факти и доказателства, както е посочено и в мотивите към т.7 на Тълкувателно решение № 1/2014 г. ОСТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 206 от 09.03.2021 г. по гр.д. № 2948/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: