Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
гр.София, 21 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети юни две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КЕТИ МАРКОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
със секретар Иванка
Илиева
при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 292/2010 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. С. Г. против решение № 50 от 30.03.2010 год. по внохд № 38/2010 год. на Бургаския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са по чл.348, ал.1 , т.1 и 3 НПК. Иска се изменяване на въззивното решение с отмяна на наложената на подсъдимия пробационна мярка поправителен труд.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата.
Заключението на прокурора е за оставане на въззивното решение в сила.
ВКС установи :
С присъда № 3 от 25.01.2010 год. по нохд № 689/2009 год. на Сливенския окръжен съд Е. С. Г. е признат за виновен в това, че при управляване на лек автомобил БМВ 320 с рег. номер С 1978 МХ е нарушил правилата за безопасно движение по чл.20, ал. 1 и 2 ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 20- годишната Д. А. С. , за което и на основание чл.343, ал. 1 , б. „в” във. вр. с чл. 55 , ал.1 , т.2 б.”б” НК е наказан с 2 години пробация, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2 , т.1 , 2 и 5 НК.
С обжалваното решение горната присъда е потвърдена.
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционната присъда е постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372 , ал.4 НПК. К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, подсъдимият не е възразил и срещу квалифицирането на извършеното от него престъпление по чл. 343 , ал.1 , б.”в” НК с твърдението, при досъдебното разследване да са били установени факти, сочещи на оказана от него помощ на загиналата при пътнотранспортното произшествие Д. Ал. С. Приемайки предложената от обвинението квалификация, съдът е съобразил установените при досъдебното разследване факти относно обстоятелството, кой и каква помощ е оказал на С. От показанията на патрулиращия полицай М. Ст. К. се е установило, че той и колегата му Пл. Г. са били уведомени за случилото се не от друг, а от пътуващите в два последователно движещи се автомобила, след което са се отправили към мястото на произшествието. От показанията на същия свидетел се е установило още, че именно той е поискал медицинска помощ от специализирано здравно заведение, а на мястото на инцидента, до пристигането на двете линейки, помощ на пострадалата са оказвали случайно намиращи се там медицински сестри, последното потвърдено и от М. М. Стайкова. Т.е. фактите, признати от подсъдимия и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са същите, установени при досъдебното разследване, а с оглед на т.8 от т.р. 1-2009 год., ОСНК, подсъдимият не би могъл и да иска събирането от съда на доказателства, „несъвместими с признатите... фактически положения „ .
Определеното на подсъдимия наказание не е несправедливо, още по-малко явно неспаведливо. От изложеното в жалбата не става ясно, в какво се изразява явната несправедливост на пробационната мярка поправителен труд с минималния по чл.43 , ал. 1 НК процент върху възнаграждението на подсъдимия, още повече, че при възможността на Г. да бъдат наложени заедно, извън двете задължителни, още четири пробационни мерки, съдът се е спрял само на една.
Съобразявайки се с казаното дотук и с чл. 354, ал.1 , т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И:
Остава в сила решение № 50 от 30.03.2010 год. по внохд № 38/2010 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: