4 Р Е Ш Е Н И Е № 60132 София, 19.10.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември май две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№ 942/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.307, ал.2, изр.1 ГПК във вр. с чл.303, ал.1, т.5 и чл.613а ГПК. Образувано е по молба на И. А. П. от [населено място], с която се иска отмяна на решение №60583 от 12.11.2020г., постановено по гр.д. №1523/2019г. на Районен съд Смолян, с което частично е уважен предявения от „Взаимноспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани – Перелик“ („ВЗКАЧС – Перелик“) от [населено място], иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на И. А. П., че същият дължи на „ВЗКАЧС – Перелик“ сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1096/2019г. на РС-Смолян. В молбата се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1 т.5,ГПК за отмяна влязлото в сила решение. Твърди се, че, както в заповедното производство, така и в съдебното производство по чл.422 ГПК, са допуснати процесуални нарушения, лишили И. П. от възможността да участва по делото. В тази връзка се сочи, че при уведомяването на ответника съдилищата не са се съобразили с посочения в договора за кредит английски телефонен номер за връзка с кредитополучателя, удостоверяващ местожителството на ответника в Англия. Оспорва се начина на извършеното призоваване по чл.47, ал.1 ГПК, както пред заповедния съд, така и исковото производство, а именно – чрез залепване на уведомлението на външната входна врата и чрез удостоверяване в една призовка на трите дати за посещение на адреса. Отделно се твърди, че справката за постоянен адрес на И. П. е била съставена преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Представят се доказателства за статута на И. П. на уседналост в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. При условията на евентуалност се иска отмяна на решението на основание чл.613а ГПК с твърдението, че не е спазен чл.19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007г. относно начина на призоваване на И. П. от Обединеното Кралство, където лицето има разрешение за постоянно пребиваване. Излагат се доводи, че в случая, с оглед статута на молителя, липсва международна компетентност на българския съд да разгледа спора съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) 1215/2012г., което от своя страна във връзка с чл.19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007г., обуславя наличието на основанието по чл.613а ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Претендират се разноски за настоящото производство пред ВКС. В срока по чл.306 ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата „ВЗКАЧС – Перелик“, [населено място], в който се поддържа, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като се сочат съображения за нейната неоснователност. Претендират се разноски за производството пред ВКС. В проведеното открито съдебно заседание на 29.09.2021г. пълномощникът на молителя поддържа молбата като акцентира върху приложението на разпоредбите на Регламент (ЕС) 1215/2012г., ангажиращи Обединеното Кралство с правото на ЕС към датата на разглеждане на спора и постановяване на решението, за което се иска отмяна. ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира следното: Молбата за отмяна на И. П. е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 от узнаването за влязлото в сила решение и в едногодишния срок по чл.613а ГПК от постановяване на решението. Разгледана по същество молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С влязло в сила решение №60583 /12.11.2020г., постановено по гр.д. №1523/2019г. на Районен съд Смолян, чиято отмяна се иска, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че И. А. П. дължи на „ВЗКАЧС – Перелик“ сумата 4 000лв. – главница по договор за кредит №18172/26.09.2018г. и сумата 414.69лв. договорна лихва за периода от 27.09.2018г. до 02.10.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1096/2019г. на РС-Смолян. Присъдени са разноски за заповедното и за съдебното производство. С решението е отхвърлен установителния иск за договорна лихва за разликата от 414.69лв. до 482.74лв. Неоснователно е твърдението на молителя, че чрез уведомяването му в заповедното и в съдебното производство от адреса в [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.5, съдилищата са допуснали процесуално нарушение, с което молителят е бил лишен от възможност за участва по делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Видно от приложената по заповедното производство справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14 от 18.11.2009г. посоченият по-горе адрес е постоянният адрес на И. П.. Този адрес като постоянен адрес е посочен от молителя и в договор за кредит от 26.09.2018г. Законосъобразно, както в заповедното производство, така и в исковото производство, съобщенията за ответника са били връчени на неговия постоянен адрес в България. Връчването на съобщенията на постоянния адрес на ответника е регламентирано в чл.38 ГПК като без значение за начина на призоваване е твърдението на молителя, че в договора за кредит (освен постоянния адрес в [населено място]) е отразен английски телефонен номер за връзка с кредитополучателя. Неоснователно е становището на молителя за допуснати процесуални нарушения при призоваването му по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Призоваването чрез поставяне на входната врата на уведомление – когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на адреса, е предвидено в чл.47, ал.1 ГПК като молителят не твърди и не ангажира доказателства, че е бил осигурен достъп на връчителя до вратата на апартамента. Няма пречка връчителят в едно съобщение да отрази трите дати на посещения, на които не е намерил ответника (както е направено в случая и в заповедното и в исковото производство), като меродавно за връчването по чл.47, ал.1 ГПК и за назначаването на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК е обстоятелството, че между посещенията на адреса има интервал поне от една седмица между всяко едно от тях. На последно място липсва процесуално нарушение във връзка с момента на представяне на справката за предоставяне на данни по реда на Наредба №14 от 18.11.2009г., тъй като доколкото в справката е отразен номера на делото (което е образувано по молбата по чл.410 ГПК на 02.10.2019г.) очевидно е допусната техническа грешка при отразяване датата 03.09.2019г. като дата, на която е издадена справката. Отмяната по чл.303, ал.1 т.5 ГПК е обусловена от нарушаване на процесуални правила, довели до невъзможност за страната да участва по делото. Ето защо и доколкото, както заповедният съд, така и съдът, разглеждащ иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК, не са допуснали процесуално нарушение във връзка с изпращането на съобщения на ответника, молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Неоснователно е поддържаното при условията на евентуалност искане за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.613а ГПК. Призоваването по реда на Регламент (ЕО) 1393/2007г. на Европейския парламент и Съвета от 13.11.2007г. е предпоставено от необходимостта документът за образуване на съдебно производство да бъде изпратен в чужбина, какъвто не е настоящия случай. Тази необходимост и респективно приложението на чл.613а, ал.1 ГПК не могат да бъдат обосновани с липсата на международна компетентност на българския съд на основание Регламент (ЕС) 1215/2012г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012г., доколкото договорът за кредит от 26.09.2018г. не е потребителски. Изрично в предмета на договора е отразено, че сумата от 4 000 лв. се предоставя на кредитополучателя с цел „селскостопанско производство и свързани с него дейности“, т.е за осъществяване на търговска дейност, което изключва потребителския характер на кредита съобразно разпоредбата на чл.17, т.1 от Регламент (ЕС) 1215/2012г. във връзка с чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017г. Компетентността на българския съд да разгледа спора произтича от чл.7,т.1 от Регламент (ЕС) 1215/2012г. Отделен е въпросът, че посочвайки в договора за кредит единствено своя постоянен адрес в България, без да уведоми другата страна за наличие на настоящ адрес в Англия, кредитополучателят сам се е поставил ( по своя вина) - по аналогия със смисъла на чл.19.4 „а“ от Регламент (ЕО) 1393/2007г., в положението да не присъства на адреса в България към датите на връчване на съобщенията, което от своя страна обуславя възможността за съобщаване по реда на чл.47, ал.1 и сл.ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на „ВЗКАЧС – Перелик“ –гр.Смолян, сумата 200лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, търговска колегия, второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и чл.613а ГПК на решение №60583 от 12.11.2020г., постановено по гр.д. №1523/2019г. на Районен съд Смолян. ОСЪЖДА И. А. П. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Взаимноспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани – Перелик“ ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.2 сумата 200лв. /двеста лева/- разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: