О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 66 София, 21.02.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА Членове: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.дело № 2660 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „А.-ВА-Т.“ СД, в несъстоятелност, чрез синдика Е. Н. П., срещу решение № 88 от 27. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 1033/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта му, с която след частична отмяна на решение № 61 от 6. 07. 2018 г. по гр. д. № 591/2016 г. на РС – Раднево, е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Д. И. Д. иск с правно основание чл. 76 ЗС, за осъждане на ответника да върне на ищеца владението върху следните недвижими имоти: 1/. стопанска сграда –краварник с площ от 1541т кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 12, 611 дка, частна държавна собственост; 2/. сграда-краварник с родилно отделение с площ от 525 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 5,117 дка, частна държавна собственост; 3/. сграда-краварник със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 4, 316 дка, частна държавна собственост. Поддържа се недопустимост на решението, съгласно чл. 359 ГПК, тъй като след предявяване на иска по чл. 76 ЗС ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност, което принудило ищеца да предяви срещу него и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за същите имоти. Излагат се съображения и за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: на чл. 179 и чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК – незачитане на обвързващата доказателствена сила на протоколи за въвод във владение по чл. 522 ГПК; на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК – необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Сочи се и необоснованост на обжалвания акт предвид несъответствието на фактическите изводи със събраните доказателства, както и противоречие с материалния закон – чл. 76 ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му, както и на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба и по иска Д. И. Д., чрез адв. К. Г. М., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че исковете по чл. 76 ЗС и по чл. 108 ЗС имат различен предмет и защитата по ревандикационния иск не поглъща тази по владелческия, както и че изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС със задължителен и незадължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 76 ЗС относно описаните по-горе три сгради, съставът на въззивния съд е приел, че ищцовата страна „А.-ВА-Т.“ СД, в несъстоятелност, не е нито владелец, нито държател на процесните сгради. Ответникът владее същите от 2007 г. непрекъснато, включително и към предявяване на иска по чл. 76 ЗС, което е достатъчно основание за отхвърлянето му. Прието е, че протоколите за въвод във владение на недвижим имот от 20. 04. 2016 г. по изп.д. № 20168700400223 и от 25. 05. 2016 г. по изп.д. № 20168700400348 по описа на ЧСИ И. Ст., подписани от частния съдебен изпълнител, синдика и кмета на селото (св. Г. Т.), с които събирателното дружество, чрез синдика, се въвежда във владение на процесните имоти (изпълнителните производства са образувани на основание изпълнителни листове, издадени по влезли в сила решения по чл. 647, ал. 1, т. 3 и чл. 648 ТЗ) не установяват, че на посочените дати дружеството е установило фактическа власт върху сградите. Прието е, че това обстоятелство не е доказано и от останалите писмени доказателства (съдебни определения по чл. 716, ал. 2 и чл. 717в ТЗ, протоколи и писма до Министерство на икономиката за разгласяване на насрочени публични продажби на сградите, оценки и протоколи за обявяване за нестанали на обявените публични продажби и др., представени в подкрепа на твърдението на ищеца, че след съставяне протоколите за въвод във владение синдикът на дружеството е получил разрешение от съда да продава процесните сгради, възлагал е на вещи лица оценка на имотите, двукратно е обявявал публични продажби, нестанали поради липса на купувачите ), както и от показанията на свидетеля Г. Т., подписал протоколите за въвод във владение. Прието е, че ангажираните от ответника доказателства: предварителни договори от 10. 11. 2007 г. досежно процесните сгради, сключени между неограничено отговорните съдружници (като обещатели) и ответника Д. Д. (като купувач), със заверки на подписите от кмета на [населено място] Т., разписки от 10. 11. 2007 г. и от 10. 01. 2011 г. със заверка на подписите от кмета на [населено място] Т., показанията на свидетелите С. и Г. Т. и удостоверения за регистрация на животновъден обект от 2008 г. и от 2012 г. установяват, че от 2007 г. до настоящия момент, непрекъснато, владение върху сградите е упражнявал ответникът Д. Д.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради вероятна недопустимост на производството. Твърди се, че след предявяване на иска по чл. 76 ЗС (искът предявен на 16. 11. 2016 г.) ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност № ...../8. 03. ..... г., н.д. № 160/2018 г. по описа на нотариус Г. Д., заради което ищецът предявил срещу същия ответник и за същите сгради иск по чл. 108 ЗС. Исковата молба била подадена на 22. 03. 2018 г. в ОС – Стара Загора, заведена с вх. № 3940/22. 03. 2018 г. и по същата образувано т.д. № 75/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора, което все още е висящо. Представя искова молба вх. № 3940/22. 03. 2018 г., вписана на 26. 03. 2018 г., с разпореждане на председателя на съда от 22. 03. 2018 г. за образуване на т.д. № 75/2018 г., както и удостоверение изх. № 2496/15. 05. 2019 г. на ОС – Стара Загора, установяващо, че делото е насрочено за разглеждане в открито заседание за 20. 05. 2019 г. При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му, на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Предварително внасяне на държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не се дължи съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, тъй като делото се води за попълване масата на несъстоятелността на касатора-ищец СД „А.-ВА-Т.“, в несъстоятелност. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 27. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 1033/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която след частична отмяна на решение № 61 от 6. 07. 2018 г. по гр. д. № 591/2016 г. на РС – Раднево, е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Д. И. Д. иск с правно основание чл. 76 ЗС, за осъждане на ответника да върне на ищеца владението върху следните недвижими имоти: 1/. стопанска сграда –краварник с площ от 1541т кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 12, 611 дка, частна държавна собственост; 2/. сграда-краварник с родилно отделение с площ от 525 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 5,117 дка, частна държавна собственост; 3/. сграда-краварник със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 4, 316 дка, частна държавна собственост. Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: