5 Р Е Ш Е Н И Е №. 179 София,29.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 108/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Т., от [населено място] срещу въззивно решение № 1410 от 29.10.2011 г. по гр.д.№ 1437/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 207 от 17.03.2010 г. по гр.д.№ 3064/2007 г. на Софийски градски съд в уважената за сумата 5 000 лв. част по предявения от него иск по чл.407, ал.1 ТЗ (отм.) срещу ЗД [фирма] и е отхвърлен иска за посочената сума, като е потвърдено същото в отхвърлителната му част за разликата от 5 000 лв. до предявения размер на иска от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на баща му Д. Д. Т., както и постановеното от СГС определение по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.). С определение № 332 от 20.05.2013 г. е допуснато касационно разглеждане на делото по процесуалноправния въпрос, свързани с отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на действителните отношения между него и пострадалия. Посочено е, че обжалването се допуска, тъй като въззивното решение противоречи на задължителна практика на Върховния касационен съд, а именно на приетото в ТР № 1/2001 г. ОСГК и съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда доводи за постановяването му в нарушение на чл.51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД и на съществени процесуални правила – чл.205 ГПК (отм.). Поддържа, че при отсъствието на въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и на събрани по делото доказателства, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Ответникът ЗД [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмения му отговор. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че със споразумение от 15.03.2007 г. по н.д.о.х.№ 112/2007 г. на Ямболския окръжен съд Г. Г., водач на автомобил марка „Форд” и собственост на И. А. П. се признал за виновен, че поради нарушаване правилата на ЗДвП на 13.12.2007 г. причинил по непредпазливост смъртта на Д. Т., движил се като пешеходец в дясно по пътя [населено място] – Нова З.. Като се позовал на задължителната за гражданския съд присъда, към която чл.383, ал.1 НК приравнява одобреното от съда споразумение относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца, както и на валидно възникналото застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил и ответното застрахователно дружество, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.407 (отм.) ТЗ за ангажиране отговорността на последния за вредите, претърпени от ищеца от смъртта на баща му Д. Т., настъпила в резултат на процесното ПТП. По спорния за делото въпрос претърпял ли е ищецът неимуществени вреди и в частност относно характера на отношенията между него и пострадалия са обсъдени показанията на две групи свидетели – на дъщерята на ищеца и собственика на лекия автомобил, допуснат до разпит във връзка с оспорената от ответника автентичност на подписа му върху застрахователния договор. Първоинстанционният съд отказал да кредитира показанията на собственика на лекия автомобил по съображения, че същият не е могъл да има преки и непосредствени впечатления относно контактите между пострадалия и ищеца, тъй като е обработвал земеделски земи в населено место, различно от неговото местоживеене, като и не сочи, че е имал такива наблюдения. Като е отчетена съобразно изискванията на чл.136 ГПК заинтерисоваността на свидетелката – дъщеря на ищеца от изхода на делото, съдът е приел, че показанията й са логични, последователни и непротиворечиви, поради което им дал вяра и приел за установено, че пострадалият и ищецът са имали добри отношения и със смъртта му последния е загубил морална опора. Въззивният съд не споделил изводите на първоинстанционния съд по въпроса за отношенията между ищеца и пострадалия поради противоречието в показанията на двете групи свидетели и като се позовал на нормата на чл.136 ГПК (отм.), кредитирал тези на собственика на лекия автомобил, въз основа на които приел за установено, че отношенията между ищеца и пострадалия не били близки, като никой не е полагал грижи за последния, както и за неговото домакинство, именно поради които причини този свидетел определил пострадалия като клошар. Решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. В нарушение на чл.205 ГПК (отм.) въззивният съд оставил без уважение искането за събиране на гласни доказателства, относими към изясняване на действителните отношения между пострадалия и ищеца. Въззивното решение противоречи на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според т.6 на което пред въззивния съд са допустими и неразпитани пред първата инстанция свидетели, които подкрепят вече установени пред нея обстоятелства, ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, която се позовава на тях. В случая жалбоподателят е поискал допускането им с оглед становището на първоинстанционния съд за липсата на други свидетелски показания от лица, които имат преки впечатления за тези отношения и поради това имащи по-висока доказателствена стойност. Въззивният съд е отказал допускането на гласни доказателства по съображения, че за тези обстоятелства не се налага събирането на нови такива, а в решението си се позовал на свидетелските показания на лице, което живее в различно населено место от това на пострадалия, не познава лично нито него, нито ищеца и няма преки впечатления за отношенията между тях, като същевременно е отказал да кредитира показанията на свидетелката поради нейната заинтерисованост, без да отчете наличието на такава и от страна на св. П., допуснат до разпит по искане на ответника във връзка с оспорената автентичност на подписа му върху застрахователния договор. Лишаването на ищеца от възможност да докаже спорния факт е съществено процесуално нарушение. Какви са били отношенията между него и пострадалия с оглед определяне на подлежащите на овъзмезядване неимуществени вреди е съществен въпрос за изхода на делото и не може да бъде предварително решен от съда без събиране на относимите доказателства. Изложеното налага касиране на неправилното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1410 от 29.10.2011 г. по гр.д.№ 1437/2011 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: