О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №71
гр.София, 10.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 7287/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.229, ал.1, т.4, чл.280 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 27526 от 07.10.2013 год. на Л. И. А.-К. от [населено място] срещу определение № 2700 от 18.09.2013 год. по ч.гр.дело № 2738/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти гр.състав, с което е потвърдено определение № 8382 от 24.06.2013 год. на Пловдивския районен съд, 4-ти гр.състав за спиране на делбеното производство по гр.дело № 8632/2012 год. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 9703/2013 год. на Пловдивския районен съд, 6-ти гр.състав, образувано по иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на саморъчно завещание от 20.10.2000 год., касаещо собствеността на процесния недвижим имот.
Поддържа се оплакване, че искът по чл.26, ал.2 ЗЗД е процесуално недопустим, тъй като направеното с него искане за прогласяване на завещанието за нищожно е следвало да стане до провеждане на първото съдебно заседание в делбеното производство, където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси съгласно чл.342 и чл.343 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по следните процесуалноправни въпроси, които според жалбоподателката, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: а/следва ли да се спре делбеното производство /в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК/ при положение, че след приключване на първото по делото заседание, ищецът по делбата е предявил отделен иск за обявяване недействителност на саморъчно завещание, което е било приложено по делото от ответника, но ищецът е пропуснал да направи възраженията, предмет на по-късно заведеното дело, т.е. могат ли непредявените в делбеното производство възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му и б/ допустим ли е един по-късно /след първото заседание по делбеното производство/ иск за унищожаемост или/и нищожност на саморъчно завещание при положение, че ищецът е страна по делбено дело, по което ответникът /също страна по делбеното дело/ е представил саморъчно завещание, и в което делбено дело ищецът е пропуснал да го въведе в спора по реда на чл.342 ГПК.
Ж. се позовава на определение № 21 от 17.01.2011 год. по ч.гр.дело № 485/2010 год. на ВКС, І г.о., определение № 633 от 04.11.2009 год. по ч.т.дело № 582/2009 год. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 444 от 10.10.2011 год. по ч.гр.дело № 367/2011 год. на ВКС, ІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Определението за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е постановено в първата фаза на производството за делба на недвижим имот, останал в наследство на Н. И. М., образувано по иска на Ц. И. А. срещу Л. И. А.-К. /сега частен жалбоподател/ и Н. М. И..
С отговора си на исковата молба, Л. И. А.-К. е поискала отхвърляне на иска за делба, като е представила копия от универсално саморъчно завещание, извършено на 20.10.2000 год. от Н. И. М. в нейна полза и протокол от 19.01.2012 год. за обявяването му от нотариус.
В първото редовно заседание пред районния съд, проведено на 26.11.2012 год., ищцата Ц. И. А. е оспорила автентичността на саморъчното завещание; открито е било производство по оспорването; ползващата се от завещанието страна е била задължена да представи оригинала и е допусната експертиза за установяване авторството на завещателното разпореждане.
По-късно, са проведени три редовни съдебни заседания, в които не са въведени и приети нови оспорвания.
В заседанието на 22.04.2013 год./пето по ред/ Ц. И. А. е предявила инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на завещанието по чл.43, ал.1, б.”б” и ал.2 ЗН – поради грешка в мотива, който е оставен без движение, а впоследствие-с разпореждане от 29.04.2013 год. /л.125 от гр.дело № 8632/2012 год. на ПРС, 4-ти състав/ е отказано да бъде приет за съвместно разглеждане в делбеното производство поради неспазване на срока по чл.212 ГПК.
В заседанието на 10.06.2013 год. Ц. А. е представила искова молба вх.№ 27539/10.06.2013 год. срещу Л. А.-К. за прогласяване недействителността на саморъчното завещание от 20.10.2000 год. поради наличие на грешка в мотива и е поискала спиране на делбеното производство до разрешаване на този спор.
Въз основа на съдебно удостоверение от 20.06.2013 год., от което е видно, че пред Пловдивския районен съд, 6-ти гр.състав е образувано гр.дело № 9703/2013 год. с ищец Ц. И. А. и ответник Л. И. А.-К. /оставено без движение с указания за уточняване петитума на исковата молба – дали се иска унищожаване на завещателното разпореждане поради грешка в мотива или се претендира нищожност на същото на някое от основанията по Закона за наследството/, първоинстанционният съд е спрял делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
В. съд е потвърдил определението за спиране на делбеното производство, като е приел, че делбеният съд е в правомощията си по чл.235, ал.3 ГПК да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, какъвто факт би било решението на съда по преюдициалния спор, а евентуалното уважаване на иска по преюдициалния спор би обосновал неправилност на решението в делбеното производство, постановено без да се изследва оспорването на завещанието досежно поддържаната грешка в мотива. Посочено е, че тъй като постановеното по преюдициалния спор съдебно решение би било ново обстоятелство, с подобно правомощие би разполагал и въззивният делбен съд поради наличие на изключение по смисъла на чл.266 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението, за да се отговори на първия от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, а именно: следва ли да се спре делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, ако след приключване на първото по делото заседание ищецът по делбата е предявил отделен иск за обявяване недействителност на саморъчно завещание, представено от ответника-съделител, но е пропуснал да направи възраженията по чл.342 и чл.343 ГПК, които са предмет на по-късно заведеното дело. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на чл.229, ал.1, т.4 във връзка с чл.342 и чл.343 ГПК, както и за развитието на правото по смисъла, изяснен с т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че на поставения процесуалноправен въпрос следва да се отговори утвърдително поради следните съображения:
Новата уредба на производството за съдебна делба, и в частност разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК, почти буквално възпроизвежда уредбата в последния вариант на отменения ГПК/чл.279 и чл.281/, поради което не може да има съмнение, че неподаването на отговор на исковата молба и непредявяването на възраженията, визирани в чл.342 ГПК в срока за отговор, не води до предвидената в чл.133 ГПК преклузия. П. ще настъпи, ако възраженията не са направени в предвидения от чл.342 ГПК срок – първото съдебно заседание.
О. и претенциите по чл.342 и чл.343 ГПК не могат да бъдат повдигани и разглеждани в производството за съдебна делба и когато са били разрешени със сила на пресъдено нещо или са били предявени по исков ред, преди да бъдат повдигнати пред делбения съд. В първата хипотеза те ще бъдат пресечени от отвода за пресъдено нещо, а във втората – от отвода за висящ процес. Самият процес за съдебна делба следва да бъде спрян, ако между съделителите е налице висящ процес по преюдициален за делбата въпрос /чл.229, ал.1, т.4 ГПК/, макар и да е образуван след започване на съдебната делба. Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство, но и вън от него. Такава хипотеза е налице и когато не е била оспорена действителността на представеното саморъчно завещание в първото по делото заседание в делбеното производство, а съделителят, пропуснал да стори това, е предявил отделно иск за обявяването му за недействително. Независимо дали е поискано унищожаване на завещанието поради грешка в мотива /чл.43, ал.2 ЗН/ или поради грешка /чл.43, ал.1, б.”б”, предл.първо ЗН/, спорът по предявения извън делбения процес иск е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като при уважаване на иска за недействителност на завещателното разпореждане в полза на един от съделителите, ще бъде отречена със сила на пресъдено нещо претендираната въз основа на завещанието изключителна собственост върху имота. При пропускане на срока по чл.342 ГПК, искът за обявяване на завещанието за недействително или за унищожаването му може да се предяви извън делбеното производство при спазване на изискванията за редовна искова молба по чл.127 и 128 ГПК. С това не се заобикаля процесуалната преклюзия по чл.342 ГПК. С настъпването й само се слага край на възможността оспорването да се направи и устно в делбеното производство, без спазване на формалните изисквания за подаване на искова молба. Отделно предявеният иск е допустим и ако бъде уважен, постановеното по него решение би било основание за провеждане на извънредно извънинстанционно производство за отмяна на влязлото в сила решение по иска за съдебна делба по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да се предотврати това, делбеното производство следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за да бъде съобразено с решението по преюдициалния спор. П. на непредявените в делбеното производство възражения, не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. Обратното би означавало, решението по иска за делба да не бъде съобразено с това по преюдициалния спор и поради това резултатът по обусловеното дело да не отговаря на действителното правно положение.
Изразеното от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о. разбиране по въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване се различава от разрешението, дадено от състав на ВКС, І г.о. по аналогичен казус с определение № 21 от 17.01.2011 год. по ч.гр.дело № 485/2010 год., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Според него, ако оспорването на недействителността на придобивния акт, от което зависи дали е налице съсобственост върху делбените имоти, не е било заявено в първото по делото заседание в първата фаза на делбата съгласно чл.342 ГПК, чрез предявяването на самостоятелен иск по чл.40 ЗЗД се цели заобикаляне на процесуалния закон в частта му за преклузията на непредявените до този момент възражения. Поради това е прието, че въпреки преюдициалността на спора по иска за недействителност по отношение на иска за делба, не е налице основание за спиране на делбеното производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С оглед възприетото от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о. разрешение на процесуалноправния спор, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за спиране на делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2700 от 18.09.2013 год. по ч.гр.дело № 2738/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти гр.състав по частна касационна жалба вх.№ 27526 от 07.10.2013 год. на Л. И. А.-К. от [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2700 от 18.09.2013 год. по ч.гр.дело № 2738/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти гр.състав, с което е потвърдено определение № 8382 от 24.06.2013 год. на Пловдивския районен съд, 4-ти гр.състав за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК на делбеното производство по гр.дело № 8632/2012 год. до приключване на гр.дело № 9703/2013 год. на Пловдивския районен съд, 6-ти гр.състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |