Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 54   С  о  ф  и  я, 27 януари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22  я н у а р и  2010  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 691/2009 година. Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Н. М. Н. от Шумен против въззивното решение от 29.05.2009 г. по ВНЧХД № 3715/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която първоинстанционната присъда от 11.04.2008 г. по НЧХД № 3281/2006 г. на Районен съд-София-Х н.с. е отменена в наказателната й част и наказателното производство против подс. В. С. С. от Свищов за престъпления по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2 и 3 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.2 и 3 вр.чл.146 ал.1 от НК е прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. В тази му част решението се атакува с доводи за наличие на касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК и се иска отмяната му, без да се предлага бъдещо развитие на наказателното производство, изводимо от някакви норми на НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в тази й част. В третоинстанционното производство жалбата се поддържа от частния тъжител и от повереника му адв. М. Тихчева от САК. Подсъдимият С. , чрез процесуалния си представител адв. П. Т. от САК моли решението и в обжалваната му част да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд провери правилно на обжалваното решение в посочената му част, съгласно правомощията си по чл.347 вр.чл.346 т.4 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 11.04.2008 г. по НЧХД № 3281/2006 г. Софийският районен съд-Х н.с. е признал подсъдимия В. С. С. от Свищов за невинен в периода от 01.06.2005 г. до 05.07.с.г. в София, при условията на продържавано престъпление, действайки в качеството си на длъжностно лице – управител и представляващ “Мадара-СФК”-ООД-Свищов, при и по повод изпълнение на службата си, чрез писмен документ да е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя адвокат Н. М. Н. от Шумен, като от клеветата настъпили тежки последици за последния, както и че по същото време и място в посоченото му качество казал нещо унизително за честта и достойнството на същия тъжител, включително отразявайки го и в писмен документ, представен по гражданско дело по описа на СГС и е оправдан по предявените му две обвинения по чл.148 ал.1 и ал.2 във връзка съответно с чл.146 ал.1 и чл.147 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от тъжителя граждански иск за причинени му неимуществени вреди от деянията, претендирани в размер общо на 30 000 лв. Присъдата е била обжалвана от частния тъжител изцяло пред въззивната инстанция с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и с искане за постановяване на нова осъдителна за подс. С. присъда и уважаване на предявения срещу него граждански иск, като с възражение от 20.12.2008 г. на защитника на подс. С. и лично от последния в изрично писмено заявление двамата са поискали приложение на института на абсолютната погасителна давност по чл.82 ал.4 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК и прекратяване на наказателното преследване спрямо подсъдимия, а по отношение на гражданските последици – потвърждаване на първоинстанционната присъда в гражданската й част. С въззивното решение присъдата на районния съд е отменена в наказателната й част и на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК вр.чл.82 ал.4 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК наказателното производство по двете предявени на подс. С. обвинения е прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателното му преследване, а в гражданската й част присъдата е потвърдена като правилна и законосъобразна. Подадена е касационна жалба от частния тъжител, като в раздел І от същата се атакува пред ВКС на основание чл.346 т.4 от НПК прекратяването за първи път на наказателното производство спрямо подс. С. и се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото в тази му част с искане за отмяната му, без да се уточнява какво да е бъдещото развитие на процеса. Касационната жалба против въззивното решение за потвърждаването на обжалваната присъда в гражданско-отхвърлителната й част е счетена за недопустима от съдията-докладчик от СГС и с разпореждане от 22.06.2009 г. тя е върната на подателя й. Срещу това разпореждане на основание чл.351 ал.5 от НПК е била подадена “частна” жалба, като с определение № 140 от 28.10.2009 г. по ч.н.д. № 430/2009 г. на ВКС-ІІІ н.о. разпореждането е оставено в сила. Или, предмет на настоящето наказателно дело пред ВКС е само касационната жалба от името на тъжителя Н. относно прекратяването на наказателното производство на посоченото основание.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в срок, от с. , имаща право на жалба и има за предмет решение на въззивната инстанция, с което за първи път наказателното производство се прекратява, поради което на основание чл.346 т.4 от НПК е допустим касационен контрол върху същото. Разгледана по същество, жалбата на частния тъжител е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Извън декларативно посочените в уводната част на касационната жалба основания за касиране на обжалваното решение (измежду които необосноваността и непълнотата на доказателствата не са сред допустимите по Глава 23 от НПК), визираната в раздел І “незаконосъобразност” е съзразяна от поверениците на тъжителя в нарушение на задължението на подсъдимия да се яви лично пред съда и да заяви, че желае да се ползва от изтеклата погасителна за наказателното му преследване давност, което се явявало “процесуална пречка за прекратяване на съдебното производство”. Такова задължение за подсъдимия или като част от процедура по приложението на института на давността в НПК не съществува, още повече, че той може да предпочете въобще да не се явява лично по делото. От друга с. , изтичането на давностните срокове по чл.80 ал.1, съответно по чл.82 ал.4 от НК са пречка за възбуждане или за продължаване въобще на хода на наказателното производство, освен ако в последния случай обвиненото лице не заяви изрично, че желае то да продължи. Или, при констатация за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, съществува задължение за съда да уведоми за това обстоятелство обвиненото лице и се съобрази с изричното или мълчаливо изразеното му в тази насока желание, без законът в тази връзка да въздига в задължение за последния личното му явяване по делото. Становището на жалбоподателя в случая не е съобразено и с категорично заявеното неколкократно пред въззивния съд искане от подс. Стоянов и от защитника му за отмяна на иначе оправдателната за него присъда и прекратяване на наказателното производство, на това основание. А че давността по чл.82 ал.4 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК е изтекла, не се спори. Щом това е така, не е допуснато каквото и да е нарушение на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, поради което решението и в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. По отношение частта от жалбата, визираща неправилност на решението при потвърждаване на първоинстанционната присъда за отхвърляне на предявения граждански иск е в сила разпореждането на съдията-докладчик за връщане поради недопустимостта й, потвърдено от ВКС-ІІІ н.о., поради което още по-малко може да бъде предмет на настоящето производство пред ВКС. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29.05.2009 г., постановено от Софийски градски съд по ВНЧХЗ № 3715/2008 г. по описа на съда в частта му, с която е отменена присъдата от 11.04.2008 г. по НЧХД № 3281/2006 г. на Районен съд-София-Х н.с. в наказателната й част и наказателното производство против подс. В. С. С. от Свищов за престъпления по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2 и 3 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.2 и 3 вр.чл.146 ал.1 от НК е прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК вр.чл.82 ал.4 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: