Ключови фрази
допустимост на иск * правен интерес * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

410

 

 

Гр.София, 30.10.2008 г.

 

 

        ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

                                КРАСИМИР ВЛАХОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Влахов ч.гр.д.№ 1308 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Г. К. срещу Определение № 183/17.04.2008 г. по ч.гр.д. № 362/08 г. на Пернишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е оставено в сила Определение № 746/29.11.2007 г. по гр.д. № 1548/05 г. на Пернишкия районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от наследниците на Н. С. П. и С. С. М. против наследниците на Й. С. М. и С. Т. П. установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В частната жалба се поддържа, че така атакуваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, поради което се моли за отменяването му, както и за отменяването на оставеното в сила с него първоинстанционно определение, като делото бъде върнато на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основание за допускане на касацията се твърди, че същественият процесуалноправен въпрос, поставен в основата на обжалваното въззивно определение, а именно за правния интерес от предявяване на иска за спорно материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е решен в противоречие със задължителните указания на ВКС, обективирани в ТР № 1/97 г., гр.д. № 11/97 г., ОСГК на ВКС.

Ответникът по частната жалба Т. Н. Т. е депозирал по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор, с който признава същата. Останалите ответници не заявяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е насочена срещу съдебен акт от категорията подлежащи на касационно обжалване- със същата се атакува определение на въззивен съд, с което е оставено в сила преграждащо развитието на производството първоинстанционно определение /чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, в 1-седмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Заедно с това предвидените в процесуалния закон специални основания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане са налице. По смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обусловено от преценката, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, поставен в основата на обжалвания въззивен акт, е решен в противоречие със задължителната практика на върховната съдебна инстанция. В конкретния случай същественият процесуалноправен въпрос, съобразно който е постановено обжалваното въззивно определение, е въпросът за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на образувано административно производство за възстановяване на процесните земеделски имоти и липса на възможност за образуване на такова. Според ТР № 1/97 г., ОСГК на ВКС, правен ин­те­рес от предявяване на иска за спорно ма­те­риал­но пра­во по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице, ако по за­явле­ние на ищеца или на друг наслед­ник е обра­зу­ва­но и е ви­ся­що административно произ­вод­ст­во за възста­но­вя­ва­не на соб­ст­ве­ност­та пред съответния местно компетентен орган по поземлената собственост, както и ако е на­ли­це въз­мож­ност та­ко­ва произ­вод­ст­во да бъ­де обра­зу­ва­но. В тази връзка следва да се има пред­вид, че ТР № 1/97 г. е прието към мо­мент, кога­то въз­мож­ност­та да се пре­дя­ви уста­но­ви­тел­ният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ бе­ше огра­ни­че­на с краен срок /до 31.12.1996 г./. Затова и за пе­риода от от­мя­на­та на чл.11, ал.3 ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр.98 от 1997 г./ до вли­за­не в си­ла на ЗИД ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр.13 от 9.02.2007 г./, с кой­то от­но­во се пред­ви­ди краен срок за предявяване на този иск иска, указанията в ТР № 1/97 г., спо­ред които искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е не­до­пустим, ко­га­то са из­тек­ли сро­ко­ве­те по чл.11 ЗСПЗЗ, след­ва да се смя­тат за из­гу­би­ли актуалност- в посочения период пра­воима­щият ви­на­ги мо­же­ше без­сроч­но да пре­дя­ви сре­щу съответната поземлена комисия /ОСЗГ/ иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, което обусла­вя­ше въз­мож­ност за обра­зу­ва­не на административ­но произ­вод­ст­во пред ор­га­на по по­зем­ле­на­та соб­ст­ве­ност. След вли­за­не в си­ла на ЗИД ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г./, кой­то от­но­во предвиди краен преклузивен срок за пре­дя­вя­ва­не на иско­ве­те по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, указанията на ТР № 1/97 г. от­нос­но до­пусти­мост­та на иско­ве­те по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от­но­во следва да се смятат за актуални- т.е. спо­рът за материал­но пра­во не мо­же да бъ­де пов­диг­нат, ако ли­це­то е пропус­на­ло въз­мож­ност­та да иска уста­но­вя­ва­не на пра­во­то си на възстановя­ва­не на соб­ст­ве­ност­та в 3-ме­сеч­ния прек­лу­зи­вен срок, счи­та­но от вли­за­не в си­ла на за­ко­на. След из­ти­ча­не на то­зи срок не е на­ли­це възмож­ност за образуване на ад­ми­нистра­тив­но произ­вод­ст­во пред органа по поземлената собственост, което обусла­вя лип­са на про­це­су­ал­на предпостав­ка, обуславяща пра­во­то на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В този смисъл са и изложените от Пернишкия окръжен съд мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно определение, с което е прието, че доколкото ищците не са подали в законноустановените срокове както заявление за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи по административен ред, така и не са предявили иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, исковата им претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е лишена от правен интерес. Настоящата касационна инстанция намира обаче, че макар и възприетото от въззивния съд да се основава на задължителните указания, обективирани в ТР № 1/97 г., то доколкото поставените в основата на обжалваното определение правни изводи не са съобразени с конкретните обстоятелства, обусловили интереса от предявяване на иска, налице е твърдяното в частната жалба противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, тъй като въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че с искова молба, по която е било образувано гр.д. № 5494/04 г. на Пернишкия районен съд, наследниците на Й. М. А. и С. С. М. /т.е. ищците по настоящото дело/, както и наследниците на Н. С. П. са поискали да се признае за установено по отношение на ОСЗГ- гр. П. правото им на възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи в землището на с. К., община П.. С Определение № 2/14.02.2005 г. /невлязло в сила според направеното отбелязване върху представеното по делото копие/ производството по така предявения иск е прекратено и изпратено по компетентност на ОСЗГ- гр. П., тъй като съдът е приел, че посочените имоти вече са били заявени за възстановяване от друг сънаследник, чието заявление ползва и ищците. На това основание следва да се приеме, че по отношение на ищците е налице висящо административно производство за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи, респ. наличие на възможност за образуване на такова /в случай, че посоченото определение на Пернишкия районен съд бъде отменено по пътя на инстанционния контрол с указания за разглеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ/, с оглед на което обжалваното в настоящото производство определение на Пернишкия окръжен съд противоречи на задължителните указания, обективирани в ТР № 1/97 г. Тази констатация обуславя както допускането на касационното обжалване, така и по същество уважаването на касационната частна жалба, доколкото обжалваното определение на въззивния съд, основано на извод за недопустимост на производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, се явява незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното, обжалваното въззивно определение на Пернишкия окръжен съд, както и оставеното в сила с него определение на Пернишкия районен съд, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 183/17.04.2008 г. по ч.гр.д. № 362/08 г. на Пернишкия окръжен съд, по касационната частна жалба на Ц. Г. К..

ОТМЕНЯВА Определение № 183/17.04.2008 г. по ч.гр.д. № 362/08 г. на Пернишкия окръжен съд и оставеното в сила с него Определение № 746/29.11.2007 г. по гр.д. № 1548/05 г. на Пернишкия районен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: