Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 05.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..петнадесети май.... две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 640 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Т. Д. срещу въззивна присъда № 1/ 22.02.2013 г. по внохд № 173/2012 г. на Варненския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. Отправят се алтернативни искания: за връщане на делото за ново разглеждане или за преквалифициране на деянието по по- леко наказуеми наказателни състави със съответните последици- приложение разпоредбата на чл.78а от НК или неналагане на наказание. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и развива съображения по релевираните оплаквания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител Т. К. С. мотивират становища, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда, установи следното: Касационното производство е второ по ред. С присъда № 86/ 27.10.2011 г. по нохд № 920/11 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия Н. Д. за виновен в причиняване на средна телесна повреда на Т. С. и на осн. чл.129 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, като го оправдал по обвинението по чл.115 вр. чл.18 от НК. С присъда № 2/ 27.01.2012 г. по внохд № 444/11 г. Варненският апелативен съд отменил присъдата, признал подсъдимия за виновен по чл.115 вр. чл.18 от НК и го осъдил на седем години лишаване от свобода. С решение № 245/ 12.06.2012 г. по к.д. № 746/12 г., ВКС, ІІ н.о. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане. С атакуваната по настоящото производство присъда Варненският апелативен съд отменил присъдата на окръжния съд и признал подсъдимия за виновен в това, че на 05.12.2010 г. направил опит умишлено да умъртви Т. К., като деянието останало недовършено по независещи от него причини и на основание чл.115 вр. чл.18 ал.1 и чл.58 б.А, вр. чл.55 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. Върховният касационен съд намира, че доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата са лишени от фактическо основание. В мотивите към съдебния акт въззивният съд е изложил фактите, които приема за установени, като се е концентрирал основно върху събитията, развили са в дома на подсъдимия на инкриминираната дата. Останалите факти, касаещи приятелските отношения между семействата на подсъдимия Д. и пострадалия К., дадената назаем сума от пострадалия, времето на извършване на деянието и неговото авторство са изяснени от първия съд и възприети като безспорни от въззивния. Съдът е подложил на детайлна проверка съобщеното от подсъдимия и пострадалия за развитието на инцидента и ясно е мотивирал заключението си за недостоверност на обясненията на подсъдимия. Описаната от него фактология за отправени му вербални заплахи от страна на К., последвани от нападения с ножа, който той успял да му отнеме и сам да нанесе ударите в гърба на пострадалия съдът е намерил за логически неиздържана и недостоверна. Не само съществената разлика във физическите данни на двамата мъже, която е в полза на пострадалия, но и описаният механизъм на обезоръжаването, съпоставен с мястото на ударите, посоката на раневите канали и взаимното разположение на двамата, установени по експертен път, опровергават тезата на подсъдимия. Категоричният извод на експертите, че към момента на нанасяне на ударите пострадалият се е намирал с гръб към подсъдимия изключва твърдението на Д. за странично разположение на телата. От друга страна, в пълно противоречие с елементарната логика се явява обяснението на подсъдимия за начина, по който е обезоръжил пострадалия. Практически е невъзможно К. да държи ножа с дясната си ръка, тялото му да е разположено ляво странично спрямо Д. и последният да изтръгне ножа също с дясната си ръка. Всички тези обстоятелства, подробно изследвани от апелативния съд, са го мотивирали да отхвърли тезата на подсъдимия и да кредитира с доверие съобщеното от пострадалия за развитие на инцидента. Внимателният прочит на мотивите на съдебния акт сочи, че Варненският апелативен съд е възприел за достоверни показанията на пострадалия и в частта им, касаеща конкретния повод за инцидента- неуредените финансови отношения между двамата, а не отглеждането на марихуаната. В изложението на л.4 и л.5 от мотивите е маркирана констатирана от съда подкрепа на показанията на К. от страна на св. П. П. и опровергаване на обясненията на Д. от страна на св. К. В.. Макар и да не са особено подробни, изложените съображения по отношение на конкретния повод за инкриминираното поведение на подсъдимия са достатъчни, за да се разбере какви факти е приел съда и въз основа на кои доказателствени източници. Затова касационната инстанция прие, че Варненският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 305 ал.3 от НПК. Мотивирано е отхвърлил претенцията за назначаване на повторна съдебно-психиатрична експертиза, приемайки, че изслушаната е изготвена от специалисти в конкретната област, посочени от ръководството на МБАЛ „Св.М.”, а заключението е пълно, ясно и компетентно. Несъгласието на някоя от страните в процеса с експертните изводи поради това, че те не са в подкрепа на позицията й по съществото на делото не е основание за назначаване и изслушване на нова експертиза. Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения по смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не са налице основания за отмяна на въззивната присъда. Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването на подсъдимия за допуснато нарушение на материалния закон. С оглед приетите за установени факти, които не подлежат на преоценка от тази инстанция, Варненският апелативен съд законосъобразно е приел, че извършеното от Д. деяние покрива съставомерните признаци на престъплението по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. Изложените съображения са подробни и убедителни, а възраженията на защитата не могат да бъдат споделени. Еднопосочна и трайна е съдебната практика, че за съдържанието на умисъла се съди по съвкупността от всички обстоятелства на извършеното престъпление, но преди всичко от конкретното поведение на дееца при осъществяването му. От значение са средствата, с които е извършено деянието, мястото и броя на нараняванията, посоката и силата на ударите. Варненският апелативен съд правилно и законосъобразно е преценил, че конкретните обстоятелства по делото- нанесени от подсъдимия два удара с нож със значителни размери, в жизнено важна част от тялото/горната част на торса/, със средна по степен сила, проникнали едновременно и в гръдната и в коремната кухини, довели до нараняване на диафрагмата, прерязване на едно от ребрата отзад на гръдния кош и излив на общо 800 мл. в гръдната кухина и обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота- категорично обективират наличието на пряк умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия. Както използваното оръжие, така и локализацията на ударите демонстрират формираната в съзнанието на подсъдимия цел да умъртви К., а не да причини телесна повреда. Не са налице основания за преквалификация на извършеното по чл.129 от НК. С убедителни аргументи е отхвърлено и възражението на защитата, че подсъдимият е бил поставен в състояние на неизбежна отбрана и е действал при превишаване на нейните предели. Установените от съда факти изключват наличие на пряко и непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия. При липса на нападение деецът не може да претендира отбрана, съответно превишаване на пределите й. Съдът основателно е посочил, че локализацията на раните /в гърба на пострадалия/ най-малкото говори, че дори и да е имало нападение, то е било отблъснато и нищо не е налагало причиняване на увреждания на К.. След като е изслушал съдебно-психиатрична експертиза и е съобразил заключението й за отсъствие на медицинските критерии на физиологичния афект, съдът е отхвърлили и претенция за преквалификация на деянието по чл. 132 от НК, съотв. по чл.118 от НК. Върховният касационен съд намира, че наложеното на Д. наказание е явно несправедливо, въпреки приложението на чл.58 б.А от НК. При индивидуализацията му, въззивният съд неправилно е приел завишена степен на обществена опасност на деянието, изводима от вида на използваното оръжие и нанесените два удара. Убийството е едно от най-тежките престъпления срещу личността и по правило е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга възможно най- съществено правото на живот на всеки индивид. При осъществяването му деецът обикновено използва някакъв вид оръжие, за да постигне целта си и винаги причинява наранявания на пострадалия, които водят до смъртния изход. В конкретния случай, нито използваното оръжие е необичайно или по-опасно по вид, нито нараняванията са извънмерно тежки, поради което механизмът на осъществяване на деянието не разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Касационният състав не може да се съгласи със заключението на съда, че подсъдимият само формално декларирал съжаление за стореното и това личи от защитната му позиция в процеса. Неправилно е да се отрича критичното отношение на дееца към извършеното само защото, осъществявайки правото си на защита, описва друг механизъм на причиняване на уврежданията. В крайна сметка, той признава, че е наранил К. и точно за това си поведение изразява дълбоко разкаяние, което следва да се отчете в негова полза. Съдът напълно е игнорирал и данните за семейното положение на Д.- семеен, родител на малолетно дете, за което полага грижи. Предвид на тези обстоятелства, настоящият касационен състав прие ниска степен на обществена опасност на касатора. Наложеното наказание явно не съответства на смекчаващите вината му обстоятелства и на целите по чл.36 от НК, като следва да бъде намалено на пет години лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 1/ 22.02.2013 г по внохд № 173/2012 г. на Варненския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наказанието, наложено на подсъдимия Н. Т. Д. от седем на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: