Ключови фрази
Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * указания на ВКС * дактилоскопни следи * авторство на деянието * съществени процесуални нарушения * формиране на вътрешно убеждение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

София, 14 февруари 2013 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Красимир Шекерджиев

при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Ю. Петкова
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 2339/2012 г.

Касационното производство е второ по ред и е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу нова присъда № 312/25.10.2012 година, постановена от Софийски градски съд по в н о х д № 2260/2012 година.
В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, за допуснато нарушение на материалния закон. В допълнението към него, от съдържанието му може да се изведе и основанието по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за съществено процесуално нарушение. Всъщност в протеста се твърди, че съдът не е приложил правилно закона, тъй като неправилно е интерпретирал събраните доказателства, в разрез с действителното им съдържание и по-конкретно - иззетата и годна за изследване дактилоскопна следа. Направено е искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП не поддържа протеста по съображения, че не са налице касационните основания въведени в него за отмяна на новата въззивно присъда. Прави искане протестираният съдебен акт да се остави в сила.
Пред касационната инстанция подсъдимият С. Р. се явява лично и с упълномощеният си защитник – адвокат П. К. от САК.
Защитата оспорва протеста и прави искане да се остави в сила новата оправдателна присъда, по съображенията изложени в мотивите към протестираната присъда.
Частният обвинител Б. С., редовно призован не се явява.
Неговият процесуален представител – адвокат С. от САК поддържа обвинителната теза, за безспорност на доказателството – пръстов отпечатък върху плик, в който е била инкриминираната сума и предлага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Р. в последната си дума прави искане за оставяне на присъдата в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Протестът е основателен.

С решение № 230/8.05.2012 година по н. д. № 631/2012 година, състав на първо наказателно отделение при ВКС, /образувано по касационна жалба на гражданския ищец и частен обвинител/ е отменил нова оправдателна присъда постановена по в н о х д № 317/2011 година от Софийски градски съд и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от стадия по допускане на доказателства по чл. 327 НПК. В това решение е прието, че съждението на въззивния състав „за разкъсване на веригата от доказателства” е напълно произволно и са дадени указания за допълнителни процесуални действие за проверка на обясненията на подсъдимия и изясняване на механизма за оставянето на отпечатъка върху плика с инкриминираните 2 000 евро.
При новото разглеждане на делото тези конкретни указания са изпълнени и пред въззивния съд за разпитани св. Л. А. и В. Д..
С протестираната присъда е отменена осъдителната присъда на СРС, 112 наказателен състав по н о х д № 11250/2009 година и вместо нея е постановено, че признава подсъдимия С. Р. за невиновен в това, в периода от 1.07.2008 година до 30.09.2008 година в гр.София да е отнел от касета № 125 от обществен трезор, собственост на „Валинвест” АД, 2 000 евро от владението на Б. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена по специален начин и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
С новата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от Б. С., за причинените му от престъплението имуществени вреди в размер на 2 000 евро, като недоказан.
Постановено е разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Преди всичко, следва да се посочи, че касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, които по закон трябва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Така както е формулирано възражението по основанието за допуснато съществено процесуално нарушение, че съдът при оценката на доказателствата е направил неправилен извод, относно вината на подсъдимия, то следва да се квалифицира като процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства и свързаното с това правило за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК. Поначало, вътрешното убеждение на съда може да бъде подложено на проверка от две страни: първо, от гледна точка на неговата формална правилност и второ, от гледна точка на неговата правилност по същество. При това разграничение, настоящият състав намира за процесуално допустим прокурорския протест само от първата гледна точка – да се провери вътрешното убеждение на съда за неговата формална правилност, което означава да се провери, дали при неговото изграждане са били спазени процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност – изграден ли е проверяваният съдебен акт върху всички данни по делото и само върху тях, не са ли превратно тълкувани или игнорирани някои доказателства, дали са използвани неприети или непроверени в съдебно заседание данни, има ли непълнота, неяснота или противоречие в мотивите и т.н. При проверката по делото се установиха правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил протестирания съдебен акт. Допуснато е нарушение на принципа за обективност, тъй като в нарушение на процесуалното правило за събиране и проверка на доказателствата /чл. 107 ал. 3 от НПК/ и принципа за изграждане на вътрешното убеждение, въззивният съд не е включил в анализа на доказателствения материал приложените по делото писмени доказателства в подкрепа на обвинителната теза и по-конкретно: - писмения договор сключен между пострадалия С. и дружеството „Валинвест” АД, представен на досъдебното производство от същия и приобщен към доказателствения материал, чрез протокол за доброволно предаване /л. 8 и 9 от ДП/; - условията за наемане на касетки в обществен трезор, представен от управителя на дружеството /л. 34 от ДП/ и заключението на техническата експертиза. Съгласно цитирания договор, пострадалият С., като наемател на сейф № 125 се е запознал с условията за отдаване под наем на касети, като неразделна част от договора, а наемодателя „Валинвест” АД, се е задължил да му предаде ключ от договорения сейф. От заключението на техническата експертиза е изяснено как може да се манипулира освобождаването на защитния механизъм на заключващото устройство на трезорната касета № 125 и то така, че това да не се отрази в компютърната система следяща за сигурността на трезорно-охранителната система /вж л. 93 от ДП/. Не е подложен на задълбочен анализ и съдържанието на цитираните условия за отдаване под наем на касети и по-конкретно т. 9-11 от същите. От указанията става ясно, че при загубване или друга причина за липса на ключ у касетодържателя /наемателя/ единствения начин за достъп до касетата е нейното физическо разбиване, за сметка на наемателя. Последното уточнение е много важно, защото това налага логическия извод, че нито по договор, нито по други общи правила собственикът на обществения трезор или служителите в него нямат право да държат в каса или другаде и да ползват „резервни ключове”. Именно в това е идеята за високата сигурност за вложителя на ценности в касетата – само той и никой друг да няма начин да отключи трезорната касета.
Поради посоченото необективно обсъждане на доказателствата от въззивния съд, съставът е отделил значително внимание на защитната теза за резервните ключове държани в трезора в желязна каса и липсата на достъп до касата от подсъдимия. По същата причина, от една страна, съдът изобщо не е изследвал въпроса, дали в трезора е имало такава каса, и ако е имало, съдържа ли резервни ключове, тъй като в протокола за претърсване такива не са описани. От друга страна, дори и да се приеме за установено това обстоятелство, то може само да обясни честите случаи на липси от касетите в обществения трезор, за каквото твърди освен пострадалия и другите служители на дружеството „Валинвест” АД, но не и да бъде в основата на приетата от съда за достоверна теза.
Поради изложеното, настоящият състав намира за основателна тезата на обвинението /на държавното развита в протеста, а на частното в съдебното заседание пред третата инстанция/, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил протестираната присъда, относно авторството на деянието. Отхвърлянето на прякото доказателство – дактилоскопна следа оставена от подсъдимия върху плика, в който са били парите на пострадалия, е резултат от посочената липса на обективност, пълнота и всестранност при изследването на обстоятелствата по делото, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като с нарушаването на принципа по чл. 14 ал. 1 от НПК съществено са ограничени правата на представителите на частното и държавно обвинение в наказателното производство. Това е касационно основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА нова присъда № 312/25.10.2012 година, постановена от Софийски градски съд по в н о х д № 2260/2012 година и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ