Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
[населено място], 23.12.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3401 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от И. Г. В., чрез процесуалния му представител адв. Т.Б. против решение № 761/16.04.2015г. по в.гр.д. № 4589/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4112/05.06.2014г. по гр.д. № 1675/2013г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав за отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за заплащане на сумата от 40 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от загуба – смъртта на баща му Г. И. В. при ПТП настъпило на 05.02.2008г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че отговорността на застрахователя не е отпаднала, тъй като последният не е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ /отм./ да предостави в Информационния център на Гаранционния фонд уведомление за прекратяване на полицата преди датата на процесното ПТП - 05.02.2008г. Според касатора липсата на нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП с оглед констататираното управление от водача на процесното МПС с разрешената скорост, не означава, че е спазена императивната разпоредба на чл.20, ал.2 ЗДвП относно съобразяване на конкретната скорост на движение със специфичните условия на пътя, релефа, времето, превозното средство и пр. Според касатора е безспорно установен фактът на извършване на инкриминираното деяние и в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на наследодателя му. Моли за отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове.
Ответникът [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Кр.И. поддържа становище за незадължителност на дадения в т.3 от ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС отговор в частта относно неотпадането на отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице при неизпълнение на задължението по чл.294, ал.1 КЗ /отм./, тъй като такъв въпрос не е бил поставян. Искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е неоснователен и поради липса на вина на водача на процесното МПС за настъпване на пътнотранспортното произшествие, тъй като същото е резултат изключително на поведението на пострадалия.
Третото лице - помагач П. И. Т. не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да отхвърли иска по чл.226, ал.1 КЗ / отм./, въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП при участие на процесното МПС е настъпила смъртта на бащата на касатора. По отношение действията на водача въззивната инстанция е изложила, че в хода на процесуално-следствените действия е било установено, че водачът на лек автомобил „Мерцедес В.“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на пресичащия пешеходец, който е бил със съдържание на алкохол в кръвта 5,42 ‰. Апелативният съд е обсъдил заключението на авто-техническата експертиза, според което причина за ПТП е внезапното навлизане на пешеходеца на необозначено място, в район на опасната зона на лекия автомобил, както и констатациите в протокола на КАТ за наличие на знак за пешеходна пътека и липсата на спирачни следи на мястото на удара. САС е счел, че за процесния лек автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, като в застрахователната полица е било уговорено заплащане на застрахователната премия на части. В процеса е останало недоказано заплащане на втората застрахователна вноска. Според решаващия съд е била осъществена хипотезата на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ /отм./, с оглед на което застрахователното правоотношение е било прекратено към датата на деликта. Поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС въззивният съд е счел, че претенцията на наследника на починалото лице срещу застрахователя е изцяло неоснователна.
С определение № 427/18.05.2016г. по т.д. № 3401/15г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по следния въпрос: за предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.
В приетото след подаване на касационната жалба ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС в неговата т.3 е даден отговор, че договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл.260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ / отм./, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност към пострадалия при неизпълнение на това задължение.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че вписването в поддържания от Информационния център към Гаранционния фонд регистър на прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите макар и да е правно значимо, както с оглед извършваното, при условията на чл. 288, ал.1, т.2 КЗ /отм./, плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, съобразно чл.261, ал.1 КЗ / отм./ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация, само по себе си същото не е задължителен елемент от фактическия състав на чл.202, ал.2 във вр. с чл.260, ал.2 КЗ / отм./ за прекратяване на застрахователния договор. Важна последица от неизпълнението на това задължение, обаче, е, че с оглед създадената чрез удостоверяването по реда чл. 261 КЗ / отм./, абстрактна легитимация на застрахования, като титуляр на валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, чиято действителност и действие не са обусловени от точното изпълнение на задължението му за плащане на разсрочените вноски от застрахователната премия за целия срок на определеното в нея покритие, застрахователят, който към датата на инцидента не я е прекратил по указания от законодателя ред, не може успешно да се освободи от отговорност по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на договора. При неспазено изискване на чл.294 КЗ / отм./ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260, ал.2 , във вр. с чл.202, ал.2 КЗ / отм./, е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователното обезщетение.
Неоснователно е възражението на ответника по касацията, че втората част на формулирания по т.3 от ТР 01/2014г. отговор относно действието на прекратяването на договора по отношение на трети увредени лица, няма задължителна сила за съдилищата, тъй като не е бил поставян такъв въпрос. Видно от разпореждането от 03.11.2014г. на Председателя на ВКС за образуване на т.д.№ 1/2014г. под № 2 е формулиран въпрос, който е възпроизведен под № 3 в ТР № 1/2014г., като обхватът му не е ограничен до правното значение на липсата на уведомяване от страна на застрахователя по чл.294 КЗ / отм./ за прекратяване на застрахователния договор в хипотезата на чл.260, ал.2 във вр. с чл.202, ал.2 КЗ /отм./ само в отношенията между страните по застрахователния договор. От друга страна в предложението за образуване на тълкувателно дело по чл.124 ЗСВ изрично е посочено, че същото се налага поради необходимост от уеднаквяване на практиката, като се цитира противоречивата такава, вкл. Решение № 161/13.11.2012г. по т.д.№ 607/2011г. на ВКС, II т.о, постановено именно в производство по прекия иск с правно осн.чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на третото увредено лице срещу застрахователя. Със същото решение в отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, на изпращането на уведомление по чл.294 КЗ/отм./ преди настъпване на застрахователното събитие е придадено значение на предпоставка за освобождаване на застрахователя от отговорност спрямо третите увредени лица. Следователно съгласно разясненията по т.1 от ТР №2/2010г. от 28.09.2011г. на ОСГТК на ВКС и по силата на чл.130, ал.2 ЗСВ даденото с постановките по т.3 от ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС тълкуване на закона е юридически задължително за органите на съдебната власт и съставът на ВКС е длъжен да се съобрази с него при разрешаване на правния спор.
По основателността на касационната жалба:
По изложените съображения и с оглед отговора на поставения въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателна подадената касационна жалба срещу решение на САС.
При правилно установени от въззивния съд факти относно сключена за процесното МПС със застрахователното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е било уговорено заплащане на части на застрахователната премия и липса на доказателства за заплащане на втората вноска с падеж 25.12.2007г., което неизпълнение обуславя приложение на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ / отм./, а оттук и прекратяване на застрахователния договор, неправилно е направен извод за отпадане на отговорността на застрахователя спрямо третото увредено лице. След като ответникът по касацията е изпратил уведомление до Гаранционния фонд за прекратяване на договора след датата на ПТП, макар и то да не е елемент от фактическия състав на прекратявана на договора, възражението на застрахователя за прекратяване е противопоставимо само на застрахования, но не и на третото увредено лице.
Осъществени са и останалите релевантни за ангажиране отговорността на застрахователя по реда на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ факти. Страните не спорят и от писмените доказателства се установява настъпването на ПТП с процесния автомобил на 05.02.2008г., в резултат на което е последвала на 06.02.2008г. смъртта на пешеходеца Г. И. В.. Не се доказва възражението на застрахователя водачът на автомобила да не е ползвал превозното средство на законно основание. При категорична установеност на лекия автомобил, който е участвал в произшествието, предварителното производство се води срещу неизвестен извършител съобразно материалите по досъдебно производство № ЗМ 7089/2008г. по описа на РТП-ОДП-СДВР, прокурорска преписка № 721/2008г. по описа на СГП. С оглед съдържащите се в преписката писмени доказателства и предвид доказателствата по гражданското дело няма данни лекият автомобил да е бил противозаконно отнет. Дадените показания от свидетеля П. Т. в предварителното производство не са непосредствено събрани от гражданския съд при осигурено равно право на страните да участват в това процесуално действие, поради което не могат да бъдат съобразени в настоящия процес.
Основателно е оплакването по касационната жалба за необоснованост на изводите на въззивната инстанция относно механизма на осъществяване на ПТП и неправилно приложение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Заключението на САТЕ в съответствие с материалите по прокурорската преписка и позициите на страните установява времето и мястото на произшествието – на 05.02.2008г., около 19:40ч. в [населено място] в района на автобусна спирка и пешеходна пътека на прав участък от пътя, при наличие на вертикална сигнализация : знак Д 17 - пешеходна пътека, без хоризонтална маркировка и видимост с оглед светлините на фаровете при движение със скорост около 40 км/ч по [улица]процесният автомобил блъска пешеходец със съдържание на алкохол в кръвта 5,42 ‰, предприел пресичане на пътното платно отдясно наляво пред МПС.
При преценка поведението на пострадалия следва да се има предвид, че съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е завишена, спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез вмененото им от законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, т.е. която би им позволила безпроблемно спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят. Тази преценка следва да се направи както в момента, в който опасността е станала видима за водача, така и в предходен на този момент, когато съобразно конкретните условия е следвало да се предположи възможността за настъпването на опасна ситуация. Отнесено към процесната пътна обстановка: зимно време, вечер, слабоосветено място, в района на автобусна спирка и пешеходна пътека при наличие на вертикална сигнализация, водачът на МПС е следвало да предположи възникването на опасна ситуация, поради движението на пешеходци в невидимата за него зона и да избере такава скорост на управление на автомобила, че да е възможно безпроблемно спиране. Горната установеност налага цялостен извод, че не е доказано в процеса изключващо вината на водача обстоятелство.
Фактите на внезапно навлизане на пътното платно на пешеходец в състояние на висока степен на алкохолно опиянение, с което се създава препятствие за движещото се МПС, могат да бъдат съобразени само като поведение на пострадалия, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД. В писмения отговор на исковата молба застрахователят не е направил възражение за съпричиняване, поради което не може да се преценява същото .
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът изхожда от близката родствена връзка между починалото лице и касатора – баща и син / на 26г. към датата на събитието, т.е. в началото на самостоятелния си живот/, съдържанието на същата, установена от свидетелските показания : на обич, взаимност, помощ и подкрепа, независимо от различното местожителство на лицата, но при поддържан в годините непрестанен контакт и ежемесечни срещи. Доказано е преживяното психическо страдание от касатора по повод загубата на неговия баща, изразило се в затваряне в себе си, униние, разочарование от неосъществени съвместни планове. Следва да се съобразят и социално-икономическите условия към момента на настъпване на процесното ПТП , т.е. към 2008г. Съвкупната преценка на горепосочените критерии налага извод, че справедливото обезщетение за конкретно претърпените неимуществени вреди от кастора е в размер на 40 000лв. Предявеният иск се явява основателен.
Горното налага отмяна на атакуваното решение на САС и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за сумата от 40 000лв., ведно със законната лихва от 06.02.2008г.
Предвид изхода от спора в полза на касатора се дължат от ответника разноски за всички инстанции. Тъй като процесуалното представителство на същия е осъществено по чл.38, ал.1 ,т.2 ЗАдв, то следващите се разноски в размер на 3750 лв. по Наребда № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят на процесуалния представител адв. Т. Б..
На осн.чл.78, ал.6 ГПК държавната такса за всички инстанции в размер общо на 3230 лв. се дължи от ответника по касацията.
Водим от горното, Върховният касационен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 761/16.04.2015г. по в.гр.д. № 4589/2014г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Г. В. по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ сумата от 40 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на баща му Г. И. В. при ПТП настъпило на 05.02.2008г., ведно със законната лихва от 06.02.2008г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв.Т. П. Б. от [населено място] сумата от 3 750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗАдв.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3230лв., на осн.чл.78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участието на П. И. Т. като третото лице-помагач на страната на ответника.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|