Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 366                                        София, 13 юли  2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                Кети Маркова   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 241/2010 г.   Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. Г. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1011/2009 година и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 42/15.01.2010 година, с което е потвърдена присъдата на СРС от 27.01.2009 година по н о х д № 3236/2007 година. В искането са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, за допуснато нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил доводите на защита въведени във въззивната жалба; поради употреба на общи фрази в съобразителната част на решението, всъщност липсват мотиви, което е абсолютно процесуално нарушение. Оспорва се авторството с аргументи, че обвинението не е доказано, а присъдата е изградена на недопустими предположения. Без конкретни възражения се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна по реда на възобновяването на атакуваното решение и връщане на делото да ново разглеждане на първоинстанционния съд. Пред касационния съд осъдения Г. , редовно призован, не се явява, но изпраща за свои представител адвокат В от САК, с ново пълномощно по делото, която устно и с писмена защита поддържа искането за възобновяване и развива подробни доводи по въведените касационни основания. По - конкретно твърди, че въззивният съд е нарушил чл. 339 ал. 2 НПК, тъй като не е отговорил на доводите на защитата и в подкрепа на това в писмената защита излага отново всички направени възражения, които не са обсъдени; - в решението не са описани фактите, за да може касационната инстанция да провери законосъобразността на правните изводи. Гражданския ищец В. Я. се явява лично и заявява становището си да не се уважава искането за възобновяване на наказателното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за се произнесе, съобрази следното:   ИСКАНЕТО за възобновяване на наказателното производство е НЕОСНОВАТЕЛНО.   С цитираната присъда П. Г. е признат за виновен в това, че на 25.01.2004 година в гр. С. се е заканил с убийство на В. П. Я., което възбудило основателен страх за осъществяването му и за престъпление по чл. 144 ал. 3 НК, на основание чл. 55 ал. 1, т. 2 и чл. 2 ал. 2 НК, му е наложено наказание глоба, в размер на 500 лева. Уважен е предявеният от пострадалата граждански иск за причинени от престъплението неимуществени вреди, в размер на 500 лева. Осъден е да заплати направените по делото разноски и държавната такса за уважения размер от гражданския иск. Тази присъда е проверена по жалба на подсъдимия от СГС, като ваззивна инстанция и е потвърдена изцяло. При проверката по делото се установи, че наистина в съобразителната част на проверяваното решение не е описана приетата за установена фактическа обстановка, но е налице едно изречение, препращащо към мотивите на първоинстанционната присъда, в тази част. Видно от разпоредбата на чл. 339 ал. 1-3 НПК озаглавена „Съдържание на решението на въззивната инстанция”, такова изрично изискване за буквално преповтаряне на приетата фактическа обстановка не се съдържа. Това от една страна, от друга, с препращането към съдържанието на мотивите към присъдата, с нищо не се ограничават правата на подсъдимия и на защитата му, като страни в наказателното производство, по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК. Дори и да се приеме, че посочената непълнота в съобразителната част на проверяваното решение е процесуално нарушение, то не е съществено и не може да послужи като основание за отмяна на решението по реда на възобновяването. Наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК се претендира и със съображения за нарушение по чл. 339 ал. 2 НК. При проверката се установи, че макар и твърде лаконично, в мотивите на решението, чиято отмяна се иска се съдържат основанията, поради които оплакванията на подсъдимия Г са отхвърлени, като неоснователни. Данните по делото не сочат на това да са налице основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетелите, на които защитата на осъдения акцентира. Изводите по фактите, приети за установени от Софийски градски съд, се основават на преценката на доказателствената съвкупност, част от която според защитата неправилно не е кредитирана от предходните две инстанции. Това са показанията на свидетелите Д/съседка на пострадалата/. По повод на това възражение следва да се напомни, че преповтарянето на възраженията за необоснованост на присъдата, пред ВКС, където чл. 348 ал. 1 НПК изключва необосноваността като касационно основание, дори и като илюстрация на нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК не може да доведе до желания от защитата резултат – отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение. При изграждане на своето вътрешно убеждение инстанциите по фактите имат пълното суверенно право да го изградят на базата на едни доказателства, а други да отхвърлят, стига да посочат аргументи за това и тези аргументи да кореспондират с установеното по делото. В конкретния случай, искането да се кредитират показанията на тези двама свидетели, които не пряко, а косвено дават данни, че пострадалата не е имала счупване на ръката, тъй като те не са я видели с превързана ръка, правилно е отклонено от двете предходни инстанции. Съдилищата са изяснили обстоятелствата от кръга на тези по чл. 102 НПК, като са основали тезата си за авторството на подсъдимия и неговата вина на основата на прекия участник в инцидента – пострадалата и майка на подсъдимия, както и на показанията на този свидетел /Ненов/, който я е придружил до медицинското заведение за оказване на лекарска помощ. Техните показание кореспондират на писмените доказателства от същото медицинско заведение и със заключението на вещото лице. Именно на основата на тези доказателства въззивният състав е потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда спрямо Г. Поради това е неоснователна тезата на защитата, че са налице правни пороци при изготвяне на въззивното решение. И двете съдебни инстанции в мотивите си са изложили съображения за наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 144 ал. 3 НК. Решението на предишните инстанции, с което е отхвърлена тезата на защитата, че деянието не е извършено от осъдения Г. , е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение и при спазване на правилата за изготвяне на въззивното решение. Затова няма правно основание за касационна отмяна, по реда на възобновяването на атакуваното решение. При проверката не се установиха факти и доказателства, които да дадат основание за изменение на въззивното решение в неговата санкционна част. Първостепенният съд е проявил много голямо снизхождение и е отмерил наказание по вид и размер, което не съответства на целите за наказанието изброени в чл. 36 НК, преди всичко с оглед личността на дееца. Липсата на протест пред въззивния съд е направил невъзможна корекцията в това отношение от втората инстанция и поради това, още по-малко основание има да се твърди, че наложеното наказание глоба, очевидно не съответства на целите на наказанието и затова е явно несправедливо. Поради изложеното и отсъствието на основания за изменение на въззивното решение, искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Б. Г. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1011/2009 година по описа на Софийски градски съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: