7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
[населено място], 16.07.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1524 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пътинвест - Инженеринг“ АД срещу решение № 57/15.02.2019 г. по в. т. д. № 661/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 428/23.07.2018 г. по т. д. № 597/2017 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявени от „Пътинвест – Инженеринг“ АД срещу община Родопи осъдителни искове за заплащане на обща сума в размер 39 884, 24 лв. – възнаграждения по договор за строителен надзор № 142/13.10.2008 г. и договор за строителен надзор № 67/09.10.2009 г., както и за заплащане на сума в размер на 12 163, 95 лв. – мораторна лихва върху главниците за три години назад, считано от 27.09.2014 г.
В подадената от „Пътинвест - Инженеринг“ АД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Навежда се довод, че правните изводи на въззивния съд противоречат на нормата на чл. 116, ал. 1, б.“а“ ЗЗД. Съдът неправилно е преценил, че изявлението на главния счетоводител за наличие на вземане в полза на ищеца срещу ответната община не представлява признание на дълга. Решаващият извод, че по длъжностна характеристика главният счетоводител на община Родопи няма право да признава задължения на общината, а само да ги осчетоводява, не почива на събраните по делото доказателства, поради което се явява необоснован. Към доказателствения материал не е приобщен документ, от който да е видно какво включва длъжностната характеристика на главния счетоводител. В хода на производството не е оспорено извършеното потвърждаване на задължения от негова страна, нито има данни кметът да се е противопоставил на това потвърждаване. В писмените бележки, представени в проведеното открито съдебно заседание, се поддържат изложените в жалбата доводи. Формирано е искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника община Родопи е подаден отговор. В него се изразява позиция, че решението на Апелативен съд Пловдив е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявеното от общината възражение за погасителна давност е основателно, а твърдението за прекъсване течението на давностния срок правилно не е взето в предвид. Потвържденията на вземания, на които се позовава ищецът касатор в настоящото производство, не представляват волеизявления на законния представител на община Родопи. Съгласно чл. 38, ал. 1 и чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА органът на изпълнителната власт в общината е кметът, той я представлява пред физически, юридически лица и пред съда. Процесните молби за потвърждаване на вземания са изготвени за счетоводни цели и не представляват изявления по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, тъй като дори да се приеме, че признават съществуване на вземане в полза на ищеца, изхождат от лице без представителна власт. С отговора се претендира присъждане на разноски. Ответникът не изпраща процесуален представител за участие в откритото съдебно заседание.
С определение № 74/05.02.2020 г. при преценено наличие на допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Пловдив решение в неговата цялост по материално – правния въпрос : може ли главният счетоводител на община, в качеството й на длъжник по търговска сделка, от нейно име да признава съществуващи задължения и това изявление има ли последиците по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
С обжалваното решение на Апелативен съд Пловдив е потвърдено решение на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени изцяло като погасени по давност предявените от „Пътинвест - Инженеринг“ АД срещу община Родопи искове за заплащане на възнаграждение по договори за строителен надзор с №№ 142/13.10.2008 г. и 67/09.10.2009 г., както и обезщетение за забава върху главниците. В мотивите на въззивния акт не е споделена тезата на ищеца жалбоподател, че с приетите като писмени доказателства по делото потвърдителни писма, изходящи от главния счетоводител на община Родопи, се извършва признание за дължимостта на спорното вземане по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Посочено е, че единственото лице, което може да признава задълженията на общината, е кметът, респективно лице от общинската структура, което има изрично пълномощно от кмета в рамките на делегираните му правомощия. Като е счел, че по делото не се установява главният счетоводител да е упълномощен или в длъжностната му характеристика да влиза право от името на общината да признава нейни задължения, въззивният съд е отрекъл наличието на факт, който да води до прекъсване течението на давностния срок.
По релевирания правен въпрос :
За да се отговори на въпроса, за отговор на който е допуснато касационно обжалване следва да се анализира законово регламентирания статут на общината като субект на правото. Той е уреден в Конституцията на Република България /КРБ/ и в Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. С чл. 136, ал. 3 от КРБ на общината е предоставена правосубектност – тя е призната за юридическо лице. Притежаваната правосубектност е многоотраслова – от една страна, общината е субект на публичното право – общинският съвет е орган на местно самоуправление /чл. 138 КРБ и чл. 18 ЗМСМА/, а кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт /чл. 139 КРБ, чл. 38 ЗМСМА и чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията/, а от друга страна, общината е субект на частното право и като такъв притежава имущество, което е отграничено от държавното, това на другите общини и имуществото на гражданите /чл. 140 КРБ и чл. 14 ЗМСМА/. Разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗМСМА вменява на общинския съвет като орган на местно самоуправление да приема решения по придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество и да определя правомощията на кмета в тази област, а кметът представлява общината в качеството й на юридическо лице пред физически, юридически лица и съда – чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА. Следователно, в качеството си на гражданско - правен субект общината изразява воля чрез кмета, който е нейн законен представител.
Необходимо е да бъде изяснена и функцията на кмета на община като ръководител на общинската администрация. По силата на чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА той е орган по назначаването на служителите в общината. В правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително вида и броя на необходимите длъжности в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и общата численост на персонала в нея, посочени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията и чл. 11 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочва разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането им и правоотношението, по което те следва да се заемат – чл. 12 и 13 от Закона за администрацията. В Единния класификатор на длъжностите в администрацията главният счетоводител на община е експерт от 8 ниво, за което се изисква висше образование и длъжността се заема по служебно правоотношение. Той е част от общинската администрация. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /напр. решение № 204/2010 г. по гр. д. № 229/2009 г. на IV ГО, решение № 1015/2009 г. по гр. д. № 287/2009 г. на III ГО, решение № 29/2016 г. по гр. д. № 2841/2015 г. на III ГО/ е изведено разрешението, че в правомощията на кмета е да утвърди и измени длъжностното разписание, включително вида и броя на необходимите длъжности, вида на правоотношението, по което те се заемат в рамките на определените от общинския съвет структура на общинската администрация, и общата численост на персонал в нея, както и длъжностната характеристика на всеки служител в администрацията /чл. 127, ал. 1, т. 4 Кодекса на труда и чл. 21, ал. 2 Закона за държавния служител/. Кметът се явява работодател по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /ДР на КТ/ с оглед правомощията си да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА. Тази практика изцяло се споделя от настоящия състав и го мотивира да направи извод, че кметът е този, който, като представител на общината и работодател на служителите в общинската администрация, може да предоставя част от своите представителни права другиму било чрез изготвяне на изрично пълномощно, било чрез включване на тези права в длъжностна характеристика.
Изхождайки от статута и законово регламентираните правомощия на кмета, на поставения материално – правен въпрос следва да се отговори, че главният счетоводител на община, в качеството й на длъжник по търговска сделка, не може от нейно име да признава съществуващи задължения и това изявление да има последиците по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок, освен ако, не е изрично упълномощен с това право от кмета на общината по силата на упълномощителна едностранна сделка или това право е предвидено в длъжностната му характеристика по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Закона за държавния служител.
 |
По същество на касационната жалба :
Въззивното решение е неправилно.
По спора, развил се между „Пътивнест – Инжеинеринг“ АД и община Родопи, е установено посредством неоспорени писмени доказателствени средства, че ищецът в качеството му на изпълнител е кредитор на общината в качеството й на възложител по два броя договори за строителен надзор - № 142/13.10.2008 г. и № 67/09.10.2009 г. – за възнаграждение в размер общо на 39 884, 24 лв. За тази сума са издадени седем броя фактури №№ от 1537 до 1543, които са осчетоводени от ответната община и по тях не е извършено плащане. Факти, които са установени чрез прието в хода на исковото производство неоспорено от страните експертно заключение. Към доказателствения материал по делото са приобщени и четири неоспорени от ответника писма - изх. № 76/19.01.2012 г. на „Пътинвест - Инженеринг“ АД и изх. № 92 - 35/30.01.2012 г. на общината, изх. № 108/14.08.2014 г. на „Пътинвест - Инженеринг“ АД и изх. № 53-00-27#1/11.02.2014 г. на общината, изх. № 67/20.10.2015 на „Пътинвест – Инженеринг“ АД и изх. № 53-00-38#1/29.01.2015 г. на общината, изх. № 28/14.01.2016 г. на „Пътинвест – Инженеринг“ АД и изх. № 53-1122-1#1/27.01.2016 г. на общината, с които се потвърждава дължимостта на сумата от 39 884, 26 лв. по описаните в писмата и процесни по делото седем броя фактури. Писмата носят подпис на главен счетоводител и печат на кмета на община Родопи. Последното обстоятелство обуславя вероятния извод за предоставяне на права от кмета на община Родопи в полза на главния счетоводител да извършва потвърждение на съществуващи в тежест на общината задължения. Този вероятен извод не е опроверган от ответника с представянето на годни доказателства за обратното. Преценката на решаващия съд, че главният счетоводител няма право от името на кмета да признава задължения, съответно да представлява общината, е необоснована, тъй като не почива на събрани по делото доказателства, а само на изложените от ответника твърдения в отговора на исковата молба. В същия община Родопи е посочила, че главният счетоводител по длъжностна характеристика няма право да действа от името на общината и да признава нейни задължения, но твърдението е останало голословно. Налице е твърдяното от жалбоподателя касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. III ГПК – необоснованост на въззивното решение. Според приетото в т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС разрешение необосноваността на решението е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал.
Неприложимостта на чл. 301 ТЗ в процесната хипотеза е обоснована законосъобразно и в съгласие със съдебната практика от въззивния съд като на този аспект от мотивите на атакуваното решение няма необходимост да бъде извършван допълнителен анализ в настоящото решение, предвид постановения отказ за достъп до касационен контрол с определение № 74/05.02.2020 г.
Изложеното налага извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК като при новото разглеждане в случай, че наведените твърдения за липса на упълномощаване от кмета в полза на главния счетоводител, включително по длъжностна характеристика, се поддържат, да бъде разяснена възможността община Родопи да представи доказателства в тяхна подкрепа.
При изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК от въззивния състав, който ще разгледа повторно делото.
С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1, вр. с ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОТМЕНЯ решение № 57/15.02.2019 г. по в. т. д. № 661/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 428/23.07.2018 г. по т. д. № 597/2017 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявени от „Пътинвест – Инженеринг“ АД срещу община Родопи осъдителни искове за заплащане на обща сума в размер 39 884, 24 лв. – възнаграждения по договор за строителен надзор № 142/13.10.2008 г. и договор за строителен надзор № 67/09.10.2009 г., както и за заплащане на сума в размер на 12 163, 95 лв. – мораторна лихва върху главниците за три години назад, считано от 27.09.2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.