Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  180                                                 София   08.03.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шеснадесети февруари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 4031 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от С. М. С. от гр. Т., чрез процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно решение № 144 от 27.06.2008г.по в.гр.д. № 43 по описа за 2005г.на Ловешкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 352 от 17.11.2004г.по гр.д. № 396/1996г. на Районен съд Троян и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество,като бъде уважен предявения иск. Претендира направените по делото разноски. С определение № 403 от 6.04.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса – дали, за да се приеме,че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.32 ал.1 от ЗТСУ/отм./, във вр.с чл.53 ал.2 от ЗКИР е достатъчно наличието на спор за собственост за имота – момента на одобряване на кадастралния план на населеното място или следва да има и отказ на административен орган за съставяне на акт по чл.86 от ППЗТСУ/отм./ за поправка на плана. В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват/с изключение на община А.. Процесуалният представител на касатора изцяло поддържа изложеното в жалбата. Становището на представителя на ответната страна е,че жалбата е неоснователна и постановения акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е обезсилено като недопустимо решение на районния съд,с което е признато за установено по отношение на община А., Х. Н. Г.,М. Й. Т.,Иванка Н. Д. ,К. Д. Х.,Т. М. К.,П. П. К.,Р. Флорева Х. ,К. Н. Х. и В. Н. Х. правото на собственост на С. М. С. по отношение на поземлен имот с площ от 7 545кв.м.,от които 4 329кв.м.попадат в регулационния план на с. С.,Ловешка област,а останалите 3 216кв.м. попадат извън регулационния план на с. С.,като частта от процесния имот,попадащ в регулационния план на с. С.,обхващ част от път между о.к.90.91,част от УПИ * -174 на Х. Н. Г., част от УПИ * -203 на Н. Х. Г. , част от УПИ * -203,204 на И. М. Х. и Н. Х. Г. , част от УПИ *Х -202 на И. М. Х. ,а частта извън регулация попада в земеделските земи на с. С. и обхваща имоти № 4* и № 4*.двата на И. Л. Х. ,при граници за целия имот: шосе,Никола Х. Г. ,Стоян Г. ,Пенко С. ,река Видима, Н. Х. М. ,Дончо Г. М. и Х. Н. Г.,очертан на скицата на вещото лице К. ,която е неразделна част от решението с розов звят по букви „А”до „Р”и е изадължена община А. да нанесе новите граници на гореописания имот в кадастралния план на с. С.,Ловешка област,като съдът е прекратил производството по делото. За да постанови решението си –въззивният съд-след като подробно е изложил дванадесет годишната фактология по случая,без да излага каквито и да са правни изводи по съществото на спора е приел, че предявения иск е недопустим поради липса на отказ от страна на администрацията да състави акт по чл.86 от ППЗТСУ/отм./за отстраняване на претендираните грешка или непълнота на кадастралната карта,който отказ е преценил като абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.31 ал.2 от ЗТСУ/отм./ Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Според касаторката- по делото е безспорно е установено допускането на грешка при служебно извършеното от администрацията попълване на кадастралния план на с. С.. Като намира,че е доказано правото й на собственост и от заключението на приетите експертизи по идентичен начин са очертани границите и квадратурата на процесния имот-изразява становището си,че настоящата инстанция следва да реши спора по същество. Категорично застъпва становището си,че е нарушено правото й на справедлив и проведен в разумен срок процес. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК във връзка с поставения въпрос за предпоставките,при които предявения иск по чл.32 ал.1 от ЗТСУ/отм./, във вр.с чл.53 ал.2 от ЗКИР е допустим. С обжалваното решение е прието, че те са две- наличие на спор за материално право към момента на одобряване на кадастралната карта и заявен отказ на административния орган да допусне поправка на плана. Според приложените от касатора решения/например № 10 от 14.01.1980г.по гр.д. № 2549/79г.на І г.о.на ВС, определение № 45 от 24.01.2000г.по гр.д. № 601/99г.на ІV г.о. на ВКС/–наличието на спор за материално право към момента на одобряване на кадастралната карта е достатъчно, за да се приеме,че е налице правен интерес от съдебно установяване на претендираното от ищцовата страна право на собственост по реда на чл.32 ал.1 от ЗТСУ/отм./, във вр.с чл.53 ал.2 от ЗКИР. В конкретния случай е налице хипотезата на чл.291 ал.1 т.3 от ГПК и съдът следва да се произнесе като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото. Това е така,защото още с предявяване на иска ищцата/сега касатор/ е твърдяла,че е подала на 22.01.1993г. молба до О. А. за допълване на кадастралната основа на кадастралния план на с. С.,във връзка с което след издаден констативен акт –административният орган е постановил заповед № 38 от 2.02.1993г.,с която е одобрено допълването на кадастралния плана на с. С. за имот № 202 в кв.32 с квадратура 4 250лв. Твърдението на ищцата е,че в тази заповед е допусната грешка относно границите на имота и квадратура на същия. При тези факти и с оглед обстоятелството, че окончателното възстановяване на собствеността на страната е станало с решение на ОПК А. на 8.03.1993г./след постановяване на заповедта/ -неправилен се явява извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.32 ал.1 т.2 от ЗТСУ/отм./Налице е отправено искане до административния орган за допълване на кадастралната основа за имот с площ от 7 545кв.м.,в връзка с което е последвало произнасяне- на основание чл.32 ал.2 т.1 от ЗТСУ,във вр.с чл.86 и чл.90 ал.1 и 2 от ППЗТСУ за имот с площ от 4 250лв.-при това с граници,при определяне на които се твърди,че е допусната грешка. Следователно- за площта до 7 545кв.м.и по отношение на твърдяните граници е налице фактически/липсва изричен/ отказ да се попълни кадастралния план на населеното място с целия имот. В този смисъл-изводът на въззивният съд за липса на отказ от страна на администрацията за отстраняване на претендираните грешка или непълнота на кадастралната карта и на това основание-за липса на абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.31 ал.2 от ЗТСУ/отм./- не може да бъде споделен. Следва да се има пред вид,че Заповед № 38 от 2.02.1993г. за изменение на кадастралния план е издадена след като със Заповед № 93 от 25.04.90г.на Кмета на община А. от процесните имоти са включени в регулационния план на селото,като са образувани парцели VІІ-202, VІІІ-202 и 203,ІХ-202 и Х-202 в кв.32 по плана, и че правата на ищцата-върху част от имота се оспорват от ответницата Р от Х. Г. / за УПИ *. В хипотеза на влязъл в сила план,който не установява вярно правата на собственика /имотът попада върху терен,отразен като собствен на други лица/-заинтересованият би могъл да спре приложението му само чрез иск по чл.32 ал.1 т.2 от ЗТСУ/отм./ и то ако след уважаването му поиска отстраняване на допусната грешка. Горното мотивира настоящият съдебен състав да отмени постановения въззивен акт и тъй като липсва произнасяне по съществото на спора от въззивен съд- да върне на същия делото за своевременно- разглеждане и произнасяне по същество относно следните обстоятелства: 1.относно установяване правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот към датата на плана,за който се твърди,че е непълен /приетия кадастрален и регулационен план от 1990г./ и 2.за установяване наличие на непълнота или грешка в кадастралния план,която да влияе върху териториално-устройствените предвиждания. Целта е при констатирано несъответствие между изследвания план с действителните права на съседите върху имотите, да се извърши проверка в кадастъра и ако тя е от значение за регулационните предвиждания,да се извърши изменение на дворищната регулация. По направеното от касатора искане за присъждане на разноски-следва да се произнесе въззивния съд. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ решение № 144 от 27.06.2008г.по в.гр.д. № 43 по описа за 2005г.на Ловешкия окръжен съд ,на когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане по съществото на спора от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.