Р Е Ш Е Н И Е № 319 гр.София, 17 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2829 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 335 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 2001/2014 г. на Апелативен съд-София, с което частично се отменя решение от 04.04.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9191/2013 г. и са уважени предявените искове на Т. С. Т., ЕГН [ЕГН] и К. О. Б., ЕГН [ЕГН], за допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева и се потвърждава решението в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по 60 000 лева, причинени от неоснователно обвинение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. С определение № 740 от 09.06.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 335 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 2001/2014 г. на Апелативен съд-София по материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, при предявен иск от лица, които са били обвинени за извършване на престъпление, но са оправдани с влязла в сила присъда, когато негативните последици от обвинението са свързани с упражняваната от тях професия. По поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД се определя според установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства - какви процесуални действия са предприети по отношение на незаконно обвинения в престъпление, дали наказателното преследване е приключило в разумен срок, тежестта на обвинението и постановената мярка за неотклонение, както и цялостното поведение на обвиненото лице. За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са от значение също вида и тежестта на причинените физически и психични увреждания на пострадалия. По отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при проверка правилността на въззивното решение с оглед доводите в касационната жалба намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че прокуратурата отговаря за вредите от неоснователното обвинение на ищците в извършване на престъпление по чл.294, ал.4, вр. с ал.1 НК, вр.чл.18, ал.1 НК и чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, тъй като по искане на Главния прокурор на Република България са били дадени разрешения за повдигане на обвинения срещу тях през 2006 г., а с постановление на Националната следствена служба от 22.05.2009 г. двамата са привлечени като обвиняеми с мярка за неотклонение „подписка”. По повдигнатите обвинения Т. С. Т. и К. О. Б. са били признати за невиновни с присъда, която е потвърдена с решение на въззивния съд, което е влязло в сила на 27.03.2012 г. Ищците са търпели неудобства и притеснения, тъй като наказателното преследване ги е злепоставило пред колеги и приятели, а допълнително са били засегнати честта и достойнството им, тъй като ги обвинявали в извършването на умишлено престъпление в областта на тяхната професионална реализация – двамата заемали длъжността прокурор в районна прокуратура и преди образуване на наказателното производство били командировани в окръжна прокуратура. В резултат на изживения стрес от подробно отразения в медиите случай и придобили широка известност обвинения за действията им по служба, К. О. Б. напуснал прокуратурата, а Т. С. Т. се наложило да бъде консултиран от психиатър. При така установените обстоятелства, съобразявайки продължителността на наказателното преследване – около 6 години, тежестта на незаконното обвинение и обстоятелството, че са обвинени действащи магистрати, съдът е приел, че справедливото обезщетение е в размер на по 80 000 лева, поради което е отменил частично първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди над 60 000 лева и е присъдил допълнително по 20 000 лева за всеки от тях. С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд в обжалваното решение правилно е приел, че държавата отговаря за неимуществените вреди на ищците, които са им причинени от незаконното обвинение, като е съобразил релевантните за спора обстоятелства за тежестта на обвинението, характера на процесуалната принуда и продължителността на наказателното преследване. Въззивният съд е изложил и съображения за обществената значимост на упражняваната от тях професия, но при определяне на конкретния размер на обезщетението неправилно е преценил доколко техните негативни изживявания са в пряка причинно-следствена връзка с така установените обстоятелства, въз основа на което следва да се приложи законовия критерий за справедливост. В този смисъл, оплакването в касационната жалба за нарушение на материалния закон, тъй като причинените неимуществени вреди не съответстват на доказателствата по делото е частично основателно – вида и характера на наложената процесуална принуда е широко разгласена в медиите, но мярката за неотклонение на ищците е с нисък интензитет и е наложена с привличането им като обвиняеми на 22.05.2009 г., а производството е приключило с влязла в сила присъда на 27.03.2012 г., т.е. за по-малко от три години. Неоснователно е второто оплакване, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства от значение за определяне на размера на обезщетението. Незаконното обвинение на ищците във връзка с действията им по служба само по себе си е увреждащо в значителна степен, тъй като засяга както техния личен авторитет така и престижа на професията, която заемат. След като увреждащите действия са доказани по делото, съдът е длъжен да присъди обезщетение по своя преценка, но при съобразяване на фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за определяне на неговия размер. Въззивният съд е отчел продължителността и тежестта на наказателното преследване - настъпилото психическо разстройство в здравето на Т. С. Т., на когото е поставена диагноза „смесено-тревожно депресивно разстройство”, както и преживения стрес от К. О. Б., когато са въведени в съдебната зала като обвиняеми, но неправилно е преценил интензитета на претърпените душевни болки и страдания, тъй като по отношение на Т. С. Т. не е установено психично заболяване и той продължава да работи като прокурор, а подобно или друго увреждане не се констатира при К. О. Б., който също продължава да работи, но като адвокат. От данните по делото е видно, че ищците са упражнявали обществено значима и престижна работа в прокуратурата, за която се изисква висок професионализъм и авторитет, които са били уронени от незаконните обвинения срещу тях. При определяне на обезщетенията, настоящият състав взема предвид продължителността на наказателното преследване срещу ищците и периода от привличането им като обвиняеми до влизането в сила на оправдателните присъди и определените през този период мерки за неотклонение, с които в минимална степен е наложено ограничение за свободно придвижване. Външните проявления в здравословното и емоционално състояние на ищците са естествена житейска реакция, която неизбежно съпътства приложената наказателна репресия, но дискредитирането им в обществото като професионалисти без съмнение се е отразило на психическото състояние и бъдещото им кариерно развитие, с оглед на което настоящият състав счита за справедлив размер на обезщетенията по 60 000 лева за всеки от ищците, които се дължат със законната лихва до изплащането на сумите. Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която са уважени исковете на Т. С. Т. и К. О. Б. срещу Прокуратурата на Република България и са присъдени допълнително обезщетения за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл.294, ал.4, вр. с ал.1 НК, вр.чл.18, ал.1 НК в размер на по 20 000 лева, ведно със законната лихва от 27.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, поради необосновано завишаване на присъдените обезщетения. В останалата обжалвана част решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 335 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 2001/2014 г. на Апелативен съд-София в частта, с която частично се отменя решение от 04.04.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9191/2013 г. и са уважени предявените искове на Т. С. Т. и К. О. Б. срещу Прокуратурата на Република България за допълнително обезщетение за неимуществените вреди в размер на по 20 000 лева /над дължимите по 60 000 лева за всеки от ищците/, причинени от неоснователно обвинение, ведно със законната лихва от 27.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Т. С. Т., ЕГН [ЕГН] и К. О. Б., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България в частта, в която се претендира допълнително обезщетение за неимуществените вреди в размер на по 20 000 лева /над дължимите по 60 000 лева/, ведно със законната лихва от 27.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 335 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 2001/2014 г. на Апелативен съд-София в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.