5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 60122 гр. София, 29.10.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 29 септември, две хиляди, двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1256/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Асгеир А. Гудмундсон и „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД на въззивно решение №158/07.01.2020 г. по т.д. №302/2019 Бургаския апелативен съд, с което потвърдено решение №320/16.08.2019 г. по т.д. № 425/17 на ОС-Бургас , с което е обявен на основание чл. 216 ал.1, т.2 ДОПК за относително недействителен спрямо ищеца- Държавата чрез НАП, договор за покупко-продажба на недвижими имот, сключен с нот.акт № 194, т.2 рег.№3587, дело № 347 от 22.10.2013 на нотариус О. Ж., с р-н на действие: РС-гр.Бургас, по силата на който „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД е продал на Асгеир А. Гудмундсон три недвижими имота, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 62 000 лева-общо, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, доколкото при постановяването му съдът е отказал да разгледа възражението на ответниците за погасяване по давност на конкретното публично задължение, основано на ревизионен акт № 900414/18.06.2009 г. в общ размер на 270 443,45 лева, от които 235 553,64 -главница и 34 889,81 лева-лихва за забава, както и отхвърлянето на довода, че отразената в нотариалния акт цена на продажбата представлява остатък след прихващане на реалната цена на сделката с насрещни задължения на купувача към продавача. Ответникът по касационната жалба НАП в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване, което се подържа и в открито заседание от процесуалния представител. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение, в съответната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за съответствие със задължителната практика на ВКС: постановките в мотивите към т.2 на ТР №2/2017 на ОСГТК по въпроса, следва ли съдът при разглеждане и произнасяне по специалните отменителни искове по чл.216 ал.1 ДОПК да разгледа възражението и вземе в предвид погасяването на конкретните публични задължения, установени към датата на извършване на разпоредителните сделки с имущество на длъжника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: При постановяване на решението си, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Със заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [населено място] за възлагане на ревизия № 801555/12.12.2008 г. и заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [населено място] за възлагане на ревизия № 900414/ 23.03.2000 г., е образувано ревизионно производство спрямо ответника „Саудиш Инвестмънтс Груп“ ЕООД. Заповедите са връчени на представител на дружеството на 22.12.2008 г., респективно – 1.04.2009 г.. Атакуваната в настоящото производство сделка е сключена на 22.10.2013 г., с нот.акт № 194, т.2 рег.№3587, дело № 347 от 22.10.2013 на нотариус О. Ж., с р-н на действие: РС-гр.Бургас, т.е. след връчване на заповедта на възлагане на ревизията. С ревизионен акт № 900414/ 18.06.2009 г. са установени публични задължения в тежест на дружеството - въззивник в размер на 270 442,81 лева. Няма данни ревизионният акт да е бил обжалван, поради което следва да се приеме, че същият е влязъл в законна сила. Съгласно справка относно общия размер на публичните задължения на дружеството , същите към 18.02.2019 г. са в размер на 726 892,67 лева.- главници и мораторни лихви. По отношение на възражението на ответниците, че „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД не притежава качеството кредитор, тъй като публичните задължения, на които се позовава, са погасени по давност, въззивният съд е изложил съображения, за това, че самото вземане на кредитора не се превръща в предмет на делото по иск по чл.135 ЗЗД, съответно на такъв по чл.216 ал.1,т.2 ДОПК. Съдът по такъв иск следва да изходи от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Обратното можело да се приеме единствено, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Позовал се е на мотивите в т.2 на Тълкувателно Решение № 2/ 2017 от 9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, и е приел, че възражения за погасяване на публичните вземания по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящия процес, тъй като те не засягат спорното материалното право по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. Съдът е счел за неоснователен и недоказан и довода, наведен и като оплакване във въззивната жалба, че отразената в нотариалния акт цена на продажбата представлява остатък след прихващане на реалната цена на сделката с насрещни задължения на купувача към продавача, поради което и реалната цена е много по висока и следователно не е налице, като елемент от фактическия състав на конкретния иск по чл.216 ал.1,т.2 ДОПК даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Счел е, че оспорването на съдържанието на нотариалния акт, относно отразената в същия цена на продаваните недвижими имоти попада в хипотезата на чл.165 ал.2 ГПК, допускаща установяване на привидност на изразеното в нот.акт съгласие със свидетелски показания, само в случай на наличие на начало на писмено доказателство, според съдържанието на последното в този законов текст. Ето защо и доколкото са налице всички елементи от фактическия състав на чл.216 ал.1,т.2 ДОПК, включително и това даденото по сделката значително да надхвърля полученото / по покупко- продажба страните са се споразумели по обща продажна цена на транслираните имоти 62 000 лева, при данъчна оценка към момента на извършване на сделката 92 235,20 лева, то искът е счетен за основателен. Настоящият състав на ВКС,ТК,Второ т.о. по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и по правилността на обжалваното въззивно решение намира следното: В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 от 09.07.2019 год. на ОСГТК на ВКС, представляващо задължителна за всички съдилища съдебна практика, в отговора на въпроса по т. 2. , се приема, че съдът по П. иск/ общия отменителен иск по чл.135 ЗЗД/ изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато П. иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Според настоящия състав на ВКС,Второ т.о., въпреки принципната правилност на изложените от въззивния съд съображения и изводи за сродната природа на отменителния иск, уреден в общата правна уредба на чл.135 ЗЗД със специалния иск по чл.216 ал.1 ДОПК , същите не отчитат спецификите в специалната правна уредба на втория. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.216 ал.1 ДОПК, според която недействителни по отношение на държавата, съотв. общините са сключените от страна на длъжника след датата на установяване на публичното задължение, съотв. на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, изчерпателно изброени правни сделки и действия, става ясно, че законодателят е имал в предвид като предпоставка за основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо, както неправилно е приел въззивния съд, позовавайки се на представено от ищеца ТД на НАП Бургас удостоверение. С тази цел е и употребата на определителния член в израза „установяване на публичното задължение“, а не- на публично или публични задължения изобщо. Този извод следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.216 ал.1 ДОПК-в раздел Трети на глава 25-Принудително изпълнение, в която глава, още в първите разпоредби на чл.209 ДОПК се уреждат като изпълнителни основания по ДОПК конкретни актове за установяване на конкретни, публични по своя характер, вземания. При това положение, съдът е бил длъжен да разгледа и се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение за погасяване по давност на конкретните задължения в тежест на дружеството-отчуждител на имотите по атакуваната разпоредителна сделка в размер на 270 442,81 лева, установени по конкретния ревизионен акт № 900414/ 18.06.2009 г.. Това е така, доколкото в чл.168 т.3 ДОПК като един от начините за погасяване на публичното вземане е уредено именно погасяването му по давност. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила което е довело до недопустимо накърняване на правото на защита в процеса на възразилия ответник. С оглед на изложеното, решението следва да се отмени на основание чл. 293 ал.2 ГПК вр. с чл.281 т.3 ГПК делото да се върне на въззивния съд в хипотезата на чл.293 ал.3 ГПК за разглеждане и произнасяне по основателността на възражението за погасяване по давност на конкретното публично задължение, по конкретния ревизионен акт, включително и събиране на доказателства за това, при условията на чл.266 ал.2 т.1 и т.2 ГПК. Неоснователно е оплакването в КЖ за това, че съдът е приел за недоказано възражението на ответниците, че отразената в нотариалния акт цена на продажбата представлява остатък, след прихващане на реалната цена на сделката с насрещни задължения на купувача към продавача, поради което и реалната цена е много по висока и следователно не е налице, като елемент от фактическия състав на конкретния иск по чл.216 ал.1,т.2 ДОПК обстоятелството, че даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Законосъобразно се явява виждането на решаващия спора съдебен състав, че оспорването на съдържанието на нотариалния акт, относно отразената в същия цена на продаваните недвижими имоти попада в хипотезата на чл.165 ал.2 ГПК, допускаща установяване на привидност на изразеното в нот.акт съгласие на страната, която го е изразила, със свидетелски показания, само в случай на наличие на начало на писмено доказателство, каквото не е налице. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №158/07.01.2020 г. по т.д. №302/2019 Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.