5 Р Е Ш Е Н И Е № 396 гр. София, 14 октомври 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : К. МАРКОВА Ц. ПАШКУНОВА при участието на секретаря И. И. и в присъствието на прокурора С. БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА н. д. № 392/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НОХД № 545/ 2010г., по описа на Районен съд- гр. Л., отменяване на постановеното същото дело определение от 13. 04. 2010г., в частите му, с които е определен първоначалният режим на изтърпяване на всяко от двете отделни наказания лишаване от свобода и типът на затворническото общежитие, както и относно приложението на чл. 68 НК, по отношение на осъдения И. М. И., и връщане на делото за ново разглеждане, за законосъобразното определяне на типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода- по НОХД № 545/ 10г., и привеждането в изпълнение, на основание чл. 68 НК, на наказанието по НОХД № 198/ 08г., с отделно определение, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, на основание чл. 383, ал. 2 НПК, заедно с правилното определяне на режима и затворническото общежитие за него, по отношение на осъденото лице, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Изтъкват се допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият И. М. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, след депозирането на изрично писмено изявление, че не желае да участва в производството пред ВКС. Назначеният му служебен защитник взема становище, че искането на Главния прокурор е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение от 13. 04. 2010г., постановено по НОХД № 545/ 2010г., Районният съд- гр. Л., е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство, по силата на което подсъдимият И. М. И., от с. Дойренци, обл. Ловешка, е признат за виновен в извършено престъпление, с правна квалификация по чл. 198, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е постановено да изтърпи наказание четири месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Със същото определение, на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил отделното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за срок от четири месеца, наложено на осъдения по НОХД № 198/ 2008г., също на РС- гр. Л.. Определил е общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. С одобреното споразумение е ангажирана и наказателната отговорност на Д. Албенков А., за същото престъпление, с наказание- три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, от влизане в сила на споразумението. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимите. Определението, като неподлежащо на инстанционен контрол, не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е проверявано по касационен ред. Настоящата инстанция намира за основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, а именно, че проверяваното определение, в частта му, с която е определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното със споразумението наказание лишаване от свобода, и на приведеното в изпълнение, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, е постановено при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо неговата частична отмяна по реда на възобновяването. Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил, че деянието, предмет на НОХД № 545/ 2010г., е извършено в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено на И. по НОХД № 198/ 200., на РС- гр. Л., чието изпълнение е било отложено условно, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Ето защо, при тези данни е несъмнено, че наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 198/ 2008г., подлежи на привеждане в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК. Друг е въпросът, че в нарушение на специалната процесуална норма на чл. 383, ал. 2 НПК, решаващият първоинстанционен съд вместо с отделно определение, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, се е произнесъл със съдебния си акт по одобряване на споразумението, срещу който процесуален подход в искането се изтъкват аргументирани и съответни на закона доводи. Изцяло основателни са и възраженията, подробно мотивирани в искането, относно режима на изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода. В случая те следва да бъдат изтърпени при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, а не при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както неправилно е счел районният съд. Известно е, че действащият ЗИНЗС регламентира корелацията между типа на пенитенциарното заведение и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Относно наказанието си по НОХД № 545/ 2010г. осъденият И. няма качеството на осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години, за да бъде настанен, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип за изпълнението му, което да води до определянето на общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Същото е положението и с наказанието от четири месеца лишаване от свобода, приведено в изпълнение по силата на чл. 68, ал. 1 НК. Това е така, защото предпоставка за активирането на условното наказание, е извършването на друго умишлено престъпление от общ характер, за което е било наложено наказание лишаване от свобода. При това положение, безусловно типът на затворническото общежитие и първоначалният режим се регламентират от нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, които с проверявания съдебен акт се оказват нарушени. В този смисъл, в обсъждания аспект, настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите, изтъкнати в искането на Главния прокурор, в подкрепа на довода му за нарушение на закона при определяне на режима и типа на затворническото заведение. Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, релевирани в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НОХД № 545/ 2010г., по описа на РС- гр. Л., да се отмени влязлото в сила определение от 13. 04. 2010г., за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство, постановено по същото дело, в частта му, касаеща приложението на чл. 68, ал. 1 НК, както и в тази, с която е определен типът на затворническото общежитие и първоначалният режим на изтърпяване на наложеното с него наказание лишаване от свобода, и на това, по НОХД № 198/ 2008г., на РС- гр. Л., приведено в изпълнение, по реда на чл. 68, ал. 1 НК. Делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, в отменените части на определението- за законосъобразното приложение на чл. 68, ал. 1 НК, определянето на режима и типа на затворническото общежитие, по отношение на двете отделни наказания лишаване от свобода, на осъдения И. М. И.. При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят обсъдените по- горе съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението им, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 545/ 2010г., по описа на Районен съд- гр. Л., 2 наказателен състав, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 13. 04. 2010г., постановено по същото дело, за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство, В ЧАСТИТЕ, с които е приложен чл. 68, ал. 1 НК и е определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното с него наказание лишаване от свобода и типа на затворническото общежитие, както и на наказанието по НОХД № 198/ 2008г., на РС- гр. Л., приведено в изпълнение със споразумението, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, по отношение на осъдения И. М. И., от с. Дойренци, обл. Ловешка, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в отменените части на определението, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, на първоинстанционния Районен съд- гр. Л., от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: