Ключови фрази
Право на обезщетение за подобрения от недобросъвестен владелец * мотиви на въззивно решение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр. София, 31.07.2018 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1715 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците С. А. Василева и И. Т. В., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. В. срещу решение № 82 от 05.05.2017г. по в. гр. дело № 454/2016г. на Апелативен съд П., ІІ граждански състав в определени части. С определение № 51 от 29.01.2018г. по настоящото т. дело № 1715/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян в частта, с която С. А. Василева и И. Т. В. са осъдени да заплатят на „Нова Прес – Строй” ООД, [населено място] на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата над 69 071,75 лв. до пълния присъден размер от 76 629,75 лв., т. е. сумата 7 558 лв., представляваща по-малката от сумите между направените разходи и увеличената стойност на извършеното подобрение, представляващо първи етаж със застроена площ от 148,62 кв. м. на кота 0,00, втори етаж със застроена площ от 98,28 кв. м. на кота + 3,40 кв. м., трети етаж със застроена площ от 106,53 кв. м. на кота + 6,38 и тавански етаж със застроена площ 94,65 кв. м. на кота + 9,01, всички построени в поземлен имот с идентификатор 67653.917.146 по кадастрална карта и кадастралния план на [населено място], при посочени граници, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2014г. до окончателното плащане;
2/ частта, с която след частична отмяна на решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 4 002,97 лв. до 4 440,98 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 996,33 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че изводът на въззивния съд, че ищецът е извършил разходи в размер 7 558 лв. за проектантски работи /заплатени на проектантско ателие „А.”/ е направен само въз основа на заключението на вещо лице П., която е братовчед на единия от управителите на ищцовото дружество, без наличие на писмени и гласни доказателства за плащане на такъв разход, включително фактически твърдения. Излагат съображения, че в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК съдебният състав не е съобразил удостоверение изх. № 50/14.08.2015г., издадено от „Архперо” ЕООД. Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено в посочената част и искът да бъде отхвърлен за разликата над 69 071,75 лв., а ответникът по касационната жалба да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на касаторите адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в касационното производство.
Ответникът „Нова Прес – Строй” ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. З. оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че въззивният съд е извършил проверка относно направените разходи в размер 76 629,75 лв. и определяйки ищеца като недобросъвестен владелец, е осъдил ответниците да платят по-малката сума между сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Относно доводите на касаторите за роднинска връзка между вещото лице и един от управителите на ищеца ответникът излага съображения, че не е налице нарушение на чл. 196, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е поискано отстраняване на вещото лице на това основание, няма данни за повлияване на експерта във връзка с родствената му връзка /съребрена, от четвърта степен, втори братовчеди/ и заключението е в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Ответникът моли въззивното решение да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените разноски.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в горепосочените части на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното:
За да присъди на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата в размер 76 629,75 лв., Окръжен съд Смолян е приел, че това е по-малката сума между направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобрението. Възприел е за обосновано, правилно и компетентно изготвено заключението на основната съдебно-техническа експертиза в частта относно действително извършените разходи за строителство от ищеца в посочения размер, в които е включена и сумата 7 558 лв., представляваща разходи за проектантски работи и заплатени на проектантско ателие „А.”.
Във въззивната жалба ответниците са направили оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в посочената част поради липса на доказателства за заплащане на сумата 7 558 лв. и неправилно позоваване на заключението на вещо лице П., тъй като вещото лице е братовчед на единия управител на ищеца и е изградило този фактически извод не въз основа на доказателства по делото, а на опит да събере доказателства чрез извършени проверки при трети лица. Релевирали са доводи, че доказването е процесуална дейност на страните, а не на вещите лица, които не могат сами да събират доказателства, поради което заключението в тази част не следва да бъде възприето.
За да направи извод, че искът по чл. 74, ал. 1 ЗС е основателен за сумата в размер 76 629,75 лв., съдебният състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че тази сума се явявя по-малка от всички останали суми, определени като такива, с които се е увеличила стойността на имота. Въззивният съд се е позовал на изразеното от ответниците в пледоарията по същество пред първоинстанционния съд становище за основателност на иска до размер 70 891,47 лв. и се е аргументирал с обстоятелството, че сумите, с които се е увеличила стойността на имота по няколко експертизи са по-високи от посочената.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
В настоящия случай въззивният съд в нарушение на чл. 269 и чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил релевираните във въззивната жалба от ответниците – въззивници доводи и оплаквания във връзка с неправилно приетите от първоинстанционния съд разходи за проектантски работи в размер 7 558 лв., не е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза във връзка с останалите събрани в първоинстанционното производство писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото не следва да бъде връщано на Апелативен съд П., и може да бъде решено от настоящата инстанция.
В заключението на вещо лице инж. А. К. П. е посочено, че по отношение на направените разходи за проектиране няма издадена фактура и по данни на проектанта на обекта разходите за проектиране са платени на два пъти: аванс 3 000 лв. и окончателно плащане 5 000 лв., както и че от посочените суми общо в размер 8 000 лв. сумата за проектиране на двете избени помещения на втори и трети етажи с обща застроена площ 26,20 кв. м. в размер общо 442 лв. са платени от техните собственици, а останалата част 7 558 лв. – от ищеца. В съдебно заседание на 16.07.2015г. вещото лице е разяснило, че данните за разходите за проекта на сградата са дадени от проектантско ателие „А.”, без представяне на фактура и платежен документ. В повторното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Р. Х. К., както и в тройната съдебно-техническа експертиза липсват данни за направени разходи от ищеца за изготвяне на проекта за сградата. Вещите лица, изготвили заключението на разширената в троен състав съдебно-техническа експертиза, което е прието от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 28.01.2016г., дават заключение по отношение на стойността на подобренията към момента на учредяване на правото на строеж през 2007г. и към 11.12.2013г. на изпълнените СМР, като остойностяват допълнителните разходи, изразяващи се в проектиране, надзор, такси и др., в размер 5% върху СМР, или към съответните дати в размер 15 005,93 лв. и 6 620 лв. От заключенията на съдебно-счетоводната експертиза също не се установява размерът на направените от ищеца разходи за проектиране на процесния обект. Видно от представеното удостоверение изх. № 50/14.08.2015г., издадено от управителя на Проектантско бюро „Архперо” ЕООД, не са налице неразплатени или дължими суми от „Нова прес – строй” ООД. В съдебно заседание на 28.01.2016г. в първоинстанционното производство ответниците са признали иска за сумата в размер 70 891,47 лв. По делото е установено, че сградата е строена от ищеца въз основа на одобрен от [община] – Дирекция „Т.” на 10.07.2007г. проект и издадено разрешение за строеж № 170/16.07.2007г., като на 17.01.2008г. е подписан акт за приемане на конструкцията /образец 14/, установяващ изграждането на сградата на етап груб строеж.
След обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и направеното признание от ответниците на иска за сумата в горепосочения размер настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл. 74 ЗС е основателен за сумата в размер 70 891,47 лв. Заключението на вещо лице инж. А. К. П. не следва да бъде възприето в частта за плащането на възнаграждение за проектиране на сградата в размер общо 8 000 лв., от които платени от ищеца 7 558 лв., тъй като не е подкрепено с писмени доказателства и този размер не се установява и от останалите доказателства. Следва да бъде зачетено направеното признание от ответниците по иска в съдебно заседание на 28.01.2016г. в първоинстанционното производство относно направените разходи от ищеца общо в размер 70 891,47 лв., предвид обстоятелството, че ищецът е построил сградата на етап „груб строеж” въз основа на представения по делото одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, във връзка с което е издаден и акта за приемане на конструкцията /образец 14/. Следователно решението на въззивната инстанция в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата над 70 891,47 лв. до пълния присъден размер от 76 629,75 лв. е неправилно, поради което в посочената част следва да бъде отменено и вместо това искът за разликата над 70 891,47 лв. до 76 629,75 лв. трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото въззивният съдебен акт следва да бъде отменен и в частта за присъдените разноски за първоинстанционното производство за сумата над 4 108,43 лв. до присъдените 4 440,98 лв. и за въззивното производство за сумата над 921,72 лв. до присъдените 996,33 лв. В останалата обжалвана част решението на Апелативен съд П. е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба „Нова Прес – Строй” ООД дължи на касаторите сума в размер общо 260,66 лв., представляваща направени разноски за въззивното и касационното производства /114,77 лв. - за въззивното производство; 145,89 лв. - за касационното производство/ – платена държавна такса и такси на съответната банка, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска с настоящото решение. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответното дружество следва да заплати на адвокат А. Б. В. адвокатско възнаграждение в размер 616,91 лв. Разноски на ответника по касационната жалба, съразмерно на неоснователната част на касационната жалба и съответно правилността на въззивното решение в останалата му част, за касационното производство не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 82 от 05.05.2017г. по в. гр. дело № 454/2016г. на Апелативен съд П., ІІ граждански състав в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян в частта, с която С. А. Василева и И. Т. В. са осъдени да заплатят на „Нова Прес – Строй” ООД, [населено място] на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата над 70 891,47 лв. до пълния присъден размер от 76 629,75 лв., т. е. за сумата 5 738,28 лв., представляваща по-малката от сумите между направените разходи и увеличената стойност на извършеното подобрение, представляващо първи етаж със застроена площ от 148,62 кв. м. на кота 0,00, втори етаж със застроена площ от 98,28 кв. м. на кота + 3,40 кв. м., трети етаж със застроена площ от 106,53 кв. м. на кота + 6,38 и тавански етаж със застроена площ 94,65 кв. м. на кота + 9,01, всички построени в поземлен имот с идентификатор 67653.917.146 по кадастрална карта и кадастралния план на [населено място], при посочени граници, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2014г. до окончателното плащане;
2/ частта, с която С. А. Василева и И. Т. В. са осъдени да заплатят на „Нова Прес – Строй” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 4 108,43 лв. до 4 440,98 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата над 921,72 лв. до присъдените 996,33 лв. – разноски за въззивното производство; и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Нова Прес – Строй” ООД, [населено място] срещу С. А. Василева и И. Т. В. иск по чл. 74, ал. 1 ЗС за разликата над 70 891,47 лв. до пълния присъден размер от 76 629,75 лв., т. е. за сумата 5 738,28 лв., представляваща по-малката от сумите между направените разходи и увеличената стойност на извършеното подобрение, представляващо първи етаж със застроена площ от 148,62 кв. м. на кота 0,00, втори етаж със застроена площ от 98,28 кв. м. на кота + 3,40 кв. м., трети етаж със застроена площ от 106,53 кв. м. на кота + 6,38 и тавански етаж със застроена площ 94,65 кв. м. на кота + 9,01, всички построени в поземлен имот с идентификатор 67653.917.146 по кадастрална карта и кадастралния план на [населено място], при посочени граници, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2014г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 05.05.2017г. по в. гр. дело № 454/2016г. на Апелативен съд П., ІІ граждански състав в останалата обжалвана част, а именно: 1/ частта, с която е потвърдено решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян в частта, с която С. А. Василева и И. Т. В. са осъдени да заплатят на „Нова Прес – Строй” ООД, [населено място] на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата над 69 071,75 лв. до 70 891,47 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2014г. до окончателното плащане; 2/ частта, с която С. А. Василева и И. Т. В. са осъдени да заплатят на „Нова Прес – Строй” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 4 002,97 лв. до 4 108,43 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 921,72 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Нова Прес – Строй” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. А. Василева с ЕГН [ЕГН] и И. Т. В. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер общо 260,66 лв. /двеста и шестдесет лива и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски за въззивното и касационното производства – платена държавна такса и такси на съответната банка.
ОСЪЖДА „Нова Прес – Строй” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат А. Б. В. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер 616,91 лв. /шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.