Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * дължимо обезщетение * обедняване * обезщетение за имуществени вреди

? ? ? ? ? ? ?

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 296

гр. София,  07.04.2010г.

 

В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети март , две хиляди и десета    година  в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА   

                                    ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА

                                                    ЕМИЛ ТОМОВ   

 

при участието на секретаря Р.Иванова     .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1033/2009 година.

  Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на З. В. З. и З. Й. И. от гр. С. срещу решение №350 от 29.10.2008г по гр.дело № 1603/2006г. на Софийски градски съд в частта , с което е оставено в сила решение от 13.03.2006г по гр.д. №8046/2005г на Софийски районен съд , по отхвърления до пълния предявен размер иск по чл. 59 от ЗЗД за ползите от недвижим имот и иск по чл. 45 от ЗЗД за увреждане на този имот ,последният отхвърлен изцяло.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила ,регламентиращи допускането , приемането и обсъждането на експертни заключения по делата ,както и в нарушение на материалния закон във връзка с произнасянето по иска на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД. Изтъква се необоснованост на решението в частта по иска за вреди Съображения са развити в жалбата ,както и в писмена защита .

В частта , с която на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД въззивния съд е присъдил сумата 2717,25 лева обезщетение за периода 31.12.1996г до 19.04.2005г, решението на Софийски градски съд е влязло в сила .

Ответницата по касационната жалба М. П. С. ,наследник на първоначалния ответник П. П. С. , не е заявила отговор ,представена е писмена защита ,с която се оспорват оплакванията на касаторите .

С определение №1007 от 04.08.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за базата при определяне на вземането от неоснователно обогатяване за лишаване от полза , следваща се на собственика на имот, същата изчислена с помощта на вещо лице , когато средномесечния пазарен наем се отнася за недвижима вещ, претърпяла противоправни и вредоносни въздействия, което обстоятелство е въведено и като основание на иск по чл. 45 от ЗЗД , а по иска на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД съдът е съобразил присъденото обезщетение с лошото състояние на имота , като база на определената средна пазарна цена на наема .

По изведения въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд приема следното :

Когато собственик , лишен от възможността да извлича съответни на правата си ползи от недвижим имот поради действията на владеещия без основание , заедно с иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал.1 от ЗЗД за определен период от време ,предявява и иск по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществената вреда, изразяваща се в допуснати или предизвикани разрушителни въздействия върху жилището , довели до негодност то да бъде обитавано, за всеки конкретен случай следва да бъде преценено дали двата иска се основават на различни обстоятелства . Ако не се поддържа ,нито установява , вредоносното въздействие върху имота да предхожда периода на иска за неоснователно обогатяване , то основанието за обезщетяване по него не се обема от задължението за обезвреда и няма основание да се счита , че конкретното състояние на жилището е от значение за изравняването на неоснователното имуществено разместване , заявено с иска по чл. 59 ал.1 от ЗЗД . Ето защо, при изследване чрез вещи лица на въпроса за остойностяване на ползата, от която е бил лишен собственика ,в случая за период от 1997г до 2005г , не следва да се предпоставя средната наемна пазарна цена на вещта с оглед нейното увредено състояние , а като задача съдът следва да зададе едно изследване с оглед състояние на годност, предвид конкретното местоположение и вид на жилищния имот ,като на тази база приеме заключение за средномесечния пазарен наем .

Предвид гореизложеното ,във връзка с постановеното от въззивния съд решение по иска с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД , касационната жалба е частично основателна .

При постановяване на обжалваното решение Софийски градски съд е разполагал с вариантни заключения по назначената разширена техническа екпертиза за среномесечния пазарен наем на процесния апартамент ,за исковия период от 01.01.1997 до 19 .04.2005г ,но при доказано основание на иска неправилно е извел съображението ,че лошото състояние на имота, предвид годността му да се отдаде под наем като жилище в този му вид - изкъртени врати, счупени и липсващи стъкла на прозорците ,следи от течове и налична влага по стените и тавана , замърсяване и пр., безспорно констатирани при предаване на владението от съдия-изпълнител и при огледа на имота , пряко се отразява на средната величина , зададена за изчисление на вещите лица и относима към основанието на иска по чл. 59 ал.1 от ЗЗД . На следващо място въззивният съд е изтъкнал ,че възприема заключение на тройната съдебно-техническа експертиза ,но не предложения в таблица (виж т.4 от заключение с дата 21.03.2008г на вещите лица Г. ,Найденов и Я. ) средномесечен наем в различни стойности по години и общ сбор за целия пероид от 3910 лева , а вариант , според който е приета по- ниска стойност , осреднена спрямо целия период годишна и месечна наемна цена ,а именно сумата 27,41 лева. Тази стойност кореспондира с лошото състояние на конкретния апартамент като евентуален обект за отдаване под наем и по изложените вече съображения , възприемането му е необосновано . Искът по чл. 59 ал.1 от ЗЗД е доказан по основание и съображенията на въззивния съд в тази насока са правилни, но неправилно е възприето присъждане на занижен размер. По делото следва да се възприеме заключението на тройната експертиза от 21.03.2008г във връзка със средномесечния пазарен наем за исковия период, в размер на сумата 3910 лева. То отчита относимите количествени и качествени характеристики на имота, включително обективните обстоятелства като транспортна достъпност, благоустройствена обезпеченост , както и състоянието на сградата , в която е разположен процесния апартамент №4 на ет. ІІ в бл. №3 с мазе №2 , жилище в етажна собственост. В частта , с която за разликата над сумата 2717,25 лева и до установения по приетото заключение размер от 3910 лева първоинстанционното решение за отхвърляне на иска е оставено в сила , решението на Софийски градски съд следва да бъде отменено и на основание 293 от ГПК следва да бъде постановено друго , с което искът по чл. 59 ал.1 от ЗЗД да бъде уважен и в тази част. До пълния си предявен размер от 10 000 лева същият е останал недоказан, поради което в тази своя част въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно .

В частта , с която е потвърдено отхвърляне на иска за имуществените вреди на основание чл. 45 от ЗЗД, касационната жалба също е частично основателна .

Първоначалния ответник П. П. С. , в чиято фактическа власт безспорно е бил процесния имот до предаването му на собствениците , а понастощем наследницата на С. , конституирана като ответник , носи отговорност за непозволено увреждане , но само за онези нанесени в имота щети , които се дължат на противоправно и виновно поведение ползващия. Разбитата каса на външната врата , счупените стъкла на прозорците и балконската врата на южната и източната стая ,изкъртените и липсващи метални части от парапета на двата балкона ,избитият отвор в стената на източната стая, разбитата фаянсова настилка в банята, разбитите стени и липсващите врата и прозорец на избеното помещение,не се дължат на обикновено износване , касае се за преки вредоносни въздействия върху субстацията на вещта . Неправилно въззивният съд е приел обобщено ,че в случая не се касае за изменение на състоянието на жилището в резултат на действия или бездействия на ползувателя , а за нормално или предизвикано от други фактори изхабяване ,доколкото вещите лица са констатирали негодността за обитаване да се дължи отчасти и на постоянен теч от покрива на сградата, довел до падане на мазилки и поява на мухъл , слягането на самата сграда , довело до пукнатини в стените, въздействието на подпочвените води върху състоянието на избеното помещение и пр. С оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Ц, към момента на закупуване на имота на търг от ищците, апартаментът е имал здрави врати , прозорци и стени. Необосновано е прието ,че доказателства за това състояние към онзи момент липсват и не може да се установи ответникът да въздействал , при положение , че от 1993г до въвода през 2005 имотът се е намирал в негова фактическа власт. Действително, последният може да бъде държан отговорен по предявения иск за възмездяване на посочените в обстоятелствената му част преки щети , а не за целия необходим ремонт ,с оглед привеждане на имота в подходящо за едно жилище състояние съобразно санитарните и хигиенни изисквания. Поради това решаващият съд е следвало да съобрази изложените от вещото лице инж. Г показатели и стойности, дадени в таблица по отделно за отстраняване на щетите от преки разрушения и за остойностяването на всички други необходими ремонтни работи , които ще направят имота годен пригоден за обитаване , с оглед хигиенните изисквания. В тази насока въззивият съд не е съобразил основанието на иска и не е обсъдил доказателствата . Видно от неоспореното заключение на вещото лице инж. Г по първоначалната експертиза ,пряко нанесените от ответника щети в имота, уточнени като предмет на иска , са съответно остойностени по р.І т.8,9 , ІІ т.17,18,19 р.ІІІ т.23,24,р.ІV27,38, р.V т.50,р.VІ т.51,52,р.VІІ т.56,р.VІІІ т.61,62,63 от таблицата към заключението . Общата им стойност ,установена в размер на 671лева , е доказаното основание на предявения иск за обезщетение, която сума следва да се присъди със законната лихва ,като е поискано , считано от 05.05.2005г. В тази част изводите на настоящата инстанция по същество не съвпадат с тези по обжалваното решение , същото следва да бъде отменено в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение по отхвърления до размера на сумата 671 лева иск за обезщетение на имуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД . До този размер предявеният от З. В. З. и З. Й. И. иск следва да бъде уважен , като въззивното решение се остави в сила в останалата обжалвана част .

С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските ,които ищците са установили в размер на 2800 лв, а ответната страна в размер на 820 лева. - за всички инстанции. С оглед уваженатата спрямо отхвърлената част на исковете, на касаторите следва да бъдат заплатени 855 лева, вземането на ответницата М. П. С. за разноски е до размера на 570 лева, или след компенсация М. П. С. следва да бъде осъдена да заплати на З. В. З. и З. Й. И. от гр. С. сумата 285 лева за всички инстанции.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение №350 от 29.10.2008г по гр.дело № 1603/2006г. на Софийски градски съд в частта , с което е оставено в сила решение от 13.03.2006г по гр.д. №8046/2005г на Софийски районен съд , по отхвърления за разликата над сумата 2717,25 лева , до размера на сумата 3910 лева иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД и в частта ,с която е отхвърлен иск по чл. 45 от ЗЗД за увреждане на този имот до резмера на сумата 671 лева, включително в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА М. П. С. от гр. С. да заплати на З. В. З. и З. Й. И. от гр. С. още 1192,75 лева обезщетение ползване на собственият им апартамент №4 на ет. ІІ в бл. №3 , с мазе №2 ,находящ се в кв. Суходол , гр. С., за периода 01.01.1997г до 19.04.2005г , ведно със законната лихва върху тази сума до окончателно изплащане , считано от 05.05.2005г ; да заплати сумата 671 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди в имота , ведно със законната лихва върху тази сума до окончателно изплащане, считано от 05.05.2005г, както и разноски по делото след компенсация в размер на сумата 285 лева за всички инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №350 от 29.10.2008г по гр.дело № 1603/2006г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част .

Решението е окончателно .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: