Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр.София, 18 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 976/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от АДВОКАТ Х. Х., упълномощен защитник на подсъдимия И. Г. П. срещу нова въззивна присъда от 27.03.2012 г., постановена по внохд № 87/ 2012 г. на Окръжен съдгр.Пазарджик, с която е отменена присъда № 60/ от 03.11.2011г. по нохд № 560/2010 г. на Районен съд гр.Велинград и вместо нея подсъдимият И. Г. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.150, предл. второ НК, в ред. в сила до изм. в ДВ, бр.75/2006 год. , и вр.чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което наказание е отложено за изпълнение съгласно чл. 66, ал. 1 НК и на подсъдимия са възложени съдебните разноски . В касационната жалба на защитата на подсъдимия са наведени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - съществени процесуални нарушения и нарушение на закона с искане за отмяна на присъдата, и за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. В допълнението към касационната жалба се изтъква, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е осъдил подсъдимия по непредявено обвинение за деяние по чл. 150, предл.второ НК ( непроменено като обективен признак от състава на престъплението, съгласно редакциите му по време на извършване на деянието и в настоящата редакция). Има противоречие между цифровото и юридическото описание на състава на престъплението при привличането на подсъдимия като обвиняем и в обвинителния акт. Според защитата, посоченото „предложение второ” очертава съдържанието на признака - “използване на безпомощното състояние на лицето”, а не признака “чрез употреба на заплаха”, по който е повдигнато обвинението и е внесен за разглеждане в съда обвинителния акт срещу П.. Твърди се, че по този начин подс.П. не се е защитавал по повдигнатото му обвинение и постановената осъдителна присъда от въззивната инстанция е в нарушение на правото му на защита. В допълнението към жалбата се твърди още, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което, с осъдителната присъда е нарушен чл. 303, ал. 2 НПК. Липсват доказателства, установяващи авторството на деянието от подсъдимия, а събраните са противоречиви и трябва да се оценят в интерес на защитната теза на подсъдимия. Съдът е дал вяра на пристрастни свидетели – низходящите на подсъдимия и неговата съпруга. Посочената от обвинението като пострадала свид.Е. И. П. – дъщеря на подсъдимия, е дала противоречиви и тенденциозни показания, в подкрепа на обвинителната теза. Според доводите в жалбата късното заявяване за деянието пред органите на полицията - два месеца след датата, на която твърди, че е извършено, не е поведение на пострадал от престъпление. Липсата на очевидци на деянието както и на достоверни доказателствени източници, които да установяват деянието и неговото авторство е следвало да мотивира съда да потвърди оправдателната присъда на първостепенния съд. Иска се приложение на чл.354, ал.1,т.2 НПК - оправдаване на подсъдимия поради неизвършване на инкриминираното деяние. Пред касационната инстанция подсъдимият И. П. и упълномощеният от него защитник - адвокат Х. Х., редовно призовани, не се явяват. Не сочат уважителна причина за неявяването си. Явява се адвокат Н. А. – упълномощен защитник от подсъдимия П., който поддържа касационната жалба. Защитата акцентира върху наличието в развитието на съдебната фаза на процеса на две осъдителни и две оправдателни присъди от инстанционните съдилища, което „навежда до компрометиране на обвинителната теза”. Акцентира върху неправилни фактически и правни изводи на съда с искане за оправдаване на подсъдимия. Частната обвинителка и гражданска ищца Е. П. моли да се остави без уважение жалбата на подсъдимия и да се остави в сила осъдителната присъда на въззивната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита обвинението за недоказано по несъмнен начин, без да посочи конкретни съображения и доводи в подкрепа на декларативно заявеното заключение. Не формира и аргументи по доводите в касационната жалба от защитата на подсъдимия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящото касационно производство е второ по ред по делото. С присъда № 60 от 03.11.2011 г., постановена по НОХД № 560 /2010г. на Велинградски районен съд подсъдимият И. Г. П. е признат за невиновен в това, на 20.12.2005г. в [населено място] да е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – да е проникнал с пръст и след това с полов член в ануса на навършилата 14 годишна възраст Е. И. П., чрез заплашване като деянието да е представлявало особено тежък случай , тъй като пострадалата е негова низходяща – дъщеря, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл.150, предложение второ НК. На 17.11.2011г. по НОХД № 560 /2010г. на Велинградски районен съд е постановена допълнителна присъда относно гражданския иск, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. П. против И. Г. П. граждански иск в размер на 20 000 лв. - обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно с искането за законната лихва, считано от деня на увреждането - 20.12.2005 г. до окончателното й изплащане. Против допълнителната присъда не е постъпила въззивна жалба от гражданската ищца и в тази част първостепенният съдебен акт е влязъл в сила. По въвззивен протест на РП гр.Велинград е образувано внохд № 87/ 2012 г. на Окръжен съд гр.Пазарджик по което е постановена НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 27.03.2012 г., с която е отменена в наказателната й част първоинстанционна присъда № 60 / от 03.11.2011г. по нохд № 560/2010 г. на РС гр.Велинград като подсъдимият И. Г. П. е признат за виновен за престъпление по чл. 150, предл. второ НК, вр. с чл. 54, ал. 1 НК, в ред. в сила до изм. в ДВ, бр.75/2006 год., вр. с чл. 2, ал. 1 НК за това, че на 20.12.2005 г. в [населено място] е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление като е проникнал с пръст и след това с полов член в ануса на Е. И. П., навършила 14 годишна възраст, чрез заплашване – “че ще я утрепе от бой”, като деянието представлява особено тежък случай , с оглед че пострадалата е негова низходяща – дъщеря, и е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което наказание е отложено за изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати и деловодните разноски в размер на 1 199 лв. Извършената проверка от състава на ВКС на данните по делото не потвърди наведените в жалбата касационни основания. Не се констатират нарушения на процесуалните норми по чл. 246 и по чл. 305 НПК .Неоснователен е доводът на защитата за осъждане на подс.П. по обвинение, срещу което той да не се е защитавал. Началото на съдебната фаза по настоящото наказателно производство е поставено с внасянето на 14.03.2008 год. на нов обвинителен акт от РП гр.Велинград срещу И. Г. П. по обвинение за престъпление по чл.150, предл. второ от НК, на основание на който е образувано нохд № 103/2008 г. на РС гр.Велинград. Това съдебно производство е образувано след като в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание по реда чл. 249,ал.2 , вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК производството е било двукратно прекратявано в съдебната фаза и делото е връщано на районната прокуратура от съответния съдия-докладчик за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. След отстраняването им, твърденията на защитата за противоречия в съдържанието на обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт са несъстоятелни, тъй като обвинителният акт срещу П. въз основа на който е образувано нохд № 103/2008 г. на РС гр.Велинград е бил приведен по съдържание в съответствие с чл. 246, ал. 2 НПК. Проверката на ВКС показа, че доводите на защитата за осъждане на подсъдимия по непредявено обвинение за деяние по чл. 150, предл.второ НК са също неоснователни. Както според предявеното обвинение в постановлението за привличане на П. като обвиняем, така и в обвинителния акт, обвинението по което той е привлечен, е по чл.150, предл. второ НК, в ред. на текста преди изменението й в ДВ,бр.75/2006 г., за деяние блудство с навършило 14 годишна възраст лице, с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание, чрез използване на заплашване. Неоснователно се твърди от защитата, че признакът на деянието – “чрез използване на заплашване” нямал цифровото изражение в „предложение второ” на текста на чл. 150 НК, а то се отнасяло до юридическото съдържание на текста - “използване на безпомощното състояние на лицето”. Този прочит на състава на инкриминираното деяние е некоректен. ВКС намира, че граматическото и логическо тълкуване на текста ясно разграничава съдържанието на отделните признаци от състава. Признаците от състава, описващи начина на преодоляване несъгласието на жертвата, са отделени един от друг или „със запетая „ , или със съюза “или”. В случая признакът от обективната страна на състава, характеризиращ един от способите за сломяване съпротивата на жертвата – „чрез използване на заплашване”, е отделен със съюза “или” от признака “чрез употреба на сила” . Следователно, по поредност на изброяването му в текста на чл. 150 НК, в ред. в сила до изм.ДВ,бр.75/2006 г., признакът - „чрез използване на заплашване” представлява второто предложение. Признакът - “използване на безпомощното състояние на лицето” е едва трети по ред в словесното съдържание на текста , тъй като е отделен от предходния със запетая. Тази последователност в словесното съдържание на признаците в текста съществува независимо дали се касае до актуалната му редакция по време на извършване на инкриминираното деяние и до настоящата му редакция. Ето защо, обвинението е формулирано ясно и правилно както словесно, така и цифрово и подсъдимият е бил надлежно информиран от самото му привличане на като обвиняем за характера и основанието на обвинението и е могъл да се защитава по него в пълен обем. Следователно, и в атакуваната въззивна присъда осъждането съответства на съдържанието на обвинението, поради което не е нарушено правото на подсъдимия да узнае точното фактическо и правно съдържание на обвинението срещу него и да се защитава по него. В обстоятелствената част на обвинителния акт са очертани всички фактически обстоятелства относно мястото , времето и фактическите действия за начина на извършване деянието, пострадалото лице и поведението на обвиняемото лице. На трето място, ВКС не споделя и доводите в жалбата за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК. Въззивната инстанция е проверила достоверността на събраните доказателствени източници и ги е анализирала според правилата на чл. 107 НПК. Въпросът за оценката и анализа на доказателствените средства е изцяло приоритет на решаващия съд, подчинен на принципите по чл.13 и чл.14 НПК. При спазването на процесуалните правила за събирането и проверката на доказателствените източници, както е процедирала въззивната инстанция, аналитичната дейност на съда по фактите не може да бъде подлагана на преоценка , а приетите фактически данни да бъдат нито променяни или добавяни нови нови фактически констатации към приетите. Несъгласието на защитата с фактическите и правни изводи в новата присъда има само декларативен характер, но не почива на данни за пропуски и нарушения на правилата по събирането и проверката на доказателствените източници. Въззивната инстанция е подходила внимателно към проверката на достоверността на показанията на свид.Е. И. П.. Те са проверени с данните от показанията на останалите свидетели - близките родственици на подсъдимия, както и с изводите от заключенията на СППМЕ-за, която е потвърдила не само свидетелската годност на П. но и нейната невнушаемост, логичност на мисловната й дейност и последователност в подреждането на спомените от лично преживяни събития и факти. Изцяло дадената им вяра е аргументирана от въззивната инстанция по реда на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305, ал. 3 НПК. На базата на правилната проверка на доказателствените източници ВКС споделя оценката в констатациите в мотивите на присъдата, че авторството на деянието, начина и обстоятелствата, при които то е извършено са изцяло изяснени от показанията на свидетелката Е. И. П., свид.Е. А. П. , Г. И. П. и А. И. П., и отчасти от показанията на свид.П. Б. и от обясненията на подсъдимия П., от експертните заключения на психолого-психиатрично-съдебно медицинската експертиза и от писменото доказателство на л.трети от досъдебното производство – саморъчно изготвена бележка от свид.Е.И.П., в която описва начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството му от подсъдимия. Тезата за недоказаност на деянието и авторството му от подсъдимия поради противоречивост на доказателствените източници не намира подкрепа при съвкупния анализ на доказателствените средства, направен от въззивната инстанция. В противовес на изводите , направени от първата инстанция, които почиват изцяло на обясненията на подсъдимия, който отрича деянието и данните, които го подкрепят, въззивната инстанция е анализирала в цялост всички източници на факти от предмета на доказване. ПОС е анализирал достоверността на показанията на свид.Е.И.П. и е отчел тяхната последователност , логичност и непротиворечивост при събирането им във всички фази и стадии на процеса. Макар и най-близки родственици на подсъдимия и поначало житейски небезпристрастни към съдбата на подсъдимия, свидетелите – негови низходящи, освен пострадалата, на които е дадена вяра, аргументирано са оценени като незаинтересовани , тъй като еднозначно са пресъздали поведението на подсъдимия, потвърждаващи фактологията според обвинителния акт. ВКС не се споделя твърденията на защитата, че свидетелката е дала заинтересовани, противоречиви и тенденциозни показания , тъй като е прибавяла при всеки разпит в качеството й на свидетел и нови факти за деянието и поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, защото заявеното от нея за вида на приложената принуда и за същината на блудствените действия не страда от противоречие, а съдържа уточнения на детайли в поведението на подсъдимия. Именно детайлите са индиция за истинност на възпроизвеждането на фактите, както е в случая. Късното заявяване за деянието пред органите на полицията - два месеца след датата на която П. не опровергава положението й на жертва от престъпление, както твърди защитата. На всички тези доводи въззивната инстанция е отговорила в мотивите на присъдата . Фактът , че свидетелката е заявила пред майка си и съответно пред органите на МРВ два месеца по-късно за случилото се на инкриминираните дата и място е обяснен мотивирано със страха, преживян от посегателството спрямо нея и със заплахата от страна на П. с насилие над Е.И.П..Тези изводи са подкрепени от съда с анализа на показанията на свидетелките майка, сестри и брат на Е.И.П. за честите побои на подсъдимия над дъщерите му, особено спрямо Е. П. и А. П., с данните за счупване на ръката на свид.Е.И.П. от баща й в друг инцидент. Фактът, че пострадалата е единствен очевидец и е потърпевша от инкримираното деяние сам по себе си не е основание показанията й да бъдат игнорирани и съдът се е мотивирал защо ги приема за достоверни. В рамките на двете фази на процеса Е.И.П. е разпитвана многократно. В съдебното заседание на 25.03.2011 год. по нохд№560/2010 год. на РС гр.Велинград при последното разглеждане на делото в първата инстанция, шест години след инкриминираното от обвинението деяние, тя е посочила непроменени фактически данни относно основните факти за действията в инкриминираната нощ. Непротиворечиво тя е възпроизвеждала при всеки пореден разпит в качеството й на свидетел елементите от поведението на подсъдимия, изразени в използваната срещу нея принуда - заплаха, че „ще я пребие” ако разкаже за извършеното (цит. от показанията й: “ако кажа на майка ,ще ме утрепе от бой”). Тези факти тя е изложила и в досъдебната фаза в разпита й пред съдия ( спр.протокол за разпит по реда на чл.210ал.1 НПК от 27.02.2006 год.). Същите факти е посочила и при разпитите й като свидетел в двете първоинстанционни съдебни производства в рамките на настоящия наказателен процес ( спр. с.з. от 25.09.08г.по нохд№103/08г. на РС гр.Велинград, с.з. на 18.05.2010 год. по нохд№803/09 год. на РС гр.Велинград). В мотивите на атакуваната присъда съдът убедително е отговорил на доводите на защитата, защо счита , че показанията на свидетелката дадени в съдебно заседание на 25.03.2011 год. по нохд№560/2010 год. на гр.Велинград и тези, дадени пред съдия, по реда на чл.210ал.1 НПК от 27.02.2006 год. по дознание ЗМ-78/2006год. на РПУ гр.Велинград, не са противоречиви относно правно релевантните факти от предмета на доказване, а именно начина на извършване на деянието и дееца.Съдът се е мотивирал защо приема тези показания за последователни, като се аргументирал с подробното и непротиворечиво описание в тези показания на конкретно извършените до малки детайли действия от страна на подсъдимия спрямо нея през процесната нощ. Поводът за началото на действията по удовлетворяване на полово желание без съгласието на Е.П. е потвърден и от майката и сестрите на П. - оплакването на П. от бяло течение, за което подсъдимият е знаел, и желанието му да провери лично дали дъщеря му се е излекувала, поради което я накарал да се съблече. Установен е по делото и обективният факт на изпитваният страх на П. от баща й, в резултат на строгото отношение към нея и нанасените й преди това побои от баща й , поради което констатациите на съда почиват на реално установени фактически данни не само от свид.Е.И.П. , но и останалите й родственици. Свидетелката е описала с детайли събличането на подсъдимия, заставянето й да застане на колене с ръце на пода и заявеното от баща й в този момент, че ще я бие, ако продължи на плаче, след който момент е посочила, че той е проникнал в ануса й с пръст и с половия си член, като я държал за кръста с две ръце, а тя се намирала в първоначалната си поза, с опрени на земята ръце. Описанието на времетраенето на действията на П. – “няколко минути” и усещането й на “силна болка в областта на ануса”, а след това и кървене от ануса ; заявеното от П., че баща й я заплашил, че ако каже за случилото се на майка си, “ще я утрепе” изцяло са анализирани със съдържанието на написата от Е.И.П. бележка, приета като писмено доказателство по делото и с данните от показанията на близките й – майка, сестри и брат. Фактите относно причината за написването от свид.Е.И.П. на приложената на л.З от досъдебното производство бележка, в която е описала случилото се между нея и баща й на инкриминираната дата са потвърдени от останалите свидетели- майка й и сестрите й. Същественото за този факт е установеното от съда, че написаното от Е.И.П. е достигнало до знанието на майка й, каквато е била нейната цел, за да разгласи за случилото се на инкриминираната дата. Без значение са мотивите, поради които тя се е решила да я напише процесната бележка с описание за действията на подсъдимия. Съдът основателно е анализирал данните от свидетелите за поведението на подсъдимия след прочитането на бележката , изразено в незабавното му обаждане по телефона на св.Е. А. П. , анализирано от съда ведно с показанията на свидетелката Г. П., според която "като събудихме баща ни, реакцията му беше като на виновен човек...". От подробностите в описанието, дадено от подсъдимия пред съпругата му, свид. А.П. за съдържанието на бележката, ПОС е извел, че те очертават наличие за представа у него за събития, които ако не са се случили обективно, е невъзможно да бъдат преразказани от него. ВКС споделя изцяло аргументите на въззивната инстанция, с които е приела за достоверни показанията на посочените три свидетелки, тъй като те са членове на семейството, живели са с подсъдимия в едно домакинство, имат преки и непосредствени впечатления за отношенията между родителите и децата и почиват на конкретни, изтъкнати от всеки от тях непротиворечиви, обективни факти. ВКС споделя съжденията на въззивната инстанция за данните от СМЕ за извършените прегледи на 19.02.2006г. и 21.02.2006г., при които не са установени травматични увреждания по тялото и в областта на задния проход на пострадалата. Характера на деянието – действия по удовлетворяване на полово желание без съвкупление и начина на извършването им в случая, според описанието на свизд.Е.И.П., изключват наличието на оставени следи от насилствен сексуален акт, извън споделеното от пострадалата. За съставомерността на деянието е достатъчно тези действия да целят полово удовлетворение, без съгласието на жертвата, дори и такова да не е постигнато, поради което и обективните следи по тялото на жертвата не са задължителен елемент , установяващ поведението на дееца. При приетите за установени фактически данни, неоснователни са доводите в жалбата за несъставомерност на действията на подсъдимия по чл. 150, предложение второ НК, в ред. в сила до изм. ,с ДВ бр.75/06 г., вр. с чл. 2, ал. 2 НК. Съставът на това престъпление изисква извършване на активни действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание, като в случая, данните по делото сочат, че целта и в двете и форми е била постигната от дееца с извършването на конкретните инкриминирани блудствени действия без съгласието на навършилата 14 години жертва. Установено е конкретното им фактическо съдържание - проникването от подсъдимия с пръст и с полов член в ануса на пострадалата, нейното несъгласие, предхождащо и съпътстващо деянието, и вида на упражнената поради това несъгласие принуда. Доказана е и инкриминираната престъпна цел, която в случая, не само е преследвана, но и е осъществена от дееца. Правилна е квалификацията във връзка с признака ”особено тежък случай” на процесното деяние, което се отличава съществено от останалите от същия вид посегателства със своята по-висока тежест и по-високи по степен на обществена опасност престъпни последици. В случая не само са увредени защитаваните от закона обществени отношения във връзка с половата неприкосновенст и морал на подрастващите, но и с родствените отношения с факта на пряката родствена връзка на пострадалата с дееца - отношенията между баща и низходящ. Установено е по делото и последвалото деянието трайно напускане от пострадалата на дома на подсъдимия , което заедно с нея са сторили и останалите членове на семейството. Тези последици сочат на тежко разрушаване на отношенията между пострадалата и подсъдимия. Прекъсната е поначало дефинитивно една от най - здравите в морално, биологично и социално отношение връзка между баща и низходящ. Правилно е приложен законът, който е следвало да се приложи, във вр. с чл. 2, ал. 2 НК - разпоредбата на чл.150, предл.второ НК, при квалификацията „особено тежък случай „( в редакцията й до изменението й с ДВ,бр.75/2006 год.). Предвиденото наказание при по-благоприятния закон , който е приложен за особено тежък случай на деянието, е от две до осем години лишаване от свобода . При правилната индивидуализация на наказанието вр. с чл. 54 НК , то е справедливо отмерено към минимума на предвидената в състава санкция, тъй като е съобразено не само с превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, но и с разпоредбата на чл. 22 НПК, установяваща принципа на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, който в случая не е спазен и правното положението на дееца е компенсирано с размера на наложеното наказание. Законосъобразно е намерила място и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Водим от тези мотиви, ВКС ІІІ н.о. в настоящият състав съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА, постановена на 27.03.2012 г.., по внохд № 87/ 2012 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД гр.ПАЗАРДЖИК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :