Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 03.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1605/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1 от 02.01.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 16/05.02.2019 г. по гр. д. № 7/2019 г. на Сливенския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 1387 от 27.11.2018 г. по гр. д. № 3526/2018 г. на Сливенския районен съд за отхвърляне на предявените искове по отношение на сграда с идентификатор **** – хангар, депо, гараж, със застроена площ 17 кв. м. и сграда с идентификатор **** – друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 10 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], като вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на основание давностно владение върху описаните сгради, по жалбата на М. Х. Б.. С цитираното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. В. П. срещу М. Х. Б. положителни установителни искове по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], съставляващ УПИ ** в кв.186 по регулационния план на населеното място и построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 91 кв. м., а по нотариален акт с площ от 82,72 кв. м., по жалбата на А. В. П.. Касаторът – М. Х. Б. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата по касация А. В. П. в открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба на М. Х. Б.. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: необходимо ли е за придобиването по давност да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика; дали с извършването на действия по поддържане и ремонтиране на имота може да се обективира промяната в намерението. На така поставения материалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор: Не се изисква демонстриране на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, когато същата е установена, като владение изцяло за себе си. Когато имотът е изцяло чужд, също не е нужно лицето, което е установило фактическа власт върху имота без да има основание за това, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок. В цитирания смисъл е решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342 от 2011 г. на ВКС, Второ г. о., което изцяло се възприема от настоящия състав. Извършването на действия по поддържане и ремонтиране на имота, чрез които се обективира упражняваната фактическа власт, следва да бъде преценявано не изолирано /сами по себе си тези действия са в интерес на ползващото се от имота лице/, а заедно с останалите събрани по делото доказателства, като винаги е въпрос на конкретна преценка. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на М. Х. Б. на наведените в нея основания, приема за установено следното: В предявената от А. В. П. искова молба са изложени твърдения, че по силата на влязло в сила на 07.10.2005 г. постановление за възлагане ответницата е придобила правото на собственост върху дворното място, жилищна сграда /с идентификатор ****/, гараж и баня - тоалетна. Посочено е, че от този момент тя не е полагала грижи за имота и не го е стопанисвала. Ищцата е започнала да упражнява фактическа власт както върху него, така и върху описаните по-горе сгради, с намерение за своене, като е отблъснала фактическата власт на ответницата и е придобила същите по давност с изтичането на десетгодишен период от време. Исковата молба е предявена на 17.07.2018 г. Ответницата е оспорвала исковете с твърдението, че не е изгубила правото си на собственост върху процесния имот и сгради, възложени й с постановление от 15.08.2005 г. след извършена публична продан на същите въз основа на влязло в сила решение за извършване на делба. Във въззивното решение е прието, че не е доказано завладяването на дворното място и жилищната сграда от ищцата и установяването на явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато владение. Посочено е, че А. П. е ползвала дворното място доколкото е било необходимо да използва по предназначение собствената си жилищна сграда, както и че никога не е живяла в процесната жилищна сграда. Изложени са също така допълнителни съображения, че не са били обективирани конкретни действия по отричане правата на ответницата, доведени до нейното знание, като изчерпателно са обсъдени събраните гласни доказателства. Такива конкретни действия са демонстрирани едва през 2017 г., като те се изразяват в поставянето на нова входна врата на имота и отказ за предоставяне на ключ от нея на ответницата. По отношение на сградите: гараж и баня – тоалетна е обоснован извод, че е доказан фактическия състав на придобивната давност. Въз основа на анализ на свидетелските показания на С. и П. е прието, че ищцата е извършила ремонт на външната тоалетна, като я е преустроила в баня и тоалетна, тази сграда е била използвана единствено от нея и баща й, като фактическата власт е била установена още от 2005 г. Доказано е и намерението за своене. По отношение на гаража също е установено завладяване и е демонстрирано намерение за своене. Единствено ищцата и нейния баща В. П. /разпитан като свидетел/ й са използвали тази сграда като склад - за съхранение на дърва за огрев и пясък. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение по гр. д. № 2459/1993 г. на Сливенския районен съд от 23.03.2001 г. делбеният имот, съставляващ УПИ ** в кв.186 по регулационния план на [населено място], заедно с построената в западната му част жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, вестибюл, входно стълбище, избени помещения под нея, представляваща самостоятелен жилищен обект и гараж, ведно с други подобрения, е изнесен на публична продан. Делбата е била допусната между Н. П., М. П. /майка на ищцата, починала през 2013 г./ и ответницата М. Б.. Видно от постановление за възлагане от 15.08.2005 г. изнесеният на публична продан делбен имот: дворно място, жилищна сграда, построена в западната му част, гараж и баня – тоалетна, е възложен на ответницата – съделител и същата е станала негов изключителен собственик. Със заповед от 03.11.2017 г. на кмета на община Сливен е наредено премахването на процесната жилищна сграда с идентификатор ****, при запазване на общия разделителен зид със сграда **** /индивидуална собственост на ищцата/, по отношение на която производството по делото е прекратено. От показанията на свидетелите П. /баща на ищцата/ и С. /съсед/, се установяват следните факти: през 2004 г. ищцата е започнала да живее постоянно в имота. Гаражът се ползва единствено от нея и баща й като склад /за съхранение на дърва за огрев и пясък/. Направила е ремонт и поддържа банята-тоалетна. При посещенията си в имота ответницата не е ползвала тези сгради. Видно от свидетелските показания на К., ангажиран от ответницата /неин брат/, гаражът се използва като склад, а не по предназначение. В показанията на свидетелите П., С. и К. не се възпроизвеждат факти, относими към владението на банята-тоалетна. Въз основа на така обсъдените гласни доказателства, може да се направи заключение, че от 2005 г. /след възлагането им на ответницата/ ищцата е започнала да упражнява фактическа власт върху процесните сгради, която в нито един момент не е била прекъсната. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че не е била необходимо демонстриране на промяна в намерението за своене по отношение на собственика. Владението на ищцата е било явно – извършваните от нея фактически действия са били обективирани по такъв начин, че са могли да станат достояние на ответницата. Владението е било постоянно и спокойно. Действията по поддържане и ремонтиране на сградите в настоящата хипотеза, преценени заедно с останалите доказателства по делото, сочат на възможност за упражняване на владелческа власт във всеки един момент. Ищцата се е позовала на последиците на изтеклата придобивна давност с предявяването на настоящата искова молба. С изтичането на необходимия давностен срок владението е довело до придобиване на процесните сгради: гараж и баня-тоалетна по давност. Обжалваното решение е правилно, тъй като въззивният съд е приел, че се е осъществило въведеното от ищцата придобивно основание. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение в частта по предявения положителен установителен иск по отношение на процесните гараж и баня-тоалетна и е постановил ново по същество, с което е уважил този иск, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът М. Б. трябва да заплати на ответницата по жалба направените разноски в касационното производство, които възлизат на 600 лв. /за адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 16/05.02.2019 г. по гр. д. № 7/2019 г. на Сливенския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отменено решение № 1387 от 27.11.2018 г. по гр. д. № 3526/2018 г. на Сливенския районен съд за отхвърляне на предявените искове по отношение на сграда с идентификатор **** – хангар, депо, гараж, със застроена площ 17 кв. м. и сграда с идентификатор **** – друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 10 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], като вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по отношение на М. Х. Б., че А. В. П. е собственик на основание давностно владение върху описаните сгради. Осъжда М. Х. Б. със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис № 5, адв. Г. М., да заплати на А. В. П. от [населено място], [улица], сумата 600 лв., представляваща направени разноски пред настоящата инстанция /за адвокатско възнаграждение/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.