Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
гр.София 14.07.2011г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1302/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. А. Б., представлявана от адв. М. Р. от АК - Хасково срещу въззивно решение № 118/14.05.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 171/2010 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 254/15.02.2011 г. по въпросите към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД – с оглед точното приложение на закона, както и по въпроса дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка, разрешен в обжалваното решение в противоречие с Р-222-2000-ІІ ГО ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното:
По въпроса към кой момент се преценява нуждата от издръжка на надарения:
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. и приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г./.
Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. По така предявения иск ще се формира сила на присъдено нещо към датата на устните състезания пред въззивната инстанция, съответно към датата на приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
По въпроса искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва да се отговори утвърдително.
Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
На поставения правен въпрос дали исковата молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка, въззивният съд е отговорил отрицателно, като е приел в решението си, че такова искане липсва. Обратното е постановено в решение № 222 от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС, което становище настоящият състав намира за правилно.
В съдържанието на исковата молба се съдържа твърдение че дарителят има нужда от издръжка, която не може сам да удовлетвори. Молбата е връчена на ответника с оглед качеството му на надарен по договора, чиято отмяна се желае. Осъществен е факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който, както стана ясно и в отговора по първия разгледан от състава на Върховния касационен съд въпрос, съдът е длъжен да вземе предвид по силата на чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на иска.
Насрещната страна Е. А. Г. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез адв. Л. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска.
Съдът приел, че ищцата Б. не е искала от ответницата /надарената/ Е. Г. издръжка, съответно не е доказано последната да е отказала да й даде такава. Направен е също така и извод, че дарителят не се нуждае от издръжка – въззивната инстанция приела, че е без значение това, че получаваната от Б. пенсия е под минималния разход на едно лице съобразно Националния статистически институт, без да сочи суми, щом не е установено, че от датата на дарението 06.08.2004 г. до подаване на исковата молба са настъпили трайни изменения в обстоятелствата, които да са влошили равнището й на живот; настъпилата инфлация и влошаване на здравословното състояние били „нови факти, извън правопораждащия и сочените такива в исковата молба”, установеното от вещото лице заболяване може да е от преди дарението. Съдът, също така приел, че ищцата притежава право на ползване върху друга къща и гараж, от които може да получава наем, а и продала изгодно няколко пекинеза.
Решението е неправилно.
В противоречие с дадените по-горе отговори на поставените правни въпроси, въззивната инстанция е приела, че дарителят не е отправил покана към Е. А. Г. за осигуряване на нужната й издръжка. Исковата молба има характера на такава, но в случая, издръжката е потърсена и по-рано - още с искането на средства, необходими за закупуване на лекарства.
Следователно, въззивният съд е трябвало да установи нуждата от издръжка на К. Б. от датата на първата покана до приключване на устните състезания във въззивното производство.
Хасковският окръжен съд в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК не е обсъдил всички доказателствата за релевантния период, имащи отношение към начина на живот, социалната среда, жилищни и битови нужди на К. Б., доходите и имуществото, от което може да реализира допълнителни средства, както и дали те са й достатъчни за да удовлетворят потребностите й.
В нарушение на материалния закон е прието, че в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД недостигът на средства и нуждата от издръжка трябва да е възникнал след сделката. Законът не прави подобно разграничение. От значение е действително дарителят да има нужда от издръжка, да не може да я удовлетвори и при покана, надареният да е отказал да му даде издръжка.
Съдът, също така, в нарушение на материалния закон, не е определил точната сума, с която ищцата разполага или може да ползва за съответните месеци, както и конкретна сума, която й е необходима за покриване на специфичните й нужди. Само при съпоставка между тях, може да се стигне до заключение дали Б. е имала необходимост от издръжка през релевантния за спора период.
За целта е трябвало да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, която съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на Б. и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя.
Сумата, съставляваща месечните средства, с които К. Б. разполага включва месечната пенсия, получавани наеми, реализирани печалби, както и допълнителните доходи, които реално е могла да реализира – наеми или цена на друго имущество. Вземат се предвид и спестявания, ако има такива.
Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да бъде ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получава наем от него, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.
В заключение въззивното решение е неправилно и следва да бъде касирано. Допуснатите нарушения на съдопроизводтвените правила са от такова естество, че се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 118/14.05.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 171/2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: