Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 08.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Татяна Кънчева 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов нак. дело № 335 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура и по жалба на частните обвинители Я. Т. Е. и П. Н. Т., чрез адвокат В. Ш., против въззивно решение № 17 от 14.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 439/ 2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, с доводи за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Претендира за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на Великотърновския апелативен съд за определяне на по-тежко по размер наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители Я. Т. Е. и П. Н. Т., чрез повереника си адвокат В. Ш., поддържат жалбата по доводите в нея. Претендират и разноски за процесуалното им представителство пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Подсъдимият А. А. И. и неговите защитници – адвокатите М. М. и Л. Б., намират подадения протест и жалба за неоснователни и предлагат да бъдат оставени без уважение. Считат наложената санкция за справедливо определена и в подкрепа излагат аргументи, приети в съдебните решения за постижимост на целите по чл. 36 от НК. Приоритетът на специалната превенция извеждат с данни за личността на подсъдимия, а като причина за настъпване на произшествието – липсата на опит при управление на МПС. Оценяват деянието за изолиран случай в живота на подсъдимия, а поправителното действие на наказанието лишаване от свобода не изисква неговото завишаване по размер, както и ефективното му изтърпяване. Частният обвинител С. К. И. не взема становище пред касационната инстанция Нейният повереник адвокат С. С. подкрепя исканията на касаторите. Частният обвинители С. В. М. също не изразява лично становище. Повереникът й адвокат Л. Г. разглежда въпросът за справедливата санкция в съпоставка с настъпилия вредоносен резултат. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 17 от 14.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 439/ 2018 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 111 от 02.10.2018 г. по н.о.х.д. № 311/ 2018 г., по описа на Великотърновския окръжен съд, с която подсъдимият А. А. И. е признат за виновен в това, че на 13.10.2017 г., около 22:50 ч., в [населено място], на [улица], в посока автогарата, в близост до жилищна кооперация на № **, при управление на МПС – л.а. „Т. Ц.“, с регистрационен номер ***, нарушил правила за движение по пътищата (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) и причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице – смъртта на пешеходците Д. Г. Д. и К. Я. Е., и средна телесна повреда на пътника в неговия автомобил А. П. Л., изразяваща се в счупване на левия глезен и на малката лявопищялна кост, довели до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 и ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил редуцирано наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК, а също и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, на основание чл. 343г от НК. Окръжният съд се разпоредил с веществените доказателства по делото. Присъдата е подписана с особено мнение на съдебен заседател (за ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода). В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото с присъдата, както и допълнителни – с въззивното решение. Касационните протест и жалба са постъпили в законовия срок, от легитимни лица и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което се явяват процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направеното от подсъдимия А. А. И. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства, както и да не се събират нови. В мотивите на протестираното решение (л. 7-10) Великотърновският апелативен съд е изложил изчерпателни съображения по направеното пред него възражение за явна несправедливост на наказанието. Същото възражение се подновява и пред касационната инстанция. Видът и размерът на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са съобразени с тежестта на извършеното престъпление, с личността на дееца и с останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не е надценена ролята на смекчаващите отговорността обстоятелства, които преобладават по делото: младата възраст на подсъдимия (току-що навършил пълнолетие), чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни (отличен ученик, понастоящем студент, отзивчив и с благотворителни прояви), изразеното разкаяние за извършеното деяние и критичното му отношение към стореното, направеното още на досъдебното производство самопризнание, спомогнало за разкриването на обективната истина по делото, безупречното му процесуално поведение. Разгледани в тяхната съвкупност тези обстоятелства не сочат висока степен на обществена опасност на дееца и не налагат извод, че за поправянето и превъзпитаването му е наложително ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Неоснователно с протеста и с жалбата се твърди, че въззивният съд е отдал приоритет на личността на подсъдимия, като е пренебрегнал причинените с транспортното произшествие тежки общественоопасни последици. Настъпилият с деянието вредоносен резултат е признак от обективната страна на състава на престъплението, поради което повторното му отчитане като отегчаващо отговорността обстоятелство не е възможно. Наложеното на подсъдимия А. И. наказание лишаване от свобода, е определено при спазване на принципите за законност и за съответствие с тежестта на престъплението, поради което е справедливо. Санкционните рамки на квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3 от НК предвиждат основно наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години. Същото е определено от Великотърновския окръжен съд в размер на четири години и шест месеца, т.е. –към специалния законов минимум, след направена вярна преценка за значим превес на смекчаващите обстоятелства, с който извод въззивната инстанция се съгласила. Определеното с присъдата наказание може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Поправянето и превъзпитанието на дееца, както и отнемането на възможността му в бъдеще да върши други престъпления, могат да бъдат постигнати с наложената санкция и с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок в максимален размер от пет години. Престъплението е непредпазливо, а тежкият вредоносен резултат – смъртта на двама от пострадалите, както и превишената скорост в населено място, представляват единствените отегчаващи отговорността на деянието обстоятелства. Деецът е в млада възраст и личност с ниска степен на обществена опасност, деянието е осъществено близо два месеца след навършване на пълнолетие, като поправителната и превъзпитателната функции на наказанието могат да бъдат постигнати и без принудителното изолиране на подсъдимия в затвор. Изложените с протеста и жалбата съображения за постигане целите на генералната превенция не могат да бъдат приети. Недопустимо е общопревантивната функция на наказанието да води до утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия, когато наказанието е отмерено справедливо. Законосъобразно е отмерено и кумулативното наказание лишаване от правоуправление за срок от пет години. За начало на изпълнението му обаче, окръжният съд е посочил момента на отнемане на свидетелство му за управление на МПС, вместо влизане на присъдата в сила. По въпросите за изпълнение и приспадане на този вид наказание, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, е налице и задължителна тълкувателна практика. Според т. 6, б. „в” от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по т.д. № 8/1982 г. на ППВС времето през което водачът е бил лишен от възможността да управлява моторно превозно средство по административен ред, чрез изземване на свидетелството за управление, се приспада от времето, за което той е бил лишен впоследствие от това право с присъдата. Недопустимо е съдът да променя със съдебен акт началният момент, от който деецът е лишен от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК, когато законът не му е делегирал подобни правомощия. Съгласно чл. 49, ал. 4 от НК срокът, за който подсъдимият се лишава от право да управлява МПС, започва да тече от влизане на присъдата в сила. Окръжният съд е могъл да приложи чл. 59, ал. 4 от НК, но е пропуснал да стори това с присъдата. Допуснато е нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Апелативният съд не е отстранил допуснатото нарушение, но същото може да бъде отстранено с касационното решение. Поради това, в тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен. В хода на наказателното производство не е била приложена процедурата по чл. 69а от НПК. Окръжният съд е допуснал и друго нарушение на закона, което не е съществено. Текстът по чл. 373, ал. 2 от НПК не съдържа правно основание за определяне на наказанието и неправилно е посочен за препратка в диспозитива на присъдата. Достатъчна е препратката на чл. 58а, ал. 1 от НК, която е отбелязана в първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба, подадена от повереника на частните обвинители Я. Е. и П. Т. е неоснователна и в частта по направеното искане за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Доводът за липса на финансова възможност от страна на двамата частни обвинители не е подкрепен с доказателства. В кориците на досъдебното производство са приложени две пълномощни не по образец, в които не се съдържа необходимата информация, че процесуалното представителство се осъществява безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед на изложеното касационният съд прие отправената претенция за неоснователна. При отсъствие на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК подадените протест и жалба следва да бъдат оставени без последици, а въззивното решение – потвърдено в законосъобразната му част. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 17 от 14.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 439/2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, като постановява наказанието на подсъдимия А. А. И. по чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС, да се счита за наложено от датата на влизане на присъдата в сила. ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС времето през което подсъдимият А. А. И. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частните обвинители Я. Т. Е. и П. Н. Т., чрез техния повереник адвокат В. Ш., за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.