2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 489 София, 27.07.2022 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1929/2021 година Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 87 от 22.04.2021 г. по в. т. д. № 274/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 525 от 21.11.2019 г. по т. д. № 176/2018 г. С първоинстанционния акт, по предявен от „Обединена Българска Банка“ АД, [населено място] иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ е обявен за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Хлебозавод Велико Търново“ АД, [населено място] (в несъстоятелност) сключеният на 02.03.2017г. между „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД и несъстоятелното дружество договор за особен залог на търговското предприятие на последното. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви, които да съдържат собствените му фактически и правни изводи по съществото на спора, а се е задоволил с пространно посочване на фактологията, като „не е обсъдил казуса в светлината на практиката на ВКС“. Именно с липсата на собствени мотиви е аргументирано и допускането на касационното обжалване с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК и решение № 289 от 01.10.2013 г. по гр. д. № 1331/2012 г. на IV г. о.). Освен това, касаторът поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт, тъй като въззивният съд неправилно е преценил, че са доказани всички предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 646, ал.2, т. 2 ТЗ и по-конкретно – че е счел за необезпечено вземането срещу него до момента на учредяване на процесния залог. Ответникът по касация – „Обединена Българска Банка“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 03.09.2021г. Ответникът по касация – синдикът на „Хлебозавод Велико Търново“ АД, [населено място] (в несъстоятелност) – не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 30.01.2017г. между „Алимет“ ООД, [населено място] и „Хлебозавод Велико Търново“ АД, [населено място] е сключено споразумение, че за извършени доставки на брашна „Алимет“ ООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу „Хлебозавод Велико Търново“ АД за сумата 410 030.94 лв.; С анекс от 09.02.2017г. същите страни са постигнали съгласие за допълнителни доставки на брашна до 20.03.2017г. на стойност 290 000 лв., или „Хлебозавод Велико Търново“ АД ще дължи на „Алимет“ ООД общо 700 000 лв., с ДДС, като за обезпечаване на това вземане ще бъде учредена ипотека върху недвижим имот на третото лице „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД; Такава договорна ипотека е учредена с нотариален акт № 185 от 09.02.2017г. върху собствената на посоченото дружество (настоящ касатор) четириетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица]; На 02.03.2017г. е сключен договор за особен залог на търговското предприятие на „Хлебозавод Велико Търново“ АД в полза заложния кредитор „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, за задължения произтичащи от евентуални вреди за същия, в качеството му на ипотекарен кредитор, за сумата 700 000 лв. по договора за ипотека; На 22.11.2017 г. между „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД и „Алимет“ ООД е сключено споразумение, с което „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД се съгласява да прехвърли доброволно на „Алимет“ ООД недвижимия имот, предмет на ипотеката, тъй като „Хлебозавод Велико Търново“ АД не е платило на „Алимет“ ООД сумата по споразумението от 30.01.2017г. и анекса от 09.02.201г. в размер на 607 606.34 лв. – главница и 121 521.27 лв. – мораторна неустойка, вземането за която е обезпечено с договорната ипотека от 09.02.2017г.; Прехвърлянето на имота е извършено на същата дата 22.11.2017г., като в нотариалния акт е посочено, че по този начин се погасява задължението на „Хлебозавод Велико Търново“ АД към „Алимет“ ООД, като учредената за обезпечаването му ипотека се погасява; С решение № 92 от 18.08.2017г. по т. д. №166/2017г. на Великотърновски окръжен съд, по молба на „Обединена Българска Банка“ АД от 14.08.2017 г., е обявена неплатежоспособността на „Хлебозавод Велико Търново“ АД и е открито производство по несъстоятелност, като с решение на Великотърновски апелативен съд за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 01.01.2015г.; В изготвените от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността списъци на приетите вземания са включени и вземанията на „Обединена Българска Банка“ АД и „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, произтичащи съответно от договори за кредитни линии и от договора за особен залог от 02.03.2017г. и споразумението от 22.11.2017г. За да потвърди първоинстанционното решение на Великотърновски окръжен съд, с което процесният договор за особен залог на търговското предприятие на „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност) е обявен за относително недействителен по отношение на неговите кредитори, въззивният съд е приел за осъществени всички предпоставки, визирани в чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, а именно – иска се обявяване за недействителен договор за особен залог, сключен от длъжника; договорът за залог е сключен на 02.03.2017 г., т. е. след началната дата на неплатежоспособността на длъжника „Хлебозавод Велико Търново“ АД (01.01.2015 г.) и в рамките на едногодишния срок, считано от датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на същия (14.08.2017г.); с договора за залог е обезпечено вземане към длъжника, което към този момент не е било обезпечено. Във връзка с последната предпоставка съдът е посочил, че съществуващата към 02.03.2017 г. ипотека за обезпечаване на процесното вземане към длъжника е учредена върху чужд недвижим имот, а не върху имот на длъжника и поради това не може да се счете, че обезпечението е било учредено от длъжника, т. е . че вземането е било обезпечено. При преценката относно обезпеченото задължение на несъстоятелното дружество съдебният състав е взел предвид, че действително към момента на сключването на процесния договор за особен залог част от задължението не е съществувала, но предвид реализацията на учреденото от „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД в полза на „Алимет“ ООД обезпечение, следва да се направи извод че условието за възникване на цялото задължение по договора за особен залог се е сбъднало и задължението е възникнало в неговата цялост на датата, на която е извършено прехвърлянето на ипотекирания имот. За неоснователни въззивната инстанция е преценила и възраженията на ответника, основани на твърденията му, че договорът за залог не е увреждаща сделка по отношение кредиторите на несъстоятелността, по съображения, че при исковете по чл. 646 ТЗ законодателят изобщо не е предвидил като обща предпоставка имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието й, а се цели само преодоляване на т. н. преферентен ефект на извършените от длъжника сделки и действия. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това, съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно поставен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен), по отношение на който да бъде извършена преценка относно наличието както на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираното тълкувателно решение, изрично е разяснено, че задължение на касатора е да посочи въпроса, за който твърди, че е от значение за изхода на делото, като касационната инстанция разполага единствено с правомощието да уточни, конкретизира и преформулира въпроса, но не и да го изведе от обстоятелствата в касационната жалба или изложението към нея. В случая, твърдението на касатора, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви по съществото на спора представлява оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т. е. оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, която обаче е основание по чл. 281 ГПК за отмяната му, но не е предпоставка за допускане на касационното обжалване. Не може да се приеме за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. В случая касаторът аргументира очевидната неправилност на акта с оспорване извода на съда, че са доказани всички предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 646, ал.2, т. 2 ТЗ и по-конкретно, че е счел за необезпечено вземането срещу длъжника до момента на учредяване на процесния залог, т. е. поддържаната от касатора неправилност не може да бъде преценена като „очевидна“ по изведените от съдебната практика критерии. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника „Обединена Българска Банка“ АД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 87 от 22.04.2021 г. по в. т. д. № 274/2020 г. на Великотърновски апелативен съд. ОСЪЖДА „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, офис 5 да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],, [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: