Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 07 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........ Р. КАРАГОГОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 229/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Ц. П. за възобновяване на наказателно дело № 168/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр. БУРГАС и отмяна на постановеното по него решение № 148 от 19.09.2012 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. В искането се изтъкват доводи за наличие на основание по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК предвид липсата на умисъл у осъдения за избягване на плащане на данъчното задължение, за което е бил признат за виновен, както и наличие на предходни гражданско-правни отношения с купувача по сделката, представляваща връщане на дълг от негова страна. Иска се отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и оправдаване на П.. Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото , намери следното: По принцип посоченото от искателя основание за проверка на влязъл в сила въззивен съдебен акт би могло да бъде предмет на проверка чрез извънредния способ за контрол, но при условие, че лицето има право да прави искане за възобновяване. В конкретния случай с първоинстанционна присъда № 34 от 28.06.2012 г, постановена от Сливенския окръжен съд по НОХД № 134/2012 г., подс. П. П. е бил признат за виновен по обвинението по чл. 255 ал.4 пр.2 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НК и на осн. чл. 78А от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на петстотин лева. С въззивния съдебен акт присъдата е била потвърдена. Искането за възобновяване е подадено с правно основание по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК от самия осъден. Съгласно чл. 420 ал.2 от НПК искане на това основание може да прави осъдено лице, „което не е било освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78А от НК”. Доколкото осъденият П. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, той не е процесуално легитимирано лице да прави искане за възобновяване на наказателното производство. С оглед на това искателят не би могъл да получи произнасяне по реда на Глава ХХХІІІ от НПК – „Възобновяване на наказателни дела” и неговото искане следва да бъде оставено без разглеждане. Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П. Ц. П. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 168/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.