О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр. София, 06.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2420 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявана от адв. В. В., срещу определение № 1619 от 16.05.2017г. по в.ч.гр.д. № 1513/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 3560 от 16.12.2017г. по т.д. № 632/2017г. на СГС, ТО, VI-16 състав. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната исковата молба на частния жалбоподател и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че с определението е отказано правосъдие на един добросъвестен и привилегирован кредитор, спазил всички законови срокове и предпоставки за защита на правата си посредством установителен иск по чл.694 ТЗ. Твърди, че без законово основание въззивният съд санкционира един добросъвестен привилегирован кредитор, който е предявил обезпечените си вземания в рамките на преклузивния допълнителен срок, изрично предвиден в чл.688 ТЗ, заявявайки за трети път обезпечението на вземанията си. Поддържа, че едва с изтичане на срока по чл.688 ТЗ се губи възможността за предявяване на вземания, възникнали до датата на откриване на поизводството по несъстоятелност. Сочи, че съдебната практика непротиворечиво приема, че с молба на кредитора за предявяване на вземания по чл.688 ТЗ по същество се цели преодоляване на непълноти и неточности в списъка на приетите вземания по чл.685 ТЗ, поради което включването на част от вземането в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, и неподаването на възражение срещу него, не е пречка до изтичането на срока по чл.688, ал.1 ТЗ кредиторът да предяви вземането си, ведно със съпътстващите го привилегии и обезпечения. Твърди, че с предявяването на вземането в допълнителния срок по чл.688 ТЗ е заявил своята привилегия в качеството си на обезпечен кредитор по чл.733, ал.1, т.1 ТЗ, която не е включена в списъка на приетите вземания по чл.685 ТЗ, изготвен от синдика. Поддържа, че обезпеченото му вземане не е погасено, ипотечното право не е погасено и изменението на реда на удовлетворяване би лишило обезпечения кредитор от привилегията му, гарантирана от закона, което обуславя правния интерес от предявяване на иска. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Допустим ли е за разглеждане предявен установителен иск по чл.694 ТЗ по отношение на привилегия за вземане, заявено в срока по чл.688 ТЗ, в хипотеза, в която първоначално изготвените списъци включват идентично вземане /но не и привилегията/ като прието, но до изичане на срока по чл.688 ТЗ не са потвърдени с определение на съда и не са окончателни?
2. Допустим ли е за разглеждане установителен иск по чл.694 ТЗ по отношение на привилегия за вземане, за което е изпълнен фактическият състав от необходимите предпоставки за предявяване на иска: 1. Предявено е обезпечено вземане в срока по чл.688 ТЗ; 2. Привилегията на вземането е включена в списъка на неприети от синдика вземания; 3. Подадено е възражение от същия кредитор с обезпечено вземане срещу изготвения списък в установения срок за това и 4. Постановено е определение на съда, с което възражението на същия кредитор с обезпечено вземане е оставено без уважение?
3. Длъжен ли е синдикът в производството по несъстоятелност да се произнесе единствено по отношение на заявена привилегия в срока по чл.688 ТЗ на прието вече вземане, ако същата не е приета в първоначално изготвените от него списъци по чл.685 ТЗ?
4. Допустимо ли е предявяване на вземане, ведно с привилегия, в срока по чл.688 ТЗ, ако същото е прието, но като необезпечено, в изготвените първоначални списъци от синдика, които не са потвърдени с определение на съда и не са окончателни?
Частният касатор счита, че отговорите на поставените въпроси ще осигурят разглеждане на делата по точния смисъл на законите и създаване на безпротиворечива съдебна практика относно правата и процесуалните възможности на кредиторите в несъстоятелността, синдика и компетентните да разглеждат спорове, възникнали в динамично развиващото се законодателно производство по несъстоятелност. Твърди още, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 53 от 16.07.2015г. по т.д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.. Поддържа, че въпросите са решени от въззивния съд и в противоречие с определение по т.д. № 2778/2012г. на ОС Варна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, за да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, е споделил изцяло и на основание чл.272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Приел е, че е недопустимо чрез предявяване на иск по чл.694 ТЗ да бъдат преодолени пропуските на кредитора да заяви привилегията на предявените по-рано в срока по чл.685 ТЗ вземания, включени като необезпечени в обявения списък на първоначално предявените вземания, срещу които в срока по чл.690 ТЗ не е подал възражение относно реда на удовлетворяването им. Посочил е, че след като кредиторът не е упражнил правото си по чл.690, ал.1 ТЗ да подаде възражение срещу приемането, респ. неприемането на предявените в срока по чл.685 ТЗ вземания, въпросът за тяхната дължимост, както и за наличие на техни привилегии или обезпечения, не може да бъде преразглеждан от съда, като в случая разглеждането на предявения иск по чл.694 ТЗ за установяване на привилегията би довело до ревизиране на стабилизиран списък, срещу който възражение не е било предявено. Изложил е съображения, че целта на допълнителното предявяване на вземанията в срока по чл.688, ал.1 ТЗ не е преодоляване на непълноти и неточности в списъка на приетите вземания по чл.685 ТЗ, както твърди частният жалбоподател, а възможност за пропусналия 1-месечния срок кредитор да предяви непредявеното в срока по чл.685, ал.1 ТЗ срок вземане в 2-месечния срок от изтичането на срока по чл.685, ал.1 ТЗ, след изтичането на който общо тримесечен срок за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат предявявани.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че първият и четвъртият правни въпроси отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили изхода на спора. Поставените втори и трети въпроси не са релевантни, тъй като не съответстват на решаващите мотиви на въззивния съд,и поради това могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като соченото от частния касатор решение № 53 от 16.07.2015г. по т.д. № 3170/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. не съдържа отговор на поставените въпроси. Налице е обаче поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешен в противоречие представеното с изложението определение № 419 от 29.01.2013г. по т.д. № 2778/2012г. на на Варненски окръжен съд. Поради това слева да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
В определение № 419 от 29.01.2013г. по т.д. № 2778/2012г. на Варненски окръжен съд е прието, че включването на вземане в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, и неподаването на възражение срещу него, не е пречка до изтичането на срока по чл.688, ал.1 ТЗ кредиторът повторно да предяви вземането си, като с повторното му предявяване в срока по чл.688, ал.1 ТЗ за кредитора настъпват последиците по чл.688, ал.2 ТЗ.
В обжалваното определение е прието, че, след като кредиторът не е упражнил правото си по чл.690, ал.1 ТЗ да подаде възражение срещу приемането, респ. неприемането на предявените в срока по чл.685 ТЗ вземания, въпросът за тяхната дължимост, както и за наличие на техни привилегии или обезпечения, не може да бъде преразглеждан от съда, като целта на допълнителното предявяване на вземанията в срока по чл.688, ал.1 ТЗ не е преодоляване на непълноти и неточности в списъка на приетите вземания по чл.685 ТЗ, а възможност за пропусналия 1-месечния срок кредитор да предяви непредявеното в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземане в 2-месечния срок от изтичането на срока по чл.685, ал.1 ТЗ.
По поставените въпроси настоящият състав намира следното:
Специалната цел на производството по несъстоятелност съгласно чл.607, ал.1 ТЗ е да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите, с оглед на което установяването на вземанията на кредиторите и техните обезпечения/привилегии се извършва по установения в Глава четиридесет и трета „Предявяване на вземанията” ред. Кредиторите предявяват пред съда по несъстоятелност вземанията си, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, в срока и по реда на чл.658, ал.1 ТЗ - в едномесечен срок от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, с писмена молба, в която следва да посочат основанието и размера на вземането, привилегиите, обезпеченията и съдебен адрес, както и да приложат писмените доказателства, подкрепящи претенцията. В случай, че пропуснат този срок, кредиторите на вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, могат да направят това допълнително в срока на чл.688, ал.1 ТЗ с последиците по чл.688, ал.2 ТЗ. Синдикът изготвя списък на приетите предявени вземания и на предявените, но неприети вземания, като в списъка на приетите вземания се отбелязват кредиторът, размерът и основанието на вземанията, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването. Длъжникът и всеки кредитор може да направи възражение по списъците, като бъде оспорено както включването в списъка на приетите вземания, така и неприемането на вземане. Съгласно решение № 185 от 10.12.2014г. по т.д. № 3199/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., предмет на възражение пред съда по несъстоятелност може да бъдат и само обезпеченията и привилегиите, ако вземането, предявено от кредитора като обезпечено, е включено в списъка на предявените вземания, но като необезпечено. В този случай ще се развие спор само относно обезпечението или привилегията на кредитора, чието вземане вече е прието. При неблагоприятен за кредитора резултат от произнасянето по възражението, защитата му се осъществява чрез предявяване на специалния установителен иск по чл.694 ТЗ. Целта на този ред е в предвидените преклузивни срокове да бъдат разрешени всички спорове относно установяване на кредиторите, техните вземания и поредността на удовлетворяването им. Поради това пропускът на кредитора да оспори с възражение, а впоследствие и с иск по чл.694 ТЗ, непризнаването на обезпечението или привилегията на предявеното и прието вземане, стабилиза списъка на приетите вземания, в който вземането е включено като необезпечено, и е пречка за повторно заявяване на същото вземане в срока по чл.688, ал.1 ТЗ и предявяване впоследствие на установителен иск по чл.694 ТЗ по отношение на вземането или обезпечението/привилегията. С оглед изискването на чл.685, ал.2 ТЗ, според което при предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и обезпечението/привилегията си, на което кореспондира задължението на синдика да отбележи в списъка на приетите вземания не само основанието и размера им, но и обезпечението/привилегията, пропускът на кредитора да стори това не може да бъде поправен чрез повторно предявяване на същото вземане в срока по чл.688, ал.1 ТЗ и последващо предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ след изчерпване на защитата чрез подаване на възражение, тъй като спорът относно установяването на това вземане, включително относно съществуването на обезпечение или привилегия, следва да бъде решен в рамките на произнасянето по вече направеното предявяване. И в двата случая е налице произнасяне по предявеното в срока по чл.685 ТЗ вземане, но не е признато обезпечението/привилегията, и пътят на защита е чрез възражение, а не чрез ново предявяване на вземането. Предвид изложеното е без значение дали към момента на изтичане на срока по чл.688, ал.1 ТЗ е приключило производството по одобряване на списъците с предявените в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания.
По изложените съображения настоящият състав намира за правилно даденото в обжалваното въззивно определение разрешение на поставените въпроси и приема, че не е допустим установителен иск по чл.694 ТЗ по отношение на обезпечение или привилегия на вземане, заявено в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, в хипотеза, в която това вземане вече е било предявено в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и е включено в списъка на приетите вземания, но като необезпечено, дори и до изтичането на срока по чл.688, ал.1 ТЗ да не е приключило производството по одобряване на списъците с предявените в срока по чл.685 ТЗ вземания. В случай, че предявено в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземане е включено в списъка на приетите вземания, но като необезпечено, редът за защита на кредитора е не чрез ново предявяване на вземането с обезпечението/привилегията в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, а чрез подаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ относно неприемането на обезпечението/привилегията.
С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1619 от 16.05.2017г. по в.ч.гр.д. № 1513/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|