Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * критерии за определяне на неимуществени вреди * справедливост * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * лимит на застраховане * критерии за определяне на неимуществени вреди * лимитирана отговорност на застраховател * застраховка "гражданска отговорност"


5
Решение по т.д. № 916/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№95

София, 24.10.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 916 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Ц. Д. срещу Решение № 803 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 932/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта с която съдът е приел за неоснователен за сумата над 10000 лв. и до 100000 лв. предявеният от Д. срещу ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 КЗ.
Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно в обжалваната му част с оглед занижения размер на обезщетението, като при определянето му съставът на САС не е съобразил лимитите на отговорността на застрахователя.
Ответникът по касация ЗК [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. По правния въпрос по който е допуснат касационен контрол, застрахователят не е изразил становище.
К. контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Релевантни ли са за критерия по чл.52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането.
Като взе предвид доводите по жалбата на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, за да се произнесе, съставът на І т.о. на ВКС взе предвид следното: Ищецът е пострадал в ПТП на 25.09.2008 год. Увреждащият лек автомобил е “Опел Вектра” с водач Й. С. П.. При произшествието, на К. Д. са били причинени телесни повреди – фрактури на І-ви и ІІІ-ти поясни прешлени, счупване на дясна срамна кост, счупване на VІІ ребро, контузии и хематоми по лицето. Автомобилът е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗК [фирма], поради което Д. е предявил иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата 100000 лв. срещу него.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен за сумата 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС също е приел, че за търпените от Д. болки и страдания справедливото обезщетение следва да бъде 10000 лв., като законната лихва се дължи от датата на деликта.
По правния въпрос, посочен по-горе, становището на съдебния състав е следното:
Преди всичко, следва да се отбележи, че по сходен, макар и не идентичен правен въпрос, състав на ІІ т.о. се е произнесъл с Решение № 83/2009 год. по т.д.№ 795/2008 год. и Решение № 1 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. постановени по реда на чл.290 ГПК. С тези решения съдебният състав е приел, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия.
Това становище на състава на ІІ т.о. не следва да се разбира в смисъл, че размерът на лимитите представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД. На първо място, критерият за справедливост при оценка на претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би следвало да се влияе от това, кой е ответникът, дължащ обезщетение – делинквентът или неговият застраховател, а лимитите имат отношение към отговорността само на последния. На второ място, нормативно определеното ниво на застрахователно покритие не е свързано с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице. То определя лимита на отговорността на застрахователя за срока на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития и размерът му варира с оглед броя на увредените лица.
Настоящият съдебен състав споделя становището на ІІ т.о., че икономическите условия към правно релевантния момент, следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението и лимитите за отговорността на застрахователя съставляват една от проявните форми на тези условия. Но определените от съда обезщетения, следва да бъдат съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквато е тезата на касатора. Обезщетението, което действително се дължи, може да бъде по-ниско, а може и да надхвърля по размер нивото на застрахователна закрила в който случай би била ангажирана отговорността на делинквента за разликата над лимита – Решение № 25 от 03.04.2009 год. по т.д.№ 504/2008 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 НК. Както бе посочено, лимитите са обективен белег за икономическите условия, които условия следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие.
Поради това, отговорът на поставения правен въпрос е: При прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив на обезщетение за неимуществени вреди,лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост.
По същество, жалбата е частично основателна.
Пътнотранспортното произшествие при което е пострадал Д. е настъпило на пешеходна пътека, която той е пресичал. От удара, пострадалият е бил качен върху капака на увреждащият лек автомобил и с тялото си е счупил стъклото му. Както бе посочено по-горе, получил е фрактури на І-ви и ІІІ-ти поясни прешлени, счупване на дясна срамна кост, счупване на VІІ ребро, контузии и хематоми по лицето. Заради счупените прешлени, роденият през 1934 год. Д. е бил имобилизиран с корсет, което е довело до трайно затруднение на снагата за период от 4 месеца. Десният му крак е бил обездвижен за период от около 2 месеца, заради счупването на срамната кост. За приблизително такъв период е имал и затруднения с дишането, вследствие счупването на ребро. Както сочат доказателствата по делото, болките и страданията му са продължили около 6 месеца.
Пострадалият е възрастен човек, получените увреждания са му причинили значителни болки и страдания, като са му създали и затруднения в бита за период от около половин година. Настоящият съдебен състав счита, че присъденото обезщетение от 10000 лв. е занижено. Критериите за справедливост налагат присъждане на обезщетение в по-голям размер, а именно 35000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Списък по чл.80 ГПК не е представен от никоя от страните, поради което на Д. ще следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част на иска и представеното адв. Пълномощно, доказващо разходи за адвокат.
Ответникът ЗК [фирма] ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв. на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 803 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 932/2010 год. на Софийски апелативен съд и решението от 25.05.2010 год. по гр.д.№ 5429/2008 год. на Софийски градски съд в частта с която предявеният от К. Ц. Д. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е бил отхвърлен за сумата над 10000 лв. и до 35000 лв., както и в частта с която са присъдени разноски, вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на К. Ц. Д. с ЕГН-[ЕГН] още 25000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на основание чл.226 ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2008 год. и до окончателното и плащане, както и направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 3500 лв.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметката на Върховния касационен съд сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща дължима на основание чл.78 ал.6 ГПК държавна такса.
ОСТАВЯ в сила Решение № 803 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 932/2010 год. на Софийски апелативен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.