Р Е Ш Е Н И Е № 645 гр. София, 28 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2817/ 2011г. Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Р. С. А., от гр.Нова Загора, обл. Сливен, срещу влязлата в сила присъда № 180 от 19. 04. 2011г., на Районен съд- гр.Нова Загора постановена по НОХД № 40/ 2011г., по описа на съда, потвърдена с решение № 132 от 4. 10. 2011г., на Окръжен съд- гр.Сливен, наказателно отделение, по ВНОХД № 282/ 2011г. В искането за възобновяване на наказателното дело се релевират всички отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК. Заявява се искане за отмяна на влязлата в сила присъда, на потвърждаващото я въззивно решение, и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- за оправдаване на искателя, или за изменяване на решението, с приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК, по отношение на наказанието лишаване от свобода. Пред настоящата инстанция искането се поддържа лично от осъденото лице и от неговия служебен защитник, назначен в настоящото производство, по съображенията в него. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения Р. С. А. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Нова Загора, е признал подсъдимия Р.С. А., от гр.Нова Загора, за виновен в това, че на 9. 09. 2010г., в гр.Нова Загора, при условията на повторност и в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 888, 85 лв., от владението на собственика- А. М. Д., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение, Сливенският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата. Присъдата е влязла в сила и не е проверена по касационен ред. Релевираният в искането на осъдения А. довод за нарушение на материалния закон, разгледан по същество, е неоснователен. Съобразно приетите за установени по делото фактически положения, съдилищата са квалифицирали правилно инкриминираното деяние, предвид наличието на всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия състав на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Въз основа на комплексната оценка на показанията на свидетелите Д., С., Д., Ч., и частично на обясненията на осъденото лице, съдилищата са заключили, че деецът е отнел инкриминираната чужда движима вещ- скоростна кутия от фадрома, и с помощта на свид. С. Ч., представил собствената си лична карта, е успял да я предаде в пункт за изкупуване на вторични суровини- на работещата към момента в обекта- свид. Т. Д.. Покупката е изведена в регистъра на дружеството и надлежно е издадена покупко- изплащателна сметка (л. 11- 12 от досъд. производство). Безспорно установено е по делото също, че деецът не е имал разрешение да взема каквито и да било вещи от имотите на който и да било от двамата свидетели- Д. и С., което опровергава неговата защитна версия, че свид. Д. С. е дал съгласието си той да изнесе процесната машинна част, и в този смисъл, А. бил действал в изпълнение на тази уговорка. Не са налице допуснати в производството по делото процесуални нарушения, от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, които да обуславят отмяната на проверяваната влязла в сила присъда по реда на извънредния способ за проверка- възобновяването. ВКС не намери пороци в доказателствената дейност на съдилищата. Доказателствените източници са събрани, проверени и оценени съобразно принципните изисквания на чл. 13, чл. 14, чл. 18, и чл. 107 НПК. Всички обстоятелства по делото са обсъдени обективно, всестранно и пълно и са получили съответната на закона правна оценка. Неоснователни са и възраженията в искането по отношение съдържанието на мотивите на въззивния съдебен акт. Вярно е, че те са лаконични като изложение, но съдържат всички необходими реквизити, за да отговарят на условията по чл. 339, ал. 2 НПК. Окръжният съд се е занимал с доводите, изтъкнати пред него от подсъдимия, в качеството му на жалбоподател, и с решението си се е произнесъл по тях, отхвърляйки като защитна коментираната по- горе, лансирана от А. теза, че е взел вещта не по своя инициатива, а с предварителното разрешение на свид. Д. С.- факт, който не само последният е опровергал, но и предметът на инкриминираното престъпно посегателство поначало не е негова собственост, а на друго лице- А. Д.. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на А. наказание. Наказанието му законосъобразно е определено при условията на чл. 54 НК. При отмерване на наказателната санкция, която искателят следва да понесе, съдилищата са взели предвид конкретната степен на обществена опасност на извършеното престъпление, и тази на дееца. Наред с всички смекчаващи обстоятелства, са отчетени, като отегчаващи, и лошите характеристични данни, събрани за последния, осъждан неколкократно- все за престъпления срещу собствеността (извън осъждането, определящо правната квалификация на престъплението, като извършено при условията на повторност, съгласно чл. 56 НК). Ето защо, при отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, както и на данни, обуславящи извод за наличието и на второто кумулативно условие за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- и най- лекото, предвидено по закон наказание, да се оказва несъразмерно тежко в конкретния случай, определеното по правилата на чл. 54 НК, наказание на Р. А., не се явява завишено по размер. Няма основание и за удовлетворяване на искането за приложение на чл. 66 НК. Деецът е осъждан многократно, основно за престъпления срещу собствеността, а една голяма част от постановените по отношение на него осъдителни присъди са с приложение на института на условното осъждане. Очевидно е, че тези осъждания не са произвели необходимия възпиращ, превъзпитателен и превантивен ефект у искателя, за да се приеме за основателна претенцията му относно приетия от съдилищата начин на изтърпяване на наказанието, постановен с проверяваните съдебни актове, а освен това, и по- същественото в случая, е наличието и на формална законова пречка- предходната съдимост, с наложени наказания лишаване от свобода, за престъпления от общ характер, за които няма реабилитация. Предвид гореизложеното ВКС прие, че наказанието на осъдения Р. А.- една година и шест месеца лишаване от свобода, е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Поради това и не съдържа характеристиките на явната несправедливост, регламентирана като отменително основание по чл. 348, ал. 5 НПК, налагащо ревизия на проверяваните в настоящото производство влезли в сила съдебни актове. Неправилно определеният с проверяваните съдебни актове първоначален режим на изтърпяване на наказанието, и тип на пенитенциарното заведение, не би могъл да се коригира в настоящото производство, инициирано по искане на осъденото лице, доколкото допуснатото нарушение е в негова полза. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. С. А., от гр.Нова Загора, за възобновяване на НОХД № 40/ 2011г., по описа на Районен съд- гр.Нова Загора, и отмяна на влязлата в сила присъда № 180 от 19. 04. 2011г., постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 132 от 4. 10. 2011г, на Окръжен съд- гр.Сливен, наказателно отделение, по ВНОХД № 282/ 2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :