8 Р Е Ш Е Н И Е № 184 София, 29.12. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 355/2017 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадени от ищеца Е. И. С., чрез адв. Б. А. Б. и адв. С. Ц. Ц., две касационни жалби вх. № № 7238/10. 10. 2016 г. и 7350/12. 10. 2016 г., против решение № 404 от 5. 08. 2016 г. по гр. д. № 928/2014 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 14 от 10. 07. 2014 г. по гр. д. № 48/2008 г. на РС – [населено място] в частта, с която Е. И. С. е осъден, на осн. чл. 72 ЗС, да заплати на С. М. Р. и Х. К. Р. сумата 4172, 13 лв. стойност на подобрения и необходими разноски, извършени в периода 1988 г. – 1991 г., в недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „З.“, съставляващ реална част от 600 кв.м. от имот № 228005, заключена между точките АДЕГА по скица, представляваща неразделна част от решението от 15. 01. 2008 г. по гр. д. № 952/2007 г. на СОС, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от С. М. Р. и Х. К. Р. против Е. И. С. иск с правно основание чл. 72 ЗС е отхвърлен над сумата 4172, 13 лв. до сумата 17680, 13 лв., вместо което е постановено решение, с което за разликата от 13508 лв. искът е уважен и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта по иска на С. М. Р. и Х. К. Р. срещу В. Н. С., И. Н. С., В. Г. Ц., Г. В. Г., Б. В. Р., К. Д. П., Н. Т. П., С. Т. П. и П. З. З. за присъждане на подобрения и необходими разноски и производството по делото в тази част е прекратено. Излагат се съображения за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 72 и 74 ЗС и пар. 4 и 4в ПЗР ЗСПЗЗ, при несъобразяване с обстоятелството, че ищците не са били добросъвестни владелци на процесния имот към извършване на претендираните подобрения. Твърди се, че всеки съсобственик следва да отговаря за извършени в имота подобрения съобразно квотата си в съсобствеността. Поддържа се, че сградите не увеличават стойността на имота, тъй като са изградени незаконно, а оградата и металните врати са преместваеми. Твърди се, че собственик на имота към извършване на подобренията е бил А. Д., който продал имота на ищците през 1994 г., поради което и задължението за обезщетяване на подобрителите е негово. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените срещу Е. И. С. искове. Ответниците по касационната жалба С. М. Р. и Х. К. Р. не изразяват становище по същата. С определение № 393 от 30. 06. 2017 г. по гр. д. № 355/2017 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в потвърдителната и отменителната част по въпросите: а/. кои лица, извършили подобрения в чужд имот, правото на собственост върху който е възстановена по ЗСПЗЗ, имат права по пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ и са приравнени на добросъвестни владелци; б/. отговаря ли един от съсобствениците за цялата стойност на подобренията, извършени в съсобствения имот, ако подобрителите са осъдени да предадат владението на имота по иск по чл. 108 ЗС, предявен само от този съсобственик; По първия въпрос касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по втория – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението: По първия въпрос настоящият състав споделя становището, изразено в решение № 325 от 21. 10. 2011 г. по гр. д. № 1172/2010 г. на ВКС, I г.о. и в цитираните в последното решение № 1454 от 30. 12. 2008 г. по гр. д. № 317/2008 г. на ВКС, V г.о. и решение № 56 от 1997 г. на ВКС, IV г.о., според което разпоредбата на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ урежда взаимоотношенията между възстановени собственици на земеделски земи и ползватели, на които с актове по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. пар. 63 ПЗР ППЗСПЗЗ е предоставена за ползване земя на бившите собственици. Лица, които не са ползватели на имот въз основа на някой от посочените в цитираната норма актове нямат права по пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ и не са приравнени на добросъвестни владелци. Разпоредбата на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ се намира сред разпоредбите, уреждащи посочените взаимоотношения (пар.4 – пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ), а не в Глава първа „Общи положения“ или в Глава втора „Земи на граждани“ от същия закон, поради което не следва да се тълкува разширително и да се прилага по отношение на лица, които не са ползватели по смисъла на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. По втория въпрос настоящият състав намира, че владелецът, извършил подобрения и необходими разноски за запазване на вещта в имот, притежаван в съсобственост от няколко лица, има право да иска от всеки съсобственик само част от сумата по чл. 72, ал. 1 и 2 ЗС (ако е добросъвестен) или по чл. 74, ал. 1 и чл. 73, ал. 2 ЗС (ако е недобросъвестен), която част е съответна на размера на притежаваната от този съсобственик идеална част от общия имот. Отговорността на съсобственика към подобрителя на съсобствения имот остава съразмерна на квотата му в съсобствеността и в случаите, при които подобрителят е осъден да предаде владението върху целия имот по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен само от този съсобственик. Обстоятелството, че уваженият срещу владелеца иск по чл. 108 ЗС е предявен само от един от съсобствениците на имота не влияе на размера на обогатяването, настъпило за този съсобственик в резултат на извършените подобрения, нито има за последица пораждане на солидарна отговорност на този съсобственик към извършилия подобренията владелец и право на последния да иска пълния размер на дължимото му се обезщетение от всеки един от съсобствениците. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която Е. И. С. е осъден, на осн. чл. 72 ЗС, да заплати на С. М. Р. и Х. К. Р. сумата 4172, 13 лв., представляваща стойността на извършени от ищците подобрения в процесния имот и за да уважи предявения срещу същия иск по чл. 72 ЗС над сумата 4172, 13 лв. до сумата 17680, 13 лв., присъждайки допълнително сумата 13508 лв., съставът на окръжния съд е приел, че ищците С. М. Р. и Х. К. Р. към извършване на претендираните подобрения (1988 г. – 1991 г.) не са били добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС, тъй като владението им е осъществявано на основание писмен договор за покупко-продажба от 1982 г., сключен с А. Д.. Приел е, че тъй като подобренията са извършени в имот, правото на собственост върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, то ищците са приравнени на добросъвестни подобрители с разпоредбата на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ, според която лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Приел е, че извършените от ищците подобрения в имота (жилищна сграда и стопанска сграда) са увеличили стойността му със сумата 24000 лв., поради което искът за подобрения, предявен за сумата 17000 лв., е изцяло основателен. Приел е, че необходимите разноски за запазване на имота (изграждане на ограда от бетонови и метални колове, телена мрежа и две метални входни врати с цел запазване целостта на имота, осигуряване достъп до него и ограничаване достъпа на трети лица) са в размер на 680 лв., която сума също следва да бъде присъдена. Приел е, че задължението за заплащане на ищците на цялата дължима сума от 17680 лв. е на ответника Е. С., тъй като само той е предявил иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на целия имот и със сила на пресъдено нещо било установено между него и ищците, че той бил изключителен собственик на имота. Решението е частично неправилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на състава на въззивния съд, според който в периода на извършване на процесните подобрения (1988 г. – 1991 г.) ищците С. и Х. К. не са били добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС, тъй като владението им не е осъществявано на правно основание, годно да ги направи собственици. В този период са упражнявали фактическа власт върху имота като върху свой на основание писмен договор за покупко-продажба от 7. 11. 1982 г., сключен с А. Д., който бил „закупил“ имота от ТКЗС „Ч.“ – Е., с фактура № 92/1969 г. Неправилен е изводът, според който ищците са приравнени на добросъвестни владелци, тъй като е приложима разпоредбата на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ. Както бе посочено по-горе, нормата на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ урежда само взаимоотношенията между възстановени собственици на земеделски земи и ползвателите, на които с актове по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. пар. 63 ПЗР ППЗСПЗЗ е предоставена за ползване земя на бившите собственици. Лица, които не са ползватели на имот въз основа на някой от посочените в цитираната норма актове нямат права по пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ и не са приравнени на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 ЗС. В случая нито ищците, нито праводателят им А. П. Д. са били ползватели по смисъла на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което и разпоредбата на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ е неприложима по отношение на тях. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода на извършване на претендираните подобрения и необходими разноски (1988 г. – 1991 г.) ищците са били недобросъвестни владелци на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗС, като недобросъвестни владелци, могат да претендират за подобренията само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, а според чл. 73, ал. 2 ЗС имат право да искат и направените необходими разноски за запазване на имота. Не е налице хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС – извършени от недобросъвестен владелец подобрения със знанието и без противопоставяне от страна на собственика. В периода 1988 г. – 1991 г. имотите са били собственост на наследниците на С. С., тъй като включването им в ТКЗС има за последица премахване на реалните им граници, но не и изгубване на собствеността. Едва с постановяване на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността през 2000 г. обектът на собственост е индивидуализиран с определяне на реалните му граници и за наследниците на С. С. е възникнала обективна възможност да узнаят и изразят отношение към извършени в границите на възстановения им имот подобрения. Установено е от заключението по допуснатата във въззивното производство тройна съдебно-техническа експертиза от 5. 06. 2016 г., че сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на построената жилищна сграда и стопанска постройка възлиза на 19767 лв. (19342 лв. на сградата и 425 лв. на стопанската постройка), а стойността на направените разноски за построяване на жилищната сграда и стопанската постройка към извършването им възлиза на 12213 лв. (11788 лв. на сградата и 425 лв. на стопанската постройка), поради което за извършените подобрения ищците могат да претендират от собствениците на терена общо сумата 12213 лв. Двуетажната жилищната сграда (ЗП 80, 59 кв.м., Р. 161, 18 кв.м.) e била построена незаконно, но впоследствие узаконена с акт за узаконяване № 187/11. 06. 1998 г. и одобрен от главния архитект на Община – Е., на 11. 06. 1998 г., архитектурен проект за узаконяване на жилищна сграда. Актът за узаконяване е бил оспорен от Е. С. по реда на чл. 154а З. (отм.), с искане за отмяната му, направено на 25. 11. 2010 г., но със заповед № ДК-10-ЮЗР-51/4. 04. 2011 г. на директора на РДНСК – Софийска област актът за узаконяване е оставен в сила. Жалбата на Е. С. срещу заповедта от 4. 04. 2011 г. е отхвърлена с влязло в сила решение № 561 от 28. 07. 2011 г. по адм.д. № 489/2011 г. на АС – София област. Стопанската постройка е с площ около 30-40 кв.м., изпълнена от каменна зидария, с дървен покрив и керемиди. Същата е незаконно построена, но няма нито твърдения, нито данни да представлява подлежащ на премахване нетърпим строеж. С констативен протокол № 12 от 30. 11. 2010 г. и заповед № РД-15-525/30. 11. 2010 г. е наредено на ищеца С. Р. да премахне само находяща се в процесния имот паянтова стопанска сграда с площ 14,70 кв.м., относно която ищците не претендират да увеличава стойността на имота и не искат присъждане на обезщетение. Доколкото подобренията са извършени в имот, притежаван в съсобственост от няколко лица, то всеки от съсобствениците дължи на ищците част от необходимите разноски и от обезщетението за подобрения, съответна на размера на притежаваната идеална част от общия имот. С влязлото в сила между страните решение № 522 от 15. 01. 2008 г. по гр. д. № 952/2007 г. на СОС, ГО, 1 с-в С. и Х. Райкови са осъдени, на осн. чл. 108 ЗС, да предадат на Е. С. владението върху целия имот, но в качеството му на притежател на идеална част от правото на собственост върху имота, наред с останалите наследници на С. С. (видно от мотивите към решението). Решението не съдържа установителен диспозитив относно размера на притежаваните от ищеца права върху имота и доводът на ищците, според който установява със сила на пресъдено нещо, че Е. С. е изключителен собственик на имота, е неоснователен. От сумата 12213 лв. Е. И. С. дължи 5234, 14 лв., съответна на притежаваните от него 3/7 идеални части от правото на собственост върху процесния имот. Имотът е възстановен с влязло в сила решение № 12-1/1. 02. 2000 г. на наследници на С. П. С.. Общият наследодател е починал 1954 г. и е оставил за законни наследници седемте си деца: Н. С. П. – поч. 1959 г., П. С. П. – поч. 1973 г., И. С. П. – поч. 1996 г., Г. С. П. – поч. 1987 г., И. С. Ц. – поч. 2004 г., Т. С. П. – поч. 2007 г. и М. С. С. – поч. 1983 г. Всяко от седемте деца след смъртта си е оставило законни наследници. Ответникът Е. С., като наследник (син) на И. С. П., починал преди възстановяване на собствеността и с оглед направения от сестра му В. П. на 13. 09. 2000 г. отказ от наследството на С. С., е придобил, на осн. чл. 5, ал. 1, чл. 53 и 57 ЗН, 1/7 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. На основание договор за продажба за наследство по чл. 212 ЗЗД, сключен на 22. 02. 2011 г., с наследниците на Г. С. П. – Н. С., Г. С. и Н. С., е придобил още 1/7 идеална част от процесния имот. На основание договор по чл. 212 ЗЗД за продажба на наследство от 30. 10. 2009 г., сключен с наследниците на П. С. П. – Ц. С., В. С. и П. С. и направен преди това, на 31. 07. 2001 г., от И. Х. (дъщеря на П. П.) отказ от наследството на С. С., е придобил още 1/7 идеална част от процесния имот. Неоснователен е доводът на касатора, според който за обезщетението за подобрения следва да отговаря А. Д., който е бил собственик на имота към подобряването му. А. Д. никога не е притежавал право на собственост върху процесния имот. До 7. 11. 1982 г. (когато е сключил с ищците писмен договор за продажба) е ползвал имота на основание плащането му на ТКЗС „Ч.“ – [населено място] с фактура № 92/20. 01. 1969г. След влизане в сила на ЗСПЗЗ не е имал право да придобие собствеността по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като в негова полза не е било учредено право на ползване с акт по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. пар. 63 ПЗР ППЗСПЗЗ. Затова и издаденият в полза на А. Д. констативен нотариален акт № 220, т. 1, н.д. № 415/13. 12. 1994 г., с който е бил признат за собственик на имота на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, е бил отменен с влязлото в сила решение № 522 от 15. 01. 2008 г. по гр. д. № 952/2007 г. на СОС, постановено по предявения от Е. С. против С. Р. и Х. Р. иск по чл. 108 ЗС, за предаване владението върху процесния имот. Неоснователен е доводът, че длъжник по обезщетението за направени от С. и Х. Райкови подобрения е не Е. С., а А. Д., на основание чл. 189 ЗЗД, тъй като с н.а. № 175/13. 12. 1994 г., т. I, дело 416/94 г. същият им е продал чужд имот, от който купувачите Райкови са били отстранени с решение по чл. 108 ЗС, постановено по предявения от Е. С. иск. Претендираните подобрения и необходими разноски са били извършени от ищците, в качеството им на владелци, в чуждия имот, преди той да им бъде продаден от несобственик, а не след продажбата. Неоснователно обогатилият се от тези подобрения е собственикът на имота и той е лицето, задължено да обезщети владелците-подобрители. Относно претенцията за присъждане на необходими разноски за поддържане на имота, направени за поставяне на ограда от бетонови колове, мрежа и две метални врати - същата е недоказана и не подлежи на уважаване. Установено е от показанията на А. П. Д., продавач по сключения с ищците писмен договор за продажба от 7. 11. 1982 г., както и по договор за продажба от 13. 12. 1994 г., сключен с н.а. № 175/94 г., че той, а не ищците, е правил и поставил оградата от бетонови колове и телена мрежа и двете железни врати още преди да предаде на ищците владението с писмения договор от 7. 11. 1982 г. Атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, предявеният срещу Е. И. С. иск е уважен за сумата 5234, 14 лв., дължима на ищците от съсобственика Е. С., на осн. чл. 74 ЗС, според квотата му в собствеността, за извършени в имота подобрения – двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка. Атакуваното решение е неправилно в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявеният срещу Е. И. С. иск е уважен над сумата 5234, 14 лв. до сумата 17680, 13 лв., поради което следва да бъде отменено в тази част, вместо което искът бъде отхвърлен за разликата между посочените две суми, възлизаща на 12445,99 лв. При този изход на делото ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Е. С. сумата 291, 03 лв. разноски за настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 404 от 5. 08. 2016 г. по гр. д. № 928/2014 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 въззивен състав в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 14 от 10. 07. 2014 г. по гр. д. № 48/2008 г. на РС – [населено място], Е. И. С. е осъден да заплати на С. М. Р. и Х. К. Р. сумата 5234, 14 лв., дължима на осн. чл. 74, ал. 1 ЗС, за извършени от ищците, в периода 1988 г. – 1991 г., подобрения – построени двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка в недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „З.“, съставляващ реална част от 600 кв.м. от имот № 228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решение № 522 от 15. 01. 2008 г. по гр. д. № 952/2007 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в. ОТМЕНЯ решение № 404 от 5. 08. 2016 г. по гр. д. № 928/2014 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 въззивен състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 14 от 10. 07. 2014 г. по гр. д. № 48/2008 г. на РС – [населено място], предявеният от С. М. Р. и Х. К. Р. против Е. И. С. иск е уважен над сумата 5234, 14 лв. до сумата 17680, 13 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Р. и Х. К. Р. против Е. И. С. иск за присъждане на обезщетение за извършени в периода 1988 г. – 1991 г. подобрения и необходими разноски в недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „З.“, съставляващ реална част от 600 кв.м. от имот № 228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решение № 522 от 15. 01. 2008 г. по гр. д. № 952/2007 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в, за сумата 12445, 99 лв., представляваща разлика между сумите 17680, 13 лв. и 5234, 14 лв. В останалите части въззивното решение е влязло в сила. ОСЪЖДА С. М. Р. и Х. К. Р. да заплатят на Е. И. С. сумата 291, 13 лв. разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: