3 РЕШЕНИЕ № 336 С., 28.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №690/2010 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. С решение №1011/30.6.2010 г. по гр.д.№1070/2010 г. Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, е потвърдил решение №112/13.01.2010 г. по гр.д.№2483/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, 11-ти граждански състав, в частта, с която ответникът по исковата молба [фирма] – [населено място], община “Р.”, област П., е осъдено да заплати на Г. Д. К. от [населено място], област П., сумата 6160,87 лева, представляваща командировъчни/дневни/ пари за периода от 22.8.2008 г. до 01.12.2008 г. и от 05.12.2008 г. до 24.12.2008 г. Срещу влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК от ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], община “Р.”, област П.. Твърди се, че са налице писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, такива по извършена проверка по преписка №14016/2009 г. на Районна прокуратура – П., приключила с Постановление от 14.6.2010 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство. Излага се, че в снетите писмени обяснения на ищеца по настоящото дело Г. К. той недвусмислено заявява, че е получил полагащите му се суми за командировъчни за процесните периоди и това е установено и с цитираното по-горе постановление от 14.6.2010 г. на прокуратурата. Сочи се, че двете инстанционни съдилища изцяло са обосновали изводите си на съдебно-счетоводната експертиза и установените с нея суми за командировъчни дневни пари и приемат,у че не са платени на ищеца. Моли се въз основа на представените по гр.д.№1812/2010 г. на ВКС, ІV г.о., доказателства, атакуваното решение на Пловдивския окръжен съд да бъде отменено и делото върнато на същия съд за нова разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател – адв. К.. Ответникът по молбата за отмяна Г. Д. К., посредством процесуалния си представител – адв. Я., е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК, В съдебно заседание становището на ответника по молбата се поддържат от процесуалния представител на страната. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства, отговорът от ответника по молбата, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. Представените с молбата доказателства не представляват нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Основното обстоятелство, на което молителят се позовава, а именно направеното от ищеца признание пред органите на прокуратурата за получаване на процесната сума, не установява твърдението, тъй като се отнася за период, предхождащ процесния, а останалите представени с молбата за отмяна доказателства представляват свидетелстващи документи. Съгласно т.4 от ППВС _2/29.9.1977 г. по гр.д.№1/1977 г. не се допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. От друга страна, и в подкрепа на изложеното следва да се посочи, че дори и да е направено признание от страна на ищеца по исковата молба за получаване на процесната сума, то същото може да бъде кредитирано само, ако е направено в рамките на спора и то при спазване разпоредбата на чл.175 ГПК. Ето защо молбата за отмяна не следва да се уважава. С оглед изхода от спора молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1200 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от [фирма] – [населено място], община “Р.”, област П., за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №1011/30.6.2010 г. по гр.д.№1070/2010 г. Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], община “Р.”, област П., да заплати на Г. Д. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], деловодни разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: