Р Е Ш Е Н
И Е
№ 253
гр. София,
10 юни 2010 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: КрасимирХаралампиев
Кети Маркова
при секретар Иванка Илиева и с участието
на прокурор от ВКП - Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Вероника
Имова
наказателно дело № 162/2010 г.
Производството е образувано по искане за възобновяване от ОСЪДЕНИЯ В. Р. А., на основание чл.420, ал.2 НПК, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК на внохд№ 679/ 2009 год. на Плевенския окръжен съд, по което с решение от 21.08.09 год. е потвърдена присъда №260/13.04.2009 год. по нохд№1173/09 год. на Плевенския районен съд .
В искането се твърди, че посочените съдебни актове са постановени в противоречие със закона : съдилищата са отказали „поисканите от защитата процесуални действия” /спр. съдържанието на искането/; игнорирани са обясненията на подсъдимия ; наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като неправилно е приложен чл.24 НК, с който е определено неоправдано тежко наказание, несъответно на тежестта на извършеното и на степента на обществена опасност на осъдения А.
В съдебно заседание осъденият В. Р. А. се явява лично и с упълномощеният ЗАЩИТНИК - адвокат Б от САК, който по същество поддържа жалбата, с искане за възобновяване и алтернативно поставени искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменяването му в частта за наказанието, с отмяна на чл.24 НК.
ПРОКУРОРЪТ от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство по цитираното дело, поради правилно приложение на закона и справедливост на наказанието за извършените „брутални блудствени действия и брутални изнасилвания”.
В последната си дума А. моли да се възобнови производството и отмени приложението на чл.24 НК, тъй като е съдействал на разследването и това обстоятелство не е взето предвид от съдилищата при преценката за увеличаване размера на общо най-тежкото му наказание.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка , прие следното :
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено по отношение подлежащ на възобновяване акт, от оправомощено лице и е в срока за възобновяване. Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда №260/13.04.2009 год. по нохд№1173/09 год. на Плевенския районен съд подсъдимият веско руменов асенов е признат за виновен както следва :
- на 17.07.2008 г. в гр. П. е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на Д. Б. И. на 16 години, чрез употреба на сила и заплашване - престъпление по чл.150 от НК и вр. с чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода;
- на неустановена дата, през лятото на 2008г. в гр. П., се съвкупил с Л. Н. А. от гр. П. на 17 години, като я принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и вр. с чл.54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода;
- на 18.01.2009г. в гр. П. се съвкупил с Г. М. К. от гр. П., на 18 години, като я принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК и вр. с чл.54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода.
- на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия веско руменов асенов е определено общо най-тежкото наказание от седем години лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, с още три години, или общо наложеното наказание на осъденият е десет години лишаване от свобода.
В. Р. А. е осъден да заплати на Г. М. К. от гр. П. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинениге й неимуществени вреди от деянието.
Съдът е осъдил подсъдимият да заплати дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и разноските по делото.
С решение от 21.08.09 год. по внохд№ 679/ 2009 год. на Плевенския окръжен съд присъдата е потвърдена.
При разглеждане на делото и при постановяването на актовете на инстанционните съдилища, не са допуснати основания за възобновяване на делото.
Доказателствените искания на защитата са удовлетворени от съдилищата. Подсъдимият е бил защитаван от упълномощен по негов избор защитник във всички фази на процеса . При провеждане на съдебното следствие защитата е участвала активно в разпита на свидетелите на обвинението и е била поставена при условията на състезателност и равнопоставеност при упражняването на процесуалните си права, с тези на обвинението. С протоколно определение от 13.04.09 год. по нохд№1173/09 год. на РС П. съдът мотивирано е отхвърлил доказателствените искания на защитата на подсъдимия адвокат В, за призававане и разпит на свидетелите Д, Г. ,Александров,Лесов и К. , чиито показания се съдържат в досъдебното производство, поради преценката на съда, че те са неотносими към предмета на доказване. Поради тези данни ВКС в настоящият състав намира , че не са били ограничени процесуеалните права на подсъдимия и защитата му, визирани в чл.15 и чл.55 НПК.
Неоснователно се твърди също, че съдилищата са игнорирали обясненията на подсъдимия В, без да бъдат подложени на анализ и оценка с останалите доказателствени източници. Този довод отново не отговаря на данните по делото. Обясненията на подсъдимия в процеса са ценен източник на доказателствени факти относно елементите на събитието , предмет на установяване по делото, но те са и средство за защита, така че съдилищата правилно са ги подложили на проверка и оценка наред с всички останали доказателствени средства, както изисква чл.107, ал.5 НПК . Показанията на гражданския ищец и частен обвинител Г. К. , както и показанията на другите две пострадали - свидетелките - Д. И. и Л. А. са опровергали твърденията на подсъдимия за липса на принуда спрямо тях и за доброволни полови актове. Те са проверени за достоверност както с показанията на свидетелите В, В. П. , И. А. , М. И. , Г. Г. , Д. Д. , П. Н. , Б. И. , Т. И. , така и със заключенията на съдебните експертизи : съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване № 27/2009г ; съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства№ 13/2009г. ; съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 14/2009г. ; съдебно- психолого-психиатрична експертиза от 23.01.2009г. /л. 176-183 от досъдебното производство/ на подсъдимия В, съдебната психолого-психиатрична експертиза от 06.03.2009г. /л. 204-224 от досъдебното производство/, съдебната психолого-психиатрична експертиза от 22.01.2009г. /л. 190-199 от досъдебното производство/.
При анализа на посочените доказателствени източници, съдилищата са извели, че обясненията на подсъдимия са изолирани относно фактите от предмета на доказване и не разкриват обективната истина относно деянията и авторството им.
Свидетелката Д. И. и свидетелите Т, Б. И. , Г. Г. и М. И. са очертали действията на подсъдимия А като насилствен сексуален акт по отношение на свид. Иванова . Наличието на анално проникване е потвърдено и от заключението на приетата от съда съдебно-медицинска експертиза , която установява охлузване около ануса на жертвата, като това нараняване е в резултат на грубо механично въздействие и може да се получи при анално сношение,каквото е установено че свидетелката не е извършвала извън деянието. От показанията на свидетеля М се установява, че още през пролетта на 2008г. подсъдимият А е търсил контакт със сестра му Д. И. , който тя не искала, с молба, нейният брат да я посрещне след училище. При тези данни съдилищата са кредитирали мотивирано показанията на пострадалата, а не обясненията на подсъдимия относно блудственото действие, осъществено от подсъдимият В с Д. И.
Наличието на следи от лицето и ръцете на свид. Алипиева на предния капак на автомобила на подсъдимия, както и логическата връзка на показанията на пострадалата А. с показанията на свид. Гергана К. , пред която подсъдимият е заявил: „искаш ли и теб да те сполети същото, което сполетя Л. ; и още „пет човека на гробищата…., искаш ли и аз да извикам пет човека да видиш, какво ще те направят?".становено от показанията на Л. А. , че деянието е извършено в гробищен парк и половият акт е осъществен на предния капак на автомобила му е проверено и от извънсъдебните признания от подсъдимият А пред свид. Гергана К. за осъществен полов акт със свид. Лилия А. в гробищен парк „Чаира". Съдилищата са приели за недостоверни обясненията на подсъдимия именно поради установеното, че репликата представляваща заплашване от подсъдимия спрямо пострадалата, е споделена в показанията както на свид. Алипиева , така и на свид. Караилиева. Психическата форма на принуда за извършване на половия акт с А. е установен по делото с демонстрацията от страна на подсъдимия пред свидетелката , че разполага с брадва. насилие, прелюдия на което се явява случилото се в село З. с демонстрацията на притежаването на брадва, с цел предизвикване на страх у А. , за сломяване съпротивата с цел полов акт с нея.
Деянието спрямо осемнадесетгодишната Г. К. също е установено с гласни и писмени доказателствени източници. Съдилищата по фактите не са дали вяра на обясненията на подсъдимия като са мотивирали изводите си с проверените за достоверност ,с всички останали доказателствени източници, обяснения на подсъдимия и показанията на свид. Гергана К. Последните, в пълна степен, съдилищата са намерили за подкрепени от показанията на свидетелите В, от изводите на съдебните експертизи за оглед и за изследване на веществени доказателства. Ненамерените биологични следи от сперма по иззетите обекти от местопроизшествието/ кърпа, парчета от тапицерията на автомобила на подсъдимия са потвърдили данните от пострадалата К. , че А. я накарал да глътне спермата му. Свидетелките В. П. и В. И. непосредствено, още същия и на следващия ден , са възприели състоянието на К. , която е била силно разстроена и е споделила за деянието на подсъдимия, след което депозирала жалба пред полицейските органи за инкриминираното деяние.
Следователно инкриминираните деяния, начина на извършването им и авторството им от подсъдимия са доказани и отговорността му е квалифицирана правилно под признаците на престъпните състави по чл.150 от НК, чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
Не е допусната явна несправедливост на наказанието. Наказанията за всяко от трите престъпления, извършени в съвкупност, са законосъобразно определени, съобразно правилата по чл.54 НК и във вр. с чл.36 НК. Правилно е приложен и чл.24 НК.
Подсъдимият е действал по еднакъв начин върху психиката на пострадалите - чрез заплахи за телесни увреждания и за причиняване на смърт /случая с Г. К. / както и въздействие върху психиката им с показване на предмети, годни да причинят смърт на пострадалите , с каквато ги е заплашвал - пистолет, брадва. Следователно и трите деяние се характеризират с висока степен на обществена опасност, както правилно са отчели съдилищата. Посегателството е преимуществено спрямо ненавършили пълнолетие жертви - жени с неукрепнала психика, малък жизнен и сексуален опит, даващи възможност за по-лесно психическо въздействие за сломяване съпротивата им за осъществяването на полов акт, респ. на блудствени действия. Действал е по сходен начин, брутално, без да оставя биологични следи по и около жертвата – принуждавал е пострадалите да гълтат спермата му или е еякулирал извън тялото на жертвата/ свид. Алипиева/. Отчетени са и смекчаващи вината обективни факти като чистото съдебно минало и данните за заболяванията на дееца, младата му възраст, които обаче не водят до невъзможност той да отговаря за инкриминираните деяния, съгласно конкретната тежест на извършването им /спр. заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза от 06.03.2009г. -л. 204-224 от досъд.произв./.
ВКС намира че чл.24 НК също е приложен правилно при данните за интензивен престъпен умисъл, за кратък период от време е накърнена половата неприкосновенст на три различни лица с интензивни форми на принуда и от двата вида – сила и заплаха. С оглед фактите по делото, изводът че осъденият В. А. е личност с трайна престъпна нагласа, поради което, спрямо него е необходимо да бъдат взети по-интензивни мерки, ангажиращи наказателната му отговорност, които да препятстват вършенето престъпления занапред и го мотивират да се съобразява с телесната и полова неприкосновеност на останалите членове на обществото, както и да му се въздейства поправително и превъзпитаващо , което е процес с по-дълготраен период на въздействие на наказанието .
При тези данни ВКС , трето наказателно отделение намира , че липсват основания за възобновяване на делото и съгласно чл.426 НПК и вр. с чл.354, ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения В. Р. А. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА производството по внохд№ 679/ 2009 год. на Плевенския окръжен съд, по което с решение от 21.08.09 год. е потвърдена присъда №260/13.04.2009 год. по нохд№1173/09 год. на Плевенския районен съд .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :