Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 02.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 910 по описа за 2016 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. Й. М. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивно решение от 25.11.2014 г., по в.н.о.х.д. № 2147/ 2014 г., на Софийски градски съд, VІІ въззивен състав и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения М. във въззивното съдебно производство. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник адвокат Е. Д. поддържат искането по развитите в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и сам се е поставил в невъзможност да бъде призован от съда. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда без номер от 22.05.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 2431/ 2013 г., Софийският районен съд, ІІІ наказателен състав признал осъдения С. Й. М. за виновен в това, че на 19.12.2012 г., около 04.45 ч., в [населено място], [улица], в съучастие като съизвършител с подсъдимия В. Н. Х., отнел чужди движими вещи на обща стойност от 964,89 лв, от владението на Ц. Е. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изпълнение в затвор, и бил зачетен срокът на предварително задържане под стража, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът привел в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, отложеното по н.о.х.д. № 9907/ 2012 г., по описа на Софийски районен съд, наказание от шест месеца лишаване от свобода. (На подсъдимия Х. първоинстанционният съд определил наказание от шест години лишаване от свобода). При първото обжалване на делото осъдителната присъда била отменена от Софийски градски съд, Наказателна колегия, ІІ въззивен състав, който с нова присъда № 296 от 10.10.2013 г., по в.н.о.х.д. № 3225/ 2013 г., оневинил подсъдимите Х. и М. по повдигнатите им обвинения. Оправдателният съдебен акт бил отменен от състав на Трето наказателно отделение при Върховния касационен съд (с решение № 101 от 15.05.2014 г., по н.д. № 128/ 2014 г.) и делото било върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. При повторното въззивно производство Софийският градски съд, VІІ въззивен състав потвърдил първоинстанционната присъда с решение от 25.11.2014 г., по в.н.о.х.д. № 2147/ 2014 г. Решението било атакувано от осъдения Х. с искане за възобновяване, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като наказанието на молителя било намалено на пет години лишаване от свобода (с решение № 374 от 5.11.2015 г., по н.д. № 873/ 2015 г., на Върховния касационен съд, Първо наказателно отделение). Искането на осъдения С. Й. М. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Не са налице процесуалните предпоставки на чл. 423 от НПК за възобновяване на приключилото с влязла в сила присъда наказателно производство. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на наказателното производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинението). Осъденият М. е участвал лично в досъдебна фаза от процеса и в съдебните производства пред районния съд и при първото въззивно разглеждане на делото. Не е взел участие в откритото съдебно заседание на Върховния касационен съд (по н.д. № 128/ 2014 г. на Трето наказателно отделение), както и при повторното разглеждане на делото от Софийски градски съд (по в.н.о.х.д. № 2147/ 2014 г.). Осъденият М. се възползвал от правата си, предоставени му по чл. 329, ал. 2 от НПК (ред. преди изм. с ДВ, бр. 42/ 2015 г.), да не участва във въззивното разглеждане на делото по в.н.о.х.д. № 2147/ 2014 г.), в какъвто смисъл е и направеното от неговия защитник, адвокат Д., искане в съдебно заседание на 27.10.2014 г., за което бил редовно призован. В искането за възобновяване осъденият М. още твърди, че след постановяване на вззивната оправдателна присъда и освобождаването му от ареста заминал на работа в чужбина, пребивавайки на територията на К. Б., до задържането му на 09.02.2016 г. Адресът му обаче, не е бил известен по делото. Върховният касационен съд счита, че не са налице законовите основания на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновявана на приключилото наказателно производство. Осъденият С. Й. М. сам се е отказал от правото си на лично участие за част от проведените по делото съдебни производства, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, във вр. с чл. 423 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Й. М. за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 2147/ 2014 г., по описа на Софийски градски съд, VІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.