Р Е Ш Е Н И Е № 426 гр. София, 25.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1378/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане /неправилно озаглавено като жалба/, на осъдения С. В. В., понастоящем в затвора гр.Бургас, за възобновяване на наказателното производство по влязла в сила присъда, по нохд № 1059/2012 г., на Районен съд гр.Бургас, потвърдена с решение на Бургаския окръжен съд постановено по внохд № 1301/2012 г. Развива се довод за допуснато нарушение на закона и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 1807/30.10.2012 г., Бургаският районен съд, наказателна колегия, е признал подс. С. В. В. за виновен в извършено на 03.10.2011 г., в землището на гр.К., обл. Бургас, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „ а”, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, в затвор. Присъдил е и направените разноски. Уважил е предявеният граждански иск за сумата от 2 927 лв., претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва и е присъдил държавна такса и направени разноски. С решение № 23/29.01.2013 г., Бургаският окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъдата. По довода в искането за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - нарушение на материалния закон – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, касаеща обвинението по чл. 196 НК, за неправилна преценка на доказателствата и от там за извода, че това обвинение е било доказано по несъмнен начин. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка по посоченото обвинение. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на осъдения В. по посоченото обвинение, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите А. от досъдебното производство дадени пред съдия, на които с основание е дадена пълна вяра, като подкрепени от показанията на св. П., Д., Д., експертното заключение и приложените писмени доказателства, включително огледен протокол.. По делото са събрани достатъчно преки и косвени доказателства, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин авторството му в извършване на това деяние. Доказателствата са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и налагат единствено възможния извод за виновността на подс. В., в извършване на престъплението за което е бил обвинен и осъден. Виновното му поведение, безспорно е установено от показанията на посочените свидетели и приложените писмени доказателства.. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на посоченото престъпление. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая същото е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като достоверността на данните от доказателствените средства е била преценявана на базата, на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие и на взаимното им съпоставяне. Посочените в искането възражения във връзка с направения довод са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с тях и е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля. Мотивите са подробни, обосновани и се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че престъпното деяние, е извършено от подсъдимия В. и че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертно заключение. Неподкрепено от данните по делото е твърдението, че на досъдебното производство св. А. е дал показания под физическо въздействие на полицията. Видно от протокола му за разпит на него са присъствали само свидетеля, разследващия полицай и съдията П. П., като са му били разяснени и всичките му права. Обсъдени са били подробно обясненията на подсъдимите и показанията на св. А. дадени в съдебно заседание и точно е посочено защо не се кредитират и се приемат за недостоверни. Неоснователно е и възражението в писмената защита, че в случая не е налице квалификацията по б. а” на чл. 29 НК. Видно от данните по делото с определение от 23.05.2006 г., на Районен съд Бургас, потвърдено с решение на Бургаския окръжен съд от 17.07.2006 г., по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, на С. В. е било определено общо наказание по нохд №№ 869/2002 г. и 2779/2003 г. от две години лишаване от свобода, като го е привел в изпълнение по реда на чл. 68, ал 1 НК, поради което е налице приетата правна квалификация на „опасен рецидив” по чл. 29, б. „а” НК. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда за това престъпление. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Ето защо искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. В., понастоящем в затвора Бургас, за възобновяване на нохд № 1059/2012 г., на Бургаския районен съд. Председател: Членове: