Р Е Ш Е Н И Е № 62
Гр.София, 29.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март, 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора ИВАНОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.81/22 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК.
С присъда №260006/23.06.21 г., постановена от ОС-Шумен /ШОС/ по Н.Д.91/ 19 г., подсъдимият Д. Д. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.3,алт.2 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, търпимо при първоначален строг режим. Оправдан е за причиняване на лека телесна повреда на М. К. Х.. Със същата присъда са признати за виновни и осъдени като съучастници на Р. и А. В. К. и А. М. К..
Образуваното пред тази инстанция производство по чл.423 НПК е на основание депозирано на 18.11.21 г. искане /наречено от страната молба/ за възобновяване на първоинстанционното наказателно дело и отмяна на постановената първоинстанционна присъда. Същото е подадено в процесуалния срок на влязлата в сила на 09.07.21 г. присъда.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник споделят желанието си делото да се гледа отново, предвид незнание на Р. за образувано срещу му наказателно производство в Република България.
Представителят на ВКП моли да не се пристъпва към възобновяване на основание чл.423,ал.1 НПК, тъй като лицето е имало познание за воденото по отношение на него дело.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото, включително и с тези, изискани от самата висша инстанция по правото предвид данни по сезиращия процесуален документ, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:
За да се направи преценка има ли основания за произнасяне по реда на чл.423 НПК, по принцип е нужно пунктуално да се проследи движението на производството, познанието на осъдения за него, личното му участие в процеса или дезинтересиране от подобна активност и не на последно място, действията на съответните съдебни инстанция в тази връзка.
И така, на л.1 и сл.от в т.1 на досъдебното производство /ДП/ е приложено постановление от 17.07.18 г. на прокурор при ОП-Шумен /ШОП/ за разделяне на наказателно производство по ДП №436/18 г.по описа на РУ на МВР-Шумен, вх. №948/18 г.по описа на ШОП. Съгласно него материали, касаещи престъпната деятелност на Д. Р. /и др./, следва да бъдат отделени от първоначалното производство и спрямо същия да се води такова за извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.3,алт.2 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК. На л.23 и сл.от т.1 на ДП е приложено постановление за спиране от 26.07.18 г. на същия прокурор от Шумен. Съгласно него е спряно наказателното производство по актуалното за осъдения ДП №910/18 г.по описа на РУ на МВР-Шумен, до получаване на отговор на изпратена молба за международна правна помощ до компетентните органи на Република Молдова, чийто гражданин е Р.. Възобновяването е осъществено с постановление, приложено на л.25 от т.1 от ДП, от 10.01.19 г.
Международната правна помощ е включвала връчване на документи, както е предвидено в разпоредбата на чл.471,ал.1,т.1 НПК. На стр.81 и сл.от т.1 на ДП са приложени преведени от руски език материали, свързани с изпълнението на поръчката. Съгласно същите, Р. е призован на 09.11.18 г.в 14.00 ч. в отдел Комрат при прокуратурата на Териториална административна единица Гагаузия, за връчване на документи. Следвало е да му бъде предадена призовка за явяване на 07.01.19 г. в 9.00 ч.или на една от следните резервни дати: 21.01.19 г.; 28.01.19 г. в РУ-Шумен в РБ, при определен разследващ полицай, за провеждане на процесуално следствени действия „привличане в качество на обвиняем и разпит“. Повече пояснения липсват. Тази призовка е връчена на Р. на 02.11.18 г., видно от преводния материал, приложен на л.84 и сл.от т.1 на ДП- оригинална призовка на молдовски /румънски/ език с лично положения подпис на Р., приложена на л.53 и сл.от т.1 на ДП.
За пълно изясняване на обстоятелствата ВКС е изискал препис от преписка №9492/18 г., водена от ВКП, отдел „Международен“ по посочената молба за правна помощ. Видно от самата молба, отправена до компетентните съдебни власти на Република Молдова, обстоятелства по вмененото на осъдения престъпление са отразени, но това не се отнася за призовката, която му е връчена и за която единствено има данни, че е получил.
На указаните дати искателят не се е явил пред българския разследващ орган. В тази връзка му е предоставена правна помощ с постановление от 14.02.19 г., приложено на л.94 от т.1 на ДП; повдигнато му е обвинение по реда на чл.206 вр.чл.269,ал.3 НПК /задочно/ на 25.02.19 г. /постановление, приложено на л.102 и сл. от т.1 на ДП/ в присъствие на назначения служебен защитник, комуто е предявено и разследването същия ден /постановление, приложено на л.106 от т.1 на ДП/.
На 01.03.19 г.е образувано Н.Д.91/19 г.по описа на ОС-Шумен. На л.48 от т.1 на съдебното дело е приложено разпореждане на съдията-докладчик от 20.03.19 г. Съгласно него е насрочено разпоредително заседание, указано е да се връчат преписи от обвинителния акт, разпореждането, призовки и заявления на тримата подсъдими, единият от които е Р., преведени на румънски и руски език. Изрично е уточнено, че делото срещу тях може да бъде разгледано в отсъствието им при условията на чл.269 НПК. Въпреки положените усилия съдебната поръчка не е изпълнена няколко пъти, поради което делото е било отлагано. В т.2 на съдебното досие са приложени материали по последното призоваване на лицето. Получен е отговор на съдебната поръчка от компетентните власти, от материалите по която става ясно, че не е установено точното местопребиваване на лицето и то не може да бъде реално призовано.
Предвид съответното призоваване и на другите подсъдими, в съдебно заседание на 12.03.20 г. по отношение на Р. е даден ход на делото на основание чл.269,ал.3,т.4,б.А НПК- деецът се намира извън пределите на РБ и местоживеенето му не е известно. Охранени са правата му чрез определения служебен защитник, защитавал неговите интереси. Производството е приключило с присъда, постановена на 23.06.21 г.
След влизане на последната в сила, на 26.07.21 г. прокурор от ШОП е изготвил европейска заповед за арест /ЕЗА/. Препис от изисканата такава от издателя й установява, че Р. се е издирвал с оглед изтърпяване на наложеното му по обсъждания съдебен акт наказание лишаване от свобода за срок от десет години. В нея е отразено, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Поети са общите гаранции, че решението ще му бъде връчено лично незабавно след предаването; че тогава то ще бъде изрично уведомено за правото на повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства; и че екстрадираният ще бъде уведомен за срока, в който трябва да поиска повторно разглеждане- 180 дни.
Р. е заловен в изпълнение на цитираната ЕЗА в Република Украйна. Спрямо него е проведено екстрадиционно производство. Предвид обстоятелството, че посочената държава не е член на ЕС, този съд изиска препис от екстрадиционната преписка от ВКП, отдел „Международен“, с оглед преценка налице ли са предпоставките на чл.423,ал.5 НПК и в частност, дали не е предоставена гаранция от българска страна за обезателно възобновяване. Прочитът на молбата от главния прокурор на РБ за екстрадиция, отправена до министъра на правосъдието на Украйна, не дава повод за извод за поета изрична гаранция за възобновяване на производството.
В крайна сметка задържаният на 28.10.21 г. в изпълнение на ЕЗА осъден е екстрадиран по опростена процедура от компетентния съд в гр. Болград, Одеска област, Република Украйна, което е станало в открито съдебно заседание на 29.10.21 г. Впоследствие е предаден на българските власти. Казаното от своя страна определя и допустимостта на настоящото производство, доколкото искането за възобновяване от 18.11.21 г., се явява подадено в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от узнаване от страна на искателя на влязлата в сила присъда.
И на последно място в тази част на изложението, представено е за послужване Н.Ч.Д.316/21 г.по описа на ШОС. По същото прокурор от ШОП е отправил предложение на основание чл.470,т.1,т.2 и т.5 НПК и чл.5,б.б.А,Б и Е от Европейската конвенция за международно признаване на присъди, за отправяне на искане чрез МП на РБ до съдебните власти на Република Молдова за признаване и изпълнение на процесната присъда по отношение на Р.. С определение №158/07.10.21 г.на Шуменския окръжен съд предложението е уважено.
Както последователно и многократно досега този съд е излагал тезата си, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6,т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане.
Това възобновяване не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължимо условие за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на искателя в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането за отпочнато срещу му дело.
Казаното по принцип, отнесено към данните, подробно описани по-горе, установяват недоказано познание от страна на Р. за воденото срещу него наказателно производство. Що се касае до съдебното такова, това е категорично, тъй като няма данни някога да е знаел за неговото съществуване. Ясно е освен това по казаното по-горе, че нему лично не е предявявано досъдебното производство, след което да се е укрил и в тази връзка да не е можело да се изпълнят предписанията на чл.247 Б,ал.1 НПК. Ерго, не е налице изключението, предвидено в чл.423,ал.1,изр.2 НПК, при което искането за възобновяване да не се уважава.
По мнение на този съд немаловажен, макар и не решаващ за изхода на настоящата процедура, се явява въпросът доколко може да се счете по принцип, че е налице някакво познание на Р. за висящо срещу му наказателно производство в РБ и дали сам не се е поставил в невъзможност да се запознае с този факт, откъдето би могла да се извлича негова незаинтересованост за изхода на спора. Основание за тези съдебни размисли дава изясненият вече въпрос, че след образуване на процесното ДП /веднага след деянието, в осъществяването на което осъденият е бил заподозрян, той и неговите приятели са напуснали територията на България/ действително представител на прокуратурата е отправил молба за правна помощ до компетентните власти на Република Молдова за призоваване на Р. в качеството му на обвиняем и разпит. Не може да се възприеме изявлението на последния, че не е получавал никакви книжа, защото данните за приетата лично от него призовка са надеждни. В същата обаче не е отразена фактологическа и правна специфика на конкретното престъпно поведение, което се е вменявало на Р.. Както бе казано, няма данни последният да е запознат със самата молба за правна помощ, изпратена от ВКП, отдел Международен, за да се извлича по-конкретно негово познание с оглед съдържанието й. Не може следователно да се стъпи на солидна основа, за да се преценява, че искателят е имал ясна представа за същината на воденото срещу него актуално наказателно производство и затова с поведението си ярко е демонстрирал нежелание за лично участие в него. Казаното е извън тълкуването на конкретно приложимата процесуална норма.
Предвид изложените обстоятелства искането по реда на чл.423 НПК следва да бъде уважено, наказателното дело на първостепенния съд-възобновено, а постановената присъда в частта по осъждането на Р.-отменена на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК. Предвид приетото пък относно момента, когато е започнало задочното разглеждане- още на досъдебното производство, в съответствие с чл.425,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК делото следва да бъде изпратено на прокурор от ШОП за изпълнение на надлежните спрямо искателя процедури.
Р. е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. Разпоредбата на чл.423,ал.4 НПК указва, че след възобновяване на производството следва да се вземе отношение по мярката за неотклонение. Видно от материалите по делото, и по-конкретно както от приложението към обвинителния акт, така и от липсата на произнасяне на първостепенния съд по реда на чл.309,ал.1 НПК, спрямо искателя не е имало постановена такава.
Преценката на обстоятелствата в посочената връзка сочат, че той няма никаква трайна връзка с РБ, нито пък присъстват каквито и да е фактори, оценими на плоскостта на обезпечаване на явяването му в хода на наказателното производство, ако спрямо него не бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда Задържане под стража. Никоя от останалите три мерки за неотклонение не може дори да бъде обмисляна. По мнение на ВКС, ако не бъде задържан, има основателна опасност Р. да се укрие.
В съдебно заседание пред процесната инстанция защитникът на осъдения не спори за това, че следва да бъде определена най-тежката мярка за процесуална принуда при положение, че се уважи искането за възобновяване, но настоява лицето да бъде настанено в арестно помещение в гр. Шумен, за да бъде по-лесна комуникацията между двамата. ВКС не разпорежда подобни настанявания, така че няма да се произнесе по този въпрос.
На последно място, предвид обстоятелството , че Р. е молдовски гражданин, владеещ свободно руски език, но не и български, настоящото решение да бъде преведено и да му бъде предадено за запознаване- на основание чл.395 А, ал.1 вр.чл.55,ал.3 НПК.
На ОС-Шумен следва да бъде върнато взетото за послужване Н.Ч.Д.316/21 г. По отношение на същото тази инстанция не съзира процедура, която да експлоатира, за да се произнесе, но несъмнено по него следва да бъде съобразена заетата позиция по настоящото решение.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА Н.Д.91/19 г.по описа на ОС-Шумен.
ОТМЕНЯВА присъда №260006/23.06.21 г., постановена от ОС-Шумен по Н.Д.91/19 г., в частта по осъждането на подсъдимия Д. Д. Р..
ИЗПРАЩА делото на прокурор от ОП-Шумен за изпълнение на надлежните процедури по отношение на Д. Р..
ВЗЕМА по отношение на Д. Д. Р. мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Същото да бъде преведено на руски език и да бъде изпратено на Д. Р. за запознаване.
Да се върне на ОС-Шумен взетото за послужване Н.Ч.Д.316/21 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |