Ключови фрази
Ревандикационен иск * недопустим съдебен акт * произнасяне по непредявен иск * свръх петитум


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 198/17 г.
София, 15.01. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4168/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 329/05.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] – [населено място] на въззивно решение № 1619 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 4949/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен за МВЕЦ, съставляваща съвкупност от земя и сгради, както следва: поземлен имот № 000073 с площ 3 366 кв. м., застроен със сграда К., командна зала и работна зала, съставляващ ПС „Д.”, в частта, с която искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 30 855 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и в частите за присъдена държавна такса по ревандикационния иск над сумата 7 753.95 лева и присъдените на ответника разноски за сумата над 13 125.93 лева, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са уважени за описаната част от МВЕЦ и за сумата 30 855 лева, съставляваща обезщетение за лишаването от ползването на частта от МВЕЦ за периода от 23.03.2007 г. до 23.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2012 г. до окончателното изплащане и на ищеца са присъдени съдебно-деловодни разноски за първата и въззивната инстанции. Отхвърлено е възражението на [фирма] с правно основание чл.72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане на горепосочената част от МВЕЦ, съставляваща съвкупност от земя и сгради, до заплащане на подобрения на стойност 2 000 000 лева - изградената част от МВЕЦ като електромеханично оборудване, включващо турбина помпен тип, генератор с мощност до 750 кВт, силов трансформатор - 800 кВт, комплексна разпределителна уредба - 20 кВт, командно ел. табло и табло автоматика. С цитираното по-горе определение по чл.288 ГПК на касационната инстанция не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на [фирма] – [населено място], в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за ревандикация на частта от МВЕЦ с мощност 0.750 МW, съставляваща електромеханично оборудване, включващо турбина помпен тип, генератор с мощност до 750 кВт, силов трансформатор - 800 кВт, комплексна разпределителна уредба - 20 кВт, командно ел. табло и табло автоматика; в частта, с която искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 30 855 лева до сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба; в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 7 753.95 лева и разноски на ответника в размер на 13 125.93 лева.
С определение № 286 от 24.10.2016 г. за съвместно разглеждане в настоящото производство е присъединена частната жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 357/01.02.2016 г. по гр. д. № 4949/2014 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата му за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното решение в частта му за разноските.
Жалбоподателят [фирма], [населено място] - ответник по исковете, твърди, че обжалваното решение в описаните части е недопустимо и следва да бъде обезсилено, респективно - да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] - ищец по делото, изразява становище, че въззивното решение е допустимо и касационната жалба следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът [фирма] е изложил в исковата молба твърдения, че е собственик на помпена станция /ПС/ „Д.”, съставляваща имот № 000073 с площ 3 366 кв. м., застроен със сгради К., командна зала и работна зала, находящ се в землището на [населено място]. Посочил е, че в помпената станция чрез преустройство ответникът [фирма] изградил МВЕЦ с мощност 0.750 MW, съставляваща самостоятелен обект на собственост. В уточняващи молби от 16.07.2012 г. и 18.07.2012 г. ищецът е посочил, че претенцията е за предаване владението на МВЕЦ, изградена в ПС „Д.”, находяща се в описания по-горе имот. Тъй като е изграден в собствения на ищеца имот, без надлежно учредено право на строеж, то обектът по правилото на чл.92 ЗС е собственост на ищеца и се претендира неговата ревандикация. Упражняваната от ответника фактическа власт върху процесната МВЕЦ е без правно основание, поради което се претендира и заплащане на обезщетение съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД за периода от 23.03.2007 г. до 23.03.2008 г. в размер на 50 000 лева.
Ответникът е организирал защитата си по същество именно с оглед на така заявената и уточнена ревандикационна претенция, като изрично в отговора е заявил, че на напорния тръбопровод на съществуващата помпена станция е изградил водовземни съоръжения, осигуряващи водни маси за производство на ел. енергия.
В доклада по чл.146 ГПК районният съд е посочил в изложението на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права следните твърдения на ищеца: въведеното придобивно основание за възникване на правото на собственост върху МВЕЦ е приращението; описаният обект е изграден в собствения му имот – земя и сгради, представляващи Помпена станция „Д.“, без надлежно учредено право на строеж. Петитумът е за предаване владението на електрическата централа като съвкупност от електромеханично оборудване.
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове по чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот, съставляващ МВЕЦ с мощност 0,750 MW, изградена в ПС „Д.” в имот № 000073 с площ 3 366 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], местността „Лъките” и с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лева. В мотивите са изложени съображения, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота, в който е изградена процесната МВЕЦ.
Във въззивната жалба срещу постановеното решение изцяло жалбоподателят – ищец е описал обекта на ревандикация по същия начин. В образуваното въз основа на тази жалба производство пред Софийския апелативен съд в открито с. з. на 12.03.2015 г., след като е констатирано, че въведеното придобивно основание е приращението и не е уточнено на какво основание се притежава от ищеца правото на собственост върху терена, е предоставена възможност на жалбоподателя да посочи на какво основание е собственик на имота. В молба от 24.03.2015 г. жалбоподателят е конкретизирал, че притежава право на собственост върху земята и сградите, представляващи ПС „Д.“ по силата на апорт в капитала на дружеството въз основа на заповед на министъра на земеделието от 1999 г., евентуално на основание придобивна давност.
Въззивният съд приел, позовавайки се на заключения на технико-икономически експертизи, разрешение за строеж № 217/23.11.2006 г. и разрешение за ползване на МВЕЦ от 23.03.2007 г., че процесната МВЕЦ е тип микро водноелектрическа централа с помпа, изградена в съществуваща като построена през 1978 г. помпена станция „Д.”, ведно с напорния тръбопровод. За работата й се използват свободните водни количества на р. С., постъпващи чрез съответните изравнители и водовземна шахта /последните изградени към момента на изграждането на помпената станция/. За изграждането й не е извършвано ново строителство, а са използвани съществуващите три едноетажни масивни сгради на помпената станция, функционално свързани, с обща разгъната застроена площ 264 кв. м. Като действащо предприятие за производство на електрическа енергия МВЕЦ включва поддържане на водохващане, напорни тръбопроводи и електромеханично оборудване - последното се състои от турбина помпен тип, генератор с мощност до 750 кВт, силов трансформатор - 800 кВт, комплексна разпределителна уредба - 20 кВт, командно ел. табло и табло автоматика. Прието е също, че електромеханичното оборудване може да бъде отделено от помпената станция и монтирано другаде, в друга помпена станция, без по никакъв начин да бъдат повредени самата помпена станция и самото то.
Въззивният съд посочил, че понятието микро водноелектрическа централа /МВЕЦ/ няма легална дефиниция в действащото законодателство. Позовал се на разпоредбите на пар. 1, т.т. 23 и 70 от ДР на Закона за енергетиката, определящи съдържанието на понятията „енергиен обект” и „централа” и посочил, че МВЕЦ следва да бъде разглеждана като съвкупност от недвижими и движими вещи, които функционират като едно цяло, за да изпълнят съдържанието на понятието МВЕЦ като енергиен обект, произвеждащ електрическа енергия от водоизточници. Посочил, че именно като съвкупност от земя, сгради и съоръжения - както съществуващите в ПС „Д.”, така и монтираните впоследствие електротехнически съоръжения, процесната МВЕЦ е обсъдена и от вещите лица по допуснатите технико-икономически експертизи.
Съобразно така приетото, въззивният съд е счел, че предмет на ревандикационния иск са всички компоненти на МВЕЦ - земята и сградите на ПС „Д.” и монтираното в същата електромеханично оборудване за МВЕЦ, като е уважил иска за ревандикация на земята и сградите и отхвърлил възражението за право на задържане на същите до заплащане на подобрения на стойност 2 000 000 лева, съставляващи електромеханичното оборудване на МВЕЦ. По иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че е основателен само за ползването на частта от МВЕЦ, съставляваща съвкупност от земята и сградите на ПС „Д.” в размер на 30 855 лв. за процесния период.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса за допустимостта на въззивното решение в случай, че съдът се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС за вещи, чиято ревандикация не е поискана с исковата молба, и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е присъдил обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на тези вещи. Преценката за вероятната недопустимост се налага с оглед проверка на изложеното от ответника, че исковете по чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД са уважени и за земя и сгради, представляващи ПС „Д.” - нещо различно от претендираното с исковата молба: ревандикация на МВЕЦ с мощност 0.750 МW, която на основание чл.92 ЗС е станала част от имота на ищеца - земя и сгради, представляващи ПС „Д.”, и за същия имот се иска парично обезщетяване на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл.14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд. Същата правна последица възниква, и когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Това становище е застъпено в задължителната съдебна практика, формирана в решения по чл.290 ГПК: решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г., двете на ВКС, ІV-то г. о.
Обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по непредявени искове в обжалваните части. Съображенията за това са следните:
Предметът на делото се определя от ищеца чрез иска /чрез посочване на основанието и петитума на исковата молба, които съдържат индивидуализиращите белези на спорното право/ или неговото изменение, когато той заменява заявения с иска предмет на делото с един нов предмет. В настоящата хипотеза ревандикационната претенция е с предмет предаване владението на МВЕЦ с мощност 0,750 МW, изградена в ПС „Д.”, находяща се в имот № 000073, с площ 3 366 кв. м., с начин на трайно ползване „подземни води”, застроен със сграда К., командна зала и работна зала, находящ се в землището на [населено място], при описани граници, а претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД е за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на тази вещ. Именно при така посочения предмет на делото ответникът е организирал и защитата си. Направеното уточнение във въззивното производство за придобивното основание на което жалбоподателят притежава право на собственост върху земята и сградите – ПС „Д.“ е с оглед въведеното придобивно основание за придобиване правото на собственост върху процесната МВЕЦ като електромеханично оборудване, а именно: приращението. С посочване на това придобивно основание не е уточнен петитума на исковата молба, респективно – не е изменен същия. Съдът не е имал основание да се произнася по претенцията за предаване владението на земята и сградите, представляващи Помпена станция „Д.“ и да присъжда обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ги ползва. Електромеханичното оборудване като съвкупност от машини и съоръжения представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Видно от заключенията на техническите експертизи, това оборудване може да бъде демонтирано и монтирано на друга помпена станция. По смисъла на разпоредбата на параграф 1, т.70 от ДР на Закона за енергетиката „централа“ е съвкупността от инсталации, съоръжения и спомагателни стопанства, свързани с технологични връзки, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. В решение № 427/28.12.2012 г. по гр. д. № 357/2012 г. на ВКС, първо г. о., което се възприема и от настоящия съдебен състав, монтираното в „пароцентрала” технологично оборудване, което може да бъде отделено без значително повреждане, е разглеждано като самостоятелен обект на право на собственост. Дефинирането във въззивното решение на МВЕЦ като съвкупност от недвижими и движими вещи, функциониращи като едно цяло, е довело до излизане извън спорния предмет на делото.
Ето защо, като е уважил искове за предаване владението на МВЕЦ, съставляваща съвкупност от земя и сгради, както следва: поземлен имот № 000073 с площ 3 366 кв. м., застроен със сграда К., командна зала и работна зала, съставляващ ПС „Д.” и за заплащане на сумата 30 855 лева – обезщетение за ползване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение в описаните части. Налице е произнасяне свръхпетитум и по отношение на възражението за подобренията и признаване право на задържане, което не касае земята и сградите.
При касационното отменително основание по чл.281, т.2 ГПК и съгласно чл.293, ал.4, предл.2 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение подлежи на обезсилване, а производството по делото в тези части – на прекратяване.
По частната жалба на [фирма] срещу определение № 357/01.02.2016 г. по гр. д. № 4949/2014 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата му за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното решение в частта му за разноските.
С цитираното определение ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 6 073,39 лв. – разноски за двете инстанции, съответни на уважените части от исковете и молбата на ищеца е отхвърлена в останалата й част. С оглед изхода на делото по касационната жалба на [фирма] определението по чл.248 ГПК подлежи на потвърждаване в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото в касационното производство ответникът по касация трябва да заплати на касатора направените разноски за настоящото производство, възлизащи на сума в общ размер от 24 826 лв., от която 10 241 лв. /внесена държавна такса/ и 14 585 лв. /адвокатско възнаграждение/, след съответно приложение на чл.78, ал.5 ГПК по направеното възражение за прекомерност от насрещната страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1619 от 20.07.2015 г., постановено по гр. д. № 4949/2014 г. на Софийския апелативен съд, в ЧАСТИТЕ, с които е отменено решение № 3535 от 13.08.2014 г. по гр. д. № 185/2012 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него е постановено ново по същество, с което по исковете с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че [фирма] – [населено място] е собственик на частта от МВЕЦ, съставляваща съвкупност от земя и сгради, както следва: поземлен имот № 000073 с площ 3 366 кв. м., с начин на трайно ползване „подземни води”, находящ се в землището на [населено място], [община], при описани граници, застроен със сграда, състояща се от три едноетажни сгради: К., командна зала и работна зала, функционално свързани, с обща застроена площ 264 кв. м., ведно с изградените в тях водовземна и изпускателна шахта и напорен тръбопровод, съставляващ Помпена станция „Д.”, и [фирма] – [населено място] е осъдено да предаде на [фирма] – [населено място] владението върху гореописания имот, представляващ съвкупност от земя и сгради, в ЧАСТТА, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 30 855 лева, съставляваща обезщетение за лишаването от ползването на описания имот за периода от 23.03.2007 г. до 23.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2012 г. до окончателното изплащане и на ищеца са присъдени съдебно-деловодни разноски за първата и въззивната инстанции; както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлено възражението на [фирма] – [населено място] с правно основание чл.72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане на горепосочената част от МВЕЦ, съставляваща съвкупност от земя и сгради, до заплащане на подобрения на стойност 2 000 000 лева - изградената част от МВЕЦ като електромеханично оборудване, включващо турбина помпен тип, генератор с мощност до 750 кВт, силов трансформатор - 800 кВт, комплексна разпределителна уредба - 20 кВт, командно ел. табло и табло автоматика и ПРЕКРАТЯВА производството в описаните части.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 357/01.02.2016 г. по гр. д. № 4949/2014 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на [фирма] – [населено място] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното решение в частта му за разноските.
Осъжда [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 24 826 лв. /двадесет и четири хиляди осемстотин двадесет и шест лева/, представляваща направени разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: