5 решение по гр.д.№ 2647 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 193/14 г. София, 06.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2647 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. срещу решение № 213 от 19.12.2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 497 от 2013 г., с което е потвърдено решение № 1679 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 220 от 2011 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от М. Д. М. срещу П. Н. С. иск за признаване за установено между страните, че М. Д. М. е изключителен собственик на следите недвижими имоти: ЖИЛИЩЕ № 8, находящо се в [населено място], [улица], ет.4 в сградата на Ж. „Д.” с площ от 111,60 кв.м., ведно с изба № 10 с площ от 22,87 кв.м. и 8,5717 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и ГАРАЖ № 12 с площ от 21,55 кв.м., находящ се в същата сграда, ведно с принадлежащите му 1,6445 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. В жалбата се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 25.03.2014 г. и в съдебно заседание ответницата П. Н. С. оспорва жалбата. С определение № 321 от 26.05.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по три въпроса: 1. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса при приемането за член на Ж. на съпруг на член на Ж. по право налице ли е частично заместване в членствени права по смисъла на чл.16 от Закона за Ж. и поради това в този случай необходимо ли е за приемането да е представено съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписа на замествания член-кооператор, съгласно изискването на чл.16, ал.2 от Закона за Ж., 2. На основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е член-кооператор на Ж. да се позовава на нищожност на решения на ОС на Ж. на основание чл.30, ал.1, т.2 от Закона за Ж. извън срока по чл.40 от закона за отмяна на тези решения, поради противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 32 от 27.06.1988 г. по гр.д.№ 33 от 1987 г. на ОСГК на ВС и 3. На основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса допустими ли са свидетелски показания за установяване на дарение на парични средства на стойност над 5 000 лв. от родителите на единия съпруг на този съпруг, поради противоречие със задължителна практика на ВКС- решение № 638 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1832 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответницата П. Н. С. /бивша съпруга на ищеца М. Д. М./ е съсобственик на процесните имоти, придобити от Ж. „Д.”, тъй като е била приета за член-кооператор на Ж. с решение на Общото събрание на Ж. от 03.08.1994 г. Счел е, че за приемането на ответницата за член-кооператор на тази Ж. наред със съпруга й не е било нужно съгласието на нейния съпруг да бъде дадено в предвидената в чл.16, ал.2 ЗЖСК форма /писмена с нотариална заверка на подписа/, тъй като в случая не се касаело за заместване в права. Приел е, че ищецът не може да оспорва решението на ОС на Ж. за приемането на бившата му съпруга за член-кооператор след изтичане на срока за отмяна на това решение по чл.40 от закона. Твърдението на ищеца за трансформация на лични средства в придобиването на процесните имоти поради извършени дарения от неговите родители съдът е приел за недоказано, поради липсата на писмени доказателства за това дарение и поради недопустимостта на свидетелски показания за установяване на сделки на стойност над 5 000 лв. Във връзка с това решение настоящият състав на ВКС, ГК счита следното: При спор между съпрузи моментът на придобиване на правото на собственост върху недвижим имот следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Ако фактическият състав на съответния придобивен способ се е осъществил по време на брака и при действието на СК от 1985 г. /отм./, презумпцията на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. намира приложение- презюмира се до доказване на противното, че за придобиването на имота двамата съпрузи имат съвместен принос и поради това този имот е съпружеска имуществена общност между тях. Съгласно указанията, дадени в т.2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г., правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от Ж., каквито са спорните по настоящото дело обекти, се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент като например момента на завършване на строежа на сградата или момента на влизане в сила на окончателния разпределителен протокол. Ако този нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1985 г. /отм./ и по време на брака на член-кооператор в Ж., на когото е разпределен имотът, презумпцията на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. /отм./ за съвместен принос в придобиването намира приложение /до доказване на противното се счита, че имотът е СИО/, независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали другият съпруг е бил член-кооператор на Ж. или не. В този случай би могло да се признае, че имотът е индивидуална собственост на единия съпруг само ако той докаже, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на този имот. В този смисъл е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в решение № 223 от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 522 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., в решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и други, постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК, както и в решение № 737 от 21.12.2002 г. по гр.д.№ 374 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на отменения ГПК. Предвид изложеното и приетото в посочените по-горе Тълкувателно решение и решения на ВКС по чл.290 и сл.от ГПК, без значение за изхода на настоящото дело е дали бившата съпруга на М. М.- П. С. е била приета за член- кооператор на Ж. „Д.” или не, щом нотариалният акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК за собственост на процесните имоти № 185 от 07.08.2006 г. е бил издаден по време на брака на М. М. и П. С. /видно от представеното бракоразводно решение № 19 от 05.02.2010 г. по гр.д.№ 783 от 2009 г., страните са били в брак от 02.09.1984 г. до 05.02.2010 г./. Поради това е и безпредметно да се дава отговор на първите два от поставените в определението за допускане на касационното обжалване правни въпроси, а именно: 1. При приемането за член на Ж. на съпруг на член на Ж. по право налице ли е частично заместване в членствени права по смисъла на чл.16 от Закона за Ж. и поради това в този случай необходимо ли е за приемането да е представено съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписа на замествания член-кооператор, съгласно изискването на чл.16, ал.2 от Закона за Ж. и 2. Допустимо ли е член-кооператор на Ж. да се позовава на нищожност на решения на ОС на Ж. на основание чл.30, ал.1, т.2 от Закона за Ж. извън срока по чл.40 от закона за отмяна на тези решения. С оглед противоречието на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 638 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1832 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса допустими ли са свидетелски показания за установяване на дарение на парични средства на стойност над 5 000 лв. от родителите на единия съпруг на този съпруг, решението следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната се налага извършване на нови съдопроизводствени действия /обсъждане и преценка на събраните по делото свидетелски показания за доказване на твърденията на ищеца, че за изграждането на процесните обекти в сградата на Ж. са вложени негови лични средства, дарени от родителите му/, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да вземе предвид, че ако не бъде установена твърдяната от ищеца пълна трансформация, но се установи частична трансформация /влагане на лични средства на ищеца, представляващи част от обезщетение за отчуждения от родителите му друг имот и евентуално дарени от родителите му други средства, които обаче не покриват цялата стойност на процесните имоти/ искът не следва да се отхвърля изцяло, а да се уважи за такава идеална част от процесните имоти, за която се установи, че е лична собственост на ищеца в резултат на частичната трансформация и последващото прекратяване на съпружеската имуществена общност между ищеца и ответницата по делото. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 213 от 19.12.2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 497 от 2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.