3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60445 гр. София, 02.06.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 909/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 260059/20г. на Пловдивски апелативен съд, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да плати на ищеца Н. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв., на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за повдигнато и подържано незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал.2, т.3 и т.4, предл.първо от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда на 07.10.2019г.. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца Н. Н., че през 2007г. е бил разпитан като свидетел, а на 28.01.2009г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление, затова, че е участвал в квалифицирана кражба на 53бр. 27- инчови телевизори „Дурабанд” от влакова композиция, намираща се на ж.п.тара Свиленград. Наказателното производство продължило 10 години и 8 месеца и се отразило негативно на авторитета му като началник товарна ж.п.гара Свиленград, било прекратено трудовото му правоотношение, имало отрицателно отражение върху душевното му състояние, развил хипертонично сърце и захарен диабет, процесът бил публично отразен. Поискал е обезщетение в размер на 128000лв.. В срока за отговор Прокуратурата на РБ е възразила срещу иска за липса на причинна връзка между обвинението и вредите, както и относно размера на претендираното обезщетение. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”- в съучастие с други лица е извършил квалифицирана кражба, наказателното производство е продължило над разумния срок- общо около 10 години и 8 месеца, с взета мярка за неотклонение „Подписка“. Ищецът бил с чистото съдебно минало, но от незаконното обвинение и продължителната медийна разгласа ищецът дълго време изпитвал срам, страх, притеснения от предвиденото наказание, претърпял злепоставяне пред близки и познати, накърняване на доброто име и достойнството, социална изолация и самоизолация. От друга страна не било установено по делото, че вследствие на незаконното обвинение е заболял от захарен диабет и хипертония, както и че то е причина за прекратеното трудово правоотношение. Поради всички тези обстоятелства съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв.. В касационната жалба са изложени доводи, че присъденото обезщетение е несправедливо, не били отчетени икономическите условия в страната и съдебната практика по подобни казуси. В изложението към жалбата се твърди очевидна неправилност, както и противоречие с практиката на ВКС по въпроса за причинно- следствената връзка между незаконното обвинение и вредите, както и относно съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. В срока за отговор ищецът е възразил срещу искането за допускате на касационно обжалване по съображения, че по делото има превес на обстоятелства, които обуславят присъждането на размер на обезщетение, който да е по- висок от обичайния. Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. Трайната съдебна практика изисква въззивния съд да обоснове присъденото обезщетение за неимуществени вреди като обсъди редица обстоятелства, свързани с наказателното дело, личността на пострадалия, и обществено- икономическите условия, както и тяхното значение за намаляване или увеличаване размера на обезщетението в сравнение с обичайния случай при компенсиране на страданията чрез предоставяне на други блага (решение по гр.д. № 2081/19г. на ВКС, ІІІ ГО). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260059/20г. на Пловдивски апелативен съд. Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: