Ключови фрази
допустимост на иск * установителен иск * земеделски земи * правен интерес * административен ред * право на възстановяване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

             О         П       Р         Е        Д       Е       Л        Е        Н       И        Е

 

                                   №                           482

 

                        ГР. София,                  30.12.2008 г.

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 22.12.2008 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                                                                                   МАРИЯ  ИВАНОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2210/08 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. И. и др., чрез общия им пълномощник адв. Д. Г. срещу въззивното определение на Варненски окръжен съд / ОС/ по ч.гр.д. №1770/08 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.

Ответникът по ч. жалба „Ч” А. не изразява становище.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и разглеждането й е допустимо.

Налице е и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на заведения от касаторите срещу ответника отрицателен установителен иск за собственост, е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно от представените с изложението към жалбата съдебни решения.

ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното въззивно определение е оставено в сила първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторите срещу ответното дружество отрицателен установителен иск за собственост върху посочен в исковата молба и по делото недвижим имот. ОС е приел, че ищците нямат интерес от заведения отрицателен установителен иск – правото им на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху процесния имот е отречено с влязло в сила съдебно решение, като в административното производство е прието, че спорният имот е в строителните граници на града и е застроен с бунгала съобразно предвижданията на териториално - застроителния план; не са ангажирани и доказателства по чл.13, ал.5, т.3 от ППЗСПЗЗ за необходимата за функциониране на законно изградените постройки площ, респ. – за свободната такава.

В случая / както и в приложените към жалбата съдебни решения/ въпросът за интереса на ищците от отрицателния установителен иск се разрешава конкретно, с оглед обстоятелствата по делото. Ищците не могат да водят положителен установителен иск, тъй като правото им на възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници е отречено в административното производство по ЗСПЗЗ. Причина за отричането обаче не е правото на собственост на ответното дружество върху бунгалата в имота / без незастроената част/, признато му с констативен нот. акт №65/01 г., което ищците оспорват с отрицателния установителен иск, а статутът на имота. Имотът се намира в строителните граници на населеното място и е застроен съобразно предвижданията на териториално - застроителния план, като строителството е извършено преди 1.03.91 г. /според приетото по административното дело/. При тези данни доводите си за наличие на основание за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ - че имотът е застроен след 91 г. и /или/ застрояването не съответства на ЗРП и е незаконно- ищците са могли да наведат в административното производство, а не по реда на чл.97, ал.1 и 3 от ГПК, както законосъобразно е приел ОС.

Поради горното следва да се споделят съображенията на въззивния съд, че дори отрицателният установителен иск за собственост да бъде уважен, това не би довело до изменение или отмяна на взетото в административното производство по ЗСПЗЗ решение, с възможността за кои то касаторите обосновават интереса си от иска. Отказът за възстановяване на собствеността на ищците е предпоставен не от оспореното с иска ответниково право на собственост върху постройките в имота, а от самия имотен статут, който изключва характера му на земеделска земя и възстановяването му в стари реални граници – чл.2, ал.1,т.3 и чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Затова ВКС на РБ, трето гр. о.

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. №1770/08 г. от 26.08.08 г.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно определение.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: