Р Е Ш Е Н И Е № 349 София, 21 септември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – М. В. изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1124/2012 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 405/2012 година на Пловдивския окръжен съд, направено от осъдения С. К., чрез упълномощения от него за настоящето производство защитник, адвокат П. В. от САК. В искането, като предпоставка за допустимостта му, са въведени две касационни основания – за допуснати нарушения на закона и за съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, тъй като е признал за виновен и е осъдил К. само за престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК, извършено на 26.06.2011 година, по обвинение, каквото не му е повдигнато. По второто основание твърдението е за нарушение правото на защита, като една от гаранциите за справедлив процес. Освен това, от съдържанието на искането може да се изведе и възражение за допуснато нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 ал. 1 от НПК, поради отказ на въззивния съд да допусне повторен разпит на свидетели и на този за изграждане на вътрешното съдийско убеждение по чл. 14 ал. 1 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред ВКС осъденият К. се явява лични и с адвокат В., който поддържа искането си по изложените в него съображения. Прокурорът дава заключение за неговата основателност по съображения различни от изложените в искането. Представителят на ВКП намира, че при постановяване на въззивния съдебен акт съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл с решение вместо с присъда. Счита, че съдът е следвало с нова присъда да приложи процедурата съобразно чл. 336 ал. 1, т. 3 от НПК, при оправдаването на осъденото лице за едно от двете престъпления включени в продължаваното престъпление, вместо с решение да изменя присъдата на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С присъда № 58/10.02.2012 година по н о х д № 8371/2011 година, състав на Пловдивския районен съд е признал осъдения К. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, на 16.06.2011 година и на 26.06.2011 година в гр.Пловдив, се е заканил с убийство на С. Д., което е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да се изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на основание чл. 68 ал. 1 от НК е активирана присъдата постановена по н ох д № 6204/2010 година по описа на РС-Пловдив, за изтърпяване на наказание от една година лишаване от свобода, при общ режим в заведение от открит тип. Тази присъда е проверена по жалба на осъдения от Пловдивския окръжен съд, като въззивна инстанция и е изменена, като същият е бил оправдан за деянието извършено на 16.06.2011 година и за това то да е извършено в условията на продължавано престъпление. По реда на извънредния способ за проверка, законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Твърди се, че на осъдения са нарушени правата му като страна в процеса и в частност правото му на защита, тъй като не са уважени доказателствените му искания. При проверката по делото се установи, че посочените доводи не кореспондират с данните по делото. По принцип, основна функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото в двете инстанции. Изводите по фактите, приети за установени от Пловдивския окръжен съд, се основават на преценката на доказателствената съвкупност, част от която според защитата неправилно не е кредитирана от предходните две инстанции. Това са показанията на свидетелите Т. К., М. Д. и К. П., които с показанията си поддържат тезата на осъдения, че по времето за което се твърди, че е отправил заканите за убийство, той не е бил на адреса посочен в обвинителния акт, като място за извършване на престъплението. Преди всичко, следва да се има предвид принципът, че при изграждане на своето вътрешно убеждение инстанциите по фактите имат пълното суверенно право да го изградят на базата на едни доказателства, а други да отхвърлят, стига да посочат аргументи за това и тези аргументи да кореспондират с установеното по делото. В конкретния случай, от една страна, на л. 30 от мотивите към прървоинстанционната присъда съдът е изложил убедителни мотиви в изпълнение изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК за изясняване на противоречията в доказателствения материал, а от друга, въззивният съд в съдебното заседание на 24.04.2012 година е отговорил мотивирано на искането да се допуснат до нов разпит тези свидетели, които в съдебното заседание пред първата инстанция са изложили факти за отсъствието на осъденото лице на инкриминираната дата от мястото на престъплението. Настоящият състав намира, че това искане правилно е отклонено от ПОС. Съдилищата са изяснили обстоятелствата от кръга на тези по чл. 102 НПК, като са основали тезата си за авторството на подсъдимия и неговата вина на основата на прекия участник в инцидента – пострадалия, както и на показанията на свидетеля-очевидец /Х. К./, който е присъствал на заканата отправена на инкриминираната дата. Именно на основата на тези доказателства и протокола за разпознаване, въззивният състав е потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда спрямо К. за деянието извършено на 26.06.2011 година. Поради това, е неоснователна тезата на защитата, че са налице правни пороци при изготвяне на въззивното решение. И двете съдебни инстанции в мотивите си са изложили съображения за наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 144 ал. 3 НК. Решението на предишните инстанции, с което е отхвърлена тезата на защитата, че деянието не е извършено от осъдения К., е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение и при спазване на правилата за изготвяне на въззивното решение. Затова няма правно основание за касационна отмяна, по реда на възобновяването на атакуваното решение. Настоящият състав не споделя тезата на представителя на обвинението, за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, относно вида на съдебния акт и процесуалните последици от това. Правилно ПОС с решение е изменил първоинсанционната присъда, като частично е оправдал осъдения за елементи от единното продължавано престъпление и е потвърдил същата в останалата част, а именно, относно признаването за виновен на осъдения К. в извършване на деянието закана с убийство по чл. 144 ал. 3 от НПК, извършено на 26.06.2011 година в гр.Пловдив. Това съдът е сторил в рамките на правомощието си по чл. 337 ал. 1, т. 2 от НПК за изменение на обжалвания съдебен акт. Поради изложеното и отсъствието на основания за отмяна на въззивното решение, искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. К. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 405/2012 година по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: