Р Е Ш Е Н И Е № 574 София, 25 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря ............Ив.ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. Чобанова................, като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 627/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения З. И. В. за възобновяване на ВНОХД № 1038/2010 г. по описа на Старозагорски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена първоинстанционна присъда по отношение на него. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т.1 от НПК, заради това, че съдът неправилно е приел, че деянието по п.4 от обвинителния акт е било осъществено в стадия на опита, като всъщност е било налице само намерение /приготовление/ за измама. Сочи наличие и на основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното наказаншие е явно несправедливо. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване по обвинението за деянието по пункт 4 или връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на осъдения в съдебно заседание пред ВКС поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи, като претендира в допълнение на твърдението за несъставомерност на деянието по п.4 и недоказаност на приетите за установени фактически положения. Поддържа искането за възобновяване на производството и с оглед обстоятелството, че въззивният съд е намалил наказанието, наложено на съпроцесника на В., поради което непромененото наказание на този осъден не е пропорционално на наказанието на осъдения К.. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като не са били допуснати твърдените в него нарушения. Въззивният съд се е обосновал в изводите си за наличие на довършен опит за деянието по пункт 4, като общественоопасния резултат не е настъпил единствено поради проявената бдителност на св. Г.. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 3 от 13.01.2010 г. по НОХД № 1580/2009 г. Районен съд – гр. С. Загора е признал подсъдимия З. И. В. за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажен случай в съучастие с В. П. К. в периода от 01.10.2008 г. до 20.10. 2008 г. в гр. С. Загора с цел да набави за себе си и за К. имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Х. Т., Х. Ч., Д. Ч. и Г. Г. и с това им е причинил имотна вреда в размер на 31 645,68 лв., като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211 пр.1 вр. чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК му е било наложено наказание седем години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Образуваното въззивно производство пред Старозагорски окръжен съд по ВНОХД № 1038/2010 г. приключило с решение № 131 от 29.07.2010 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като наложеното наказание на подс. К. било намалено от шест на пет години, а наложеното наказание на молителя В. било потвърдено. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон са необосновани. Твърдението на осъдения, че липсва престъпление по пункт четири от обвинението с пострадал св. Г., тъй като липсва елемент от състава на престъплението измама, е неоснователно. На първо място, с искането се изразява по същество несъгласие с приетите фактически положения по тази част от обвинението, тъй като не се установявало по делото, че свидетелите действително са разполагали с исканата дума от 15 000 лева и че на уговорената среща действително са я носили. Следва да се посочи на искателя, че ВКС извършва проверка за правилното приложение на материалния закон в рамките на фактическите положения, установени от въззивната инстанция. Същите биха могли да бъдат оспорени пред касационния съд, само ако се установи, че въззивният съд е нарушил процесуалните правила по събиране, анализ и оценка на доказателствата, въз основа на които е изградил изводите си относно фактите по делото. В настоящия случай липсва твърдение за допуснато такова нарушение, поради което касационният съд не може да се намесва във фактическите констатации на предходната инстанция. След като фактите, които се оспорват с искането за възобновяване, не могат да бъдат променяни, настоящият съд би могъл само да извърши проверка дали въззивният е приложил правилно материалния закон към тях. С решението си Старозагорският окръжен съд е приел, че осъденият В. е провел телефонен разговор със св. Г., представяйки се за полицейски служител, уведомил я за пътен инцидент с дъщеря й, поискал сума пари, за да няма сериозни негативни последици за нея, провел последващи обаждания, представяйки се този път за адвокат на дъщеря й и отново настоял за сумата от 15 хиляди лева, които щял да предаде на познати съдии и прокурори, за да бъде прекратено делото на дъщеря й. В. се осведомил дали свидетелката разполага с тази сума и като получил уверението й, я попитал за адреса, на който живее и я уведомил, че ще изпрати свой „колега”, който да вземе парите. Свидетелката Г. информирала съпруга си, набавили парите, поставили ги по указание на В. в плик и св. Г. отишъл на посоченото му от осъдения място, за да ги предаде. Междувременно св. Г. се свързала с дъщеря си и установила, че не е участвала в пътен инцидент. Уведомена била и полицията, която предприела действия по задържането на съучастника на В. – В. К.. При тази фактология напълно законосъобразно е приложен материалния закон и от двете съдебни инстанции. В. е възбудил и поддържал заблуждение у семейство Г., като е създал у тях представата за съществуването на определени факти от обективната действителност – че дъщеря им е предизвикала ПТП, от което имало пострадало дете, което е починало, и за да се облекчи наказателноправното й положение, ще трябва да се платят 15 000 лева. По този начин с активното си поведение той е възбудил заблуждение у пострадалите, което впоследствие умело е манипулирал. Провел е няколко обаждания, бил е настоятелен, посочил е мястото на срещата с неговия „колега” /осъдения К./ и по този начин е поддържал създадените вече от самия него неверни представи в семейство Г.. С тези си действия той е осъществил две от формите на изпълнителното деяние, с които е мотивирал пострадалите да предприемат действия с оглед имуществено разпореждане. Те са подготвили сумата, поставили са я в плик, както им е указал В., св. Г. се е явил на указаното място за среща с К., носейки в ръка плика с парите. Решението на пострадалите да се разпоредят с исканата сума е причинено от формираното заблуждение от страна на В. и е пряка последица от него. С това деянието е довършено, тъй като В. е извършил всички действия, с които е мотивирал пострадалите да предприемат имуществено разпореждане. Последното обаче не е довело до настъпване на имотна вреда за тях единствено поради съобразителността и бдителността на св. Г., а не поради действията на извършителя В.. Следователно касае се до довършен опит към престъплението „измама”, а не до приготовление към това престъпление. По настоящия казус не съществува спор, че осъщественото от осъдените по пункт 4 от обвинението не представлява довършено престъпление „измама”, доколкото не е настъпил целения с цялата съвкупност от техни действия престъпен резултат – придобиване на имотна облага. Престъплението не е достигнало до крайния си стадий – настъпване на имотна вреда за семейство Г.. Довършеността на престъплението, която в случая липсва, се предшества от двата нейни предходни стадия – опит / чл.18 от НК / и приготовление / чл.17 от НК/, които имат свое самостоятелно практическо и юридическо значение, само когато престъпната дейност не е стигнала до целения й край. Затова довършеното престъпление поглъща опита, а той от своя страна поглъща приготовлението. Доколкото опитът по дефиниция представлява „започнатото изпълнение на умишлено престъпление”, това означава, че при него вече е налице започнато осъществяване на състава на намисленото престъпление. Приготовлението от своя страна не касае все още самото извършване на престъплението, а е дейност само по създаване на по-далечни или по-близки условия в тази насока. Затова действията, чрез които се осъществява приготовлението трябва ясно да се разграничат от действията по опита към намисленото престъпление. Приготовлението не може да бъде осъществено чрез действия, които да съдържат обективни признаци от състава на самото престъпление /в случая възбуждане и поддържане на заблуждение/, защото ако това е така, то това означава, че вече започва самото изпълнение на деянието, стадия на опита, който ще погълне приготовлението. Опитът при резултатните престъпления /каквото е инкриминираното/ като стадий от престъпната дейност ще е налице до момента на настъпването на целения с него резултат – настъпване на имотна вреда за пострадалия и имотна облага за извършителя или за другиго. Конкретните действия, с които ще се осъществи изпълнението на състава на престъплението /действия по опита/ могат да бъдат най-различни и те зависят в повечето случаи от избрания от дееца способ на въздействие върху обекта на посегателство. В случая на целяна измама очевидно е, че действията по обаждане по телефона с невярна информация, повторни многократни позвънявания с цел да се засили ефекта от изопачената информация, посочване на мястото на срещата за предаване на парите, последиците от недаването им за дъщерята на пострадалите представляват самото изпълнително деяние на престъплението „измама”, а не са негов предходен стадий – приготовление. Ако се приеме , че е налице само приготовление с тези действия, то не става ясно кои биха били действията по самото изпълнително деяние на това престъпление /въвеждане и поддържане на заблуждение/. Ако вследствие на тези действия, инкриминирани по делото, беше настъпила имотна вреда за Г., то безспорно в случая вече щеше да е налице довършено престъпление „измама”. Поради това правилно предходните съдебни инстанции са приели, че осъществените факти по пункт 4 от обвинението сочат на опит към измама, а не на приготовление към такова престъпление. Материалният закон е приложен правилно, поради което не са налице основания за възобновяване на наказателното производство на осн. чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НК. Няма основания за намеса на ВКС в настоящето производство по отношение на размера на наказанието, наложено на осъдения В.. Същото не сочи на „явна несправедливост” и е съобразено с личността му, неговата обществена опасност, както и тази на престъплението. Самият З. В. и неговата защита не представят каквито и да е аргументи в подкрепа на искането си за корекция на наказанието в посока на неговото намаляване, а сам съдът не намери причина за това. Въззивният съд е отчел значителната роля именно на З. В. в осъществяването на продължаваното престъпление, осъществено по него инициатива, неговата непрекъснато нарастваща активност, фактът, че е осъществил престъплението чрез двете форми на изпълнителното деяние – въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалите, краткият период, за който е осъществено престъплението чрез четири отделни деяния, неговото обременено съдебно минало /извън осъждането, влияещо на квалификацията „повторност”/. Тези обстоятелства правилно са преценени с оглед критериите на чл. 36 от НК и не сочат на предпоставките на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК. Обстоятелството, че въззивният съд е намалил наказанието на другия осъден по делото, не е критерий за несправедливост на наказанието спрямо В.. Наказателната отговорност е лична и същата се индивидуализира с оглед правилата на Глава V от НК, сред които не е изискването за пропорционалност на наказанията на съучастниците. С оглед на това ВКС не констатира да е налице съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. И. В. за възобновяване на ВНОХД № 1038/2010 г. по описа на Старозагорски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.