3 Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 25 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Джамбазов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 511 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. В. М. против решение № 13 от 2.02.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 498/2014 г. В жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с твърдение, че наказанието от четири години лишаване от свобода е прекомерно завишено. Направено е искане за намаляване на наказанието до минималния размер, предвиден в санкцията за извършеното престъпление по чл.199, ал.1, т. 4 НК или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата и искането за намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 52 от 17.11.2014 г. на Старозагорския окръжен съд по н. о. х. д. № 449/2014 г. подсъдимият Й. В. М. е признат за виновен в това, на 26.08.2014 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 238 лева от владението на Д. С. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор, приложил е чл. 59, ал. 1 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 13 от 2.02.2015 г. по в. н. о. х. д. № 498/2014 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводът, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е прекомерно завишено е бил поставен и на вниманието на въззивния съд, който самостоятелно е извършил анализ и преценка на съвкупността от доказани по делото обстоятелства със значение за наказанието на подсъдимия. Въззивният съд не е констатирал многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, поради които е определял наказанието по правилата на чл. 54 НК. Като смекчаващи отговорността е отчел направеното самопризнание от подсъдимия още на досъдебното производство, с което е било оказано съдействие за разкриване на обективната истина, относително младата му възраст, тежкото материално и социално положение на дееца, стойността на отнетото имущество. Не са били пренебрегнати обаче и отегчаващите отговорността обстоятелства – осъжданията, извън взетите предвид за правната квалификация на деянието, и насочеността преимуществено срещу собствеността на престъпните посегателства. Ето защо Върховният касационен съд не намира очевидно несъответствие на наказанието със степента на обществената опасност на деянието и на дееца, и на целите по чл. 36 НК. Искането на подсъдимия за намаляване на наказанието до минимално предвиденото в санкцията на чл. 199, ал.1, т. 4 НК от пет години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано в съответствие с изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК, е неоснователно, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 2.02.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 498/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: