8 Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 06 ноември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 787 по описа за 2019 година. Производството е по реда на чл.354, ал.5 от НПК, образувано по касационни жалби на подсъдимия Е. Н. М. и неговия защитник – адв.Радост К., против решение № 93 от 21.05.2019 г., постановено по внохд № 188/18 г. на Апелативния съд-Пловдив. Депозирано е допълнение към касационната жалба на адв.К.. Претендира се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания - за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.1 или чл.115 от НК и определяне на наказание за това престъпление при условията на чл.55 от НК; оправдаване по обвинението по чл.157, ал.1 от НК или намаляване на наказанията за престъпленията по чл.116 и чл.157 от НК. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбите с акцент върху несправедливостта на наказанието. Частният обвинител и граждански ищец Д.Й. Д. не взема участие в касационното производство и не изпраща процесуален представител. Депозирала е писмено становище, с което поддържа предявения граждански иск. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: Процесуалното развитие на делото е усложнено. До настоящия момент са проведени едно първоинстанционно разглеждане на делото, три въззивни и две касационни производства, или общо 6 съдебни производства. В детайли: С присъда по нохд № 188/15 г. ОС-Хасково осъдил подсъдимия М. за две престъпления – по чл.157, ал.1 и чл.54 от НК на шест години лишаване от свобода и по чл.116, ал.1, т.6 и чл.54 от НК на доживотен затвор, като на основание чл.23 от НК определил едно общо наказание доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване по чл.61, ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал предварителното задържане от 04.03.2013 г. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Денка Й. Д. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 656 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като гражданския иск за неимуществени вреди за горницата над 70 000 лева е отхвърлен като недоказан. Съдът се произнесъл по дължимите от подсъдимия държавна такса и разноски, в това число и тези на частния обвинител и граждански ищец. Налице е произнасяне и по веществените доказателства. С решение по внохд № 612/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-Пловдив потвърдил присъдата. С решение по кд № 457/16 г. образувано по жалба на подсъдимия, ВКС, трето наказателно отделение, отменил решението на АС-Пловдив и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съображения за липса на мотиви, съответни на изискванията на процесуалния кодекс. С решение по внохд № 696/16 г. АС-Пловдив отменил присъдата на ОС-Хасково, постановена по нохд № 188/15 г. в частта, с която подсъдимият е осъден на основание чл.157 и чл.23 от НК и вместо нея постановил нова присъда, с която го оправдал по обвинението по чл.157, ал.1 от НК; изменил присъдата като намалил наказанието за престъплението по чл.116 от НК от доживотен затвор на 20 години лишаване от свобода; изменил режима на изтърпяване на наказанието от специален в строг; ангажирал отговорността на подс.М. за разноските по делото. В останалата част присъдата на ОС-Хасково е потвърдена. С решение по кд № 1194/17 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия, ВКС, второ наказателно отделение при съображения за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, свързано с мотивите на проверяваното решение, отменил новата присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С обжалваното сега решение по внохд № 188/18 г. АС-Пловдив потвърдил присъдата по нохд № 188/15 г. на ОС-Хасково и възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. В хода на настоящото касационното производство, жалбоподателят не е направил доказателствени искания и съдебно следствие не е провеждано. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Вече се посочи, че се възразява наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като най-напред отговор трябва да получи възражението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като само при отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е възможна проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието. 1.ВКС не установи да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и съображенията за това са следните: Макар и да не се претендира, настоящият състав на ВКС трябва да посочи, че задължителните указания, дадени с предходното решение на ВКС, второто наказателно отделение, постановено по кд № 1194/17 г. са изпълнени изцяло. АС-Пловдив е провел съдебно следствие, събрал и проверил доказателства, а към мотивите на оспореното решение, ВКС не намери причини за критично отношение. Последните убедително указват, че въззивната проверка е съответна на изискванията на чл.314, ал.1 от НПК. ПАС е проверил в детайли дейността на проверявания от него съд и сам е подложил на анализ и оценка всички събрани по делото доказателства, изводими от различни по вид доказателствени източници, в която посока в мотивите на решението са изложени множество съображения. Те дават основание за извод, че отделните елементи на доказателствената съвкупност са оценявани не само с оглед на вътрешната им безпротиворечивост и издържаност, но и при връзка с останалите елементи от същата съвкупност. Ясни са причините, поради които въззивният съд е кредитирал едни доказателства, а на други е отказал доверие. Обстойно са анализирани експертните заключения по делото от областите на медицината, психологията, психиатрията, токсикологията, трасологията. Съответно на изискванията на процесуалния кодекс, съдът е посочил основанията, поради които не е приел част от изводите, в частност, тези на съдебно-медицинската експертиза изготвена от експерта Еленски. Противоречието, заявено от защитата на подсъдимия, е налице. То обаче, е изяснено надлежно – виж л.21-27 от мотивите. Всички съображения на ПАС, изложени на посоченото място, се възприемат изцяло от настоящия касационен състав, като не е необходимо преповтарянето им. Като е установил, че към експертното заключение на д-р Еленски, не са били извършени всички възможни и нужни изследвания (хистологичните такива на иззетите при аутопсията на пострадалия парафинови блокчета), както и, че той не притежава специална квалификация в областта на токсикологията, ПАС е имал основание да възприеме съответните изводи на назначената от него комплексна съдебномедицинска експертиза, в това число и оспорените от защитата на жалбоподателя. Резултатите от допълнителните изследвания, за които стана дума, оценявани от комплексната експертиза, са показали отсъствие на белези за изпадане на пострадалия в безсъзнание. Неоснователно е възражението на подсъдимия за липсата на компетентност на експертите, в коментираната от него насока, защото компетентността им не може да се оспорва по сторения от него начин, чрез информация, получена през „Гугъл”. Известно е, че там има много и различна информация, предоставена с различни цели, в това число, атрактивност, реклама, корист и др. Информацията в интернет се определя като ненадеждна и недостоверна, поради което изисква проверка от други източници на такава, извън интернет. Всъщност по делото е изяснено по изискуемия от закона начин състоянието както на подсъдимия, така и на пострадалия, резултат от приетото от тях наркотично вещество. В същата посока, съдът по същество е изложил детайлни съображения, срещу които фактически не се възразява. Достатъчно е само да се посочи, че същият съд не е приел употреба на такова вещество от посочените лица в количеството, заявено от подсъдимия. Основанието за това се съдържа в редица гласни доказателствени източници и в експертното заключение за липсата на находки указващи на свръх употреба, интоксикация. Отделно трябва да се посочи, че всички възражения на подсъдимия и защитата му са получили отговор съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Възражението за липса на доказателствена основа на обвинението по чл.157 от НК е неоснователно. Изложените в мотивите на решението (л.51-56) съображения по оценката на обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК, свързано с това обвинение, най-малко указват на липсата на доказателства за извършването му. Не се установява показанията на св.М. да са ценени по начина, претендиран от защитата на подсъдимия – „преувеличени”. Внимателното запознаване с показанията на коментирания свидетел дава основание да се приеме, че съдът ги е ценил адекватно на обективното им значение. Не се установява въззивният съд да е нарушил забраната за утежняване положението на подсъдимия, без да е налице за това съответен протест и/или жалба на частния обвинител. По нашият НПК хипотезите на влошаване на положението на подсъдимия са три – когато се увеличава наказанието; когато се отменя оправдателна присъда и когато се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление. В настоящият случай не е налице нито една от посочените хипотези. Извършеното с пряк умисъл престъпление по чл.116 от НК не е по-тежко наказуемо престъпление в сравнение с извършеното такова при евентуален умисъл. 2.Отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК позволява извършването на проверката за правилното приложение на закона само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Съобразяването на допълнително събраните от този съд доказателства и извършения от него собствен анализ на доказателствената съвкупност са предопределили приемането на различни фактически положения в сравнение с тези, приети от първоинстанционния съд. ПАС не е приел участието в причинния процес на факторите употреба на наркотици и престой в язовира, както и изводите за изпадането на пострадалия в травматичен шок и/или безсъзнателно състояние, както и факт на ритане с крак или скачане с крака върху лицето на пострадалия (виж л.43 от мотивите). Основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се поддържа с възражения за липсата на квалифициращите елементи „особена жестокост” и „особено мъчителен начин за убития”, по смисъла на чл.116, ал.1, т.6 от НК, както и това, че е налице съставомерност по чл.115 от НК или по чл.124 от НК. Същите възражения са обсъдени от ПАС и правилно са отхвърлени като неоснователни (л.47-51 от мотивите). Най-напред трябва да се посочи, че ПАС адекватно е разчел указанията в задължителните актове на ВС (ВКС), нарочно коментирани от него. Всички съображения на въззивния съд се възприемат изцяло от ВКС. Обективираните по трупа на пострадалия многобройни увреждания в различни анатомични зони и плоскости (според експерта Еленски „няма незасегната анатомична област и няма анатомична плоскост, в която да няма увреждания”) – причинени от отделни удари и в резултат на наслагване на такива в една и съща област, някои от уврежданията с характер на защитни, ползваните от дееца различни средства, интензитета на употребената сила, като някои от ударите са нанасяни с голяма кинетична енергия, причинила дълбоки, масивни хематоми в меките тъкани на тялото и контузии на вътрешните органи – кръвопропиване в средостението, около дъгата на аортата, бифуркация на трахеята и около и по хода на хранопровода, дълбоки кръвонасядания в шийната мускулатура, както и това, че в периода когато са били нанасяни механичните травми подстрадалият е бил жив, с активно поведение и възможност да извършва самостоятелни действия и изпитва болки, които са били с голяма интензивност, позволяват да се изведе действие на подсъдимия в състояние на силно озлобление (ожесточение), силен гняв и раздразнение (ярост) запълващи съдържанието на елемента „особена жестокост”, както и „особено мъчителен за убития начин”, щом той е преживявал съзнателно значителни болки и страдания от действията на подсъдимия. Обстоятелството, че не е констатирано проникване в кухини не налага други изводи. Поддържаното от защитата отсъствие на директно увредени органи, не държи сметка за установените от експертите контузии на вътрешни органи, за които стана дума. Възражението, свързано с чл.124 от НК също е неоснователно. За да се установи, какво е било психическото отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат, трябва да се изследва обективната страна на поведението му – характера, насоката и силата на извършеното действие, способа на извършването му, средствата, използвани за засягане на пострадалия, органите на човешкото тяло, които са засегнати, причинените непосредствени наранявания и др. В зависимост от всичко това се преценява, дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост. Обективните особености на поведението на подс.М., обективират умисъла му да причини смъртта, а не телесна повреда, на пострадалия. Поради това правилно ПАС е приел, че извършеното съставлява умишлено убийство, а не умишлена телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на пострадалата. При тези съображения ВКС не намери причини за преквалификация на извършеното от подсъдимия в по-леко наказуемо престъпление, каквито са тези по чл.115 и чл.124 от НК. 3.По основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Жалбоподателят претендира да е налице явна несправедливост на наложените наказания, като иска наказанието за престъплението по чл.116 от НК да се определи при условията на чл.55 от НК, а това за престъплението по чл.157 от НК при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Защитата на подсъдимия поддържа, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които не са съобразени от съда по същество, а такива са: чистото съдебно минало, семейното положение на дееца и наличието на непълнолетни деца; съпричиняването на смъртта от други фактори, като наркотична интоксикация и преохлаждане; опитите на подсъдимия да спаси пострадалия, съдействието от страна на подс.М. за разкриване на обективната истина; действието му след употреба на наркотично вещество, както и изтеклия период от време от извършване на деянията до настоящия момент малко повече от 6 години. Чистото съдебно минало на дееца е ценено от съда, а семейното му положение достатъчно, доколкото с него най-напред е трябвало да се съобрази подсъдимия, когато е вземал решение за извършване на инкриминираните деяния. Вече стана дума за това, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията, при отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, какъвто е настоящия случай, е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. А той не е приел такива за „съпричиняване на смъртта” от други фактори, ангажирани от защитата на подсъдимия. Поради това и няма как да се иска от ВКС да цени факти, които са отречени от въззивния съд. Действията на подсъдимия след преустановяване на агресията срещу пострадалия, състоянието, в което се е намирал и съдействието му, не са убегнали от погледа на съда. При съображения, изложени на л.59 и сл. от мотивите, ПАС е приел, че същите обстоятелства не смекчават отговорността на дееца. Срещу тези съображения обаче, не се възразява, а тъкмо те разкриват основанието за решението на съда. При липсата на доводи срещу това решение на съда, ВКС не намери основание за критично отношение към него. Още повече, че действията на подсъдимия след извършване на престъпленията обективно не смекчават неговата отговорност. Вярно е, че от извършване на деянията (02.03.2013 г.) до настоящият момент е изтекъл период малко над 6 години. ПАС не е пропуснал този факт, го е обсъдил в светлината на чл.22, ал.1 от НПК и чл.6, т.1 от ЕКПЧ и е приел, че този срок не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство. ВКС не установи основание за друг извод. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, характеризира се с усложнено процесуално развитие, резултат на упражнено право на протест и жалба, при последното въззивно производство е проведено съдебно следствие и са събирани доказателства за проверка на обясненията на подсъдимия. Иначе казано конкретният срок не е неразумен, по смисъла на посочените норми. Обобщено, обстоятелствата, на които акцентира защитата на подсъдимия, сами по себе си не дават основание да се приеме, че е налице която й да било от предпоставките на чл.55 от НК. Липсват многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нещо повече, на посоченото по-горе място, въззивният съд подробно е анализирал редица обстоятелства, които отегчават отговорността на дееца. Изложените съображения се пренебрегват, защото срещу което й да било от съображенията по отделните обстоятелства (трудова заетост, разпространение на наркотични вещества, проявена агресивност и др.) не се възразява, а ВКС няма причини за несъгласие с оценката им от страна на ПАС. Друг е въпросът, че данни за личността на дееца, степента на неговата обществена опасност, произтичат и от конкретно извършените престъпления, а те не характеризират подсъдимия положително. При тези съображения настоящият състав на ВКС прие, че правилно наказанията са определени по реда на чл.54 от НК, в рамките на предвиденото от закона. За престъплението по чл.116 от НК на подсъдимия е наложено наказанието по втората предвидена в закона алтернатива, а за престъплението по чл.157 от НК лишаване от свобода в размер малко над средния от предвиденото в закона. Определените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Намаляването на наказанията злепоставя постигането на целите на наказанието в личен и генерален план, а това ВКС не може да си позволи. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската му част. Въззивният съд е преценил всички обстоятелства от значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 21.05.2019 г., постановено по внохд № 188/18 г. на Апелативния съд-Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: