Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * възстановяване правото на собственост * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * косвен съдебен контрол


5
Р Е Ш Е Н И Е


N 438/2012 г.

гр. София 27. 02. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1185 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В г.о. от 06.07.2011г. по гр.д.№ 14319/2010 г.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 33 състав № І-33-87 от 20.05.2009г. по гр.д.№ 13819/2007г. , с което е отхвърлен ревандикационния иск , предявен от [фирма] срещу Г. С. К. и Н. И. К. за предаване владението на 72.36% ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място , съставляващо УПИ ... кв.... по плана на [населено място], м.“Е. гр...“ с площ от 325 кв.м. и на построената в имота шестетажна административна сграда на адрес [населено място], [улица].
Ответникът Г. С. К. счита, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава като излага съображения, че не е допустим косвен контрол на акта за обезщетяване по чл. 6 ал.3 ЗОСОИ .
Ответницата Н. И. К. не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл.288 ГПК, с което касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос дали при предявен иск за собственост от търговско дружество, в активите на което е включено имущество, за което е признато право на обезщетяване на ответника със съсобственост на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОСОИ, може да се оспорва валидността и законосъобразността на издадената заповед на ведомствения ръководител по чл.6 ал.1 т.1 ЗОСОИ , с която са определени квотите в съсобствеността.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Обезщетяването на собствениците на одържавени имоти, за които не са били налице предпоставките за реалното им възстановяване при влизане в сила на ЗВСОНИ, се извършва по предвидения в ЗОСОИ административен ред. Компетентен да разгледа и да се произнесе по искането за обезщетяване съгласно чл.6 ЗОСОИ е министърът или ръководителят на ведомството, който упражнява правата на държавата в търговското дружество, в активите на което е включено имуществото, а във всички останали случаи – областният управител. Решението на съответния административен орган за начина на обезщетяване няма самостоятелно вещно правно действие , за завършване на административната процедура по обезщетяването със съсобственост е необходимо да бъде направена оценка на одържавеното имущество и да се определят квотите в съсобствеността – чл. 6 ал.5 ЗОСОИ . И двете решения представляват индивидуални административни актове и споровете за законосъобразността им се разрешават от административните съдилища. При спор за собственост, гражданският съд също има правомощия съгласно чл.17 ГПК да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт, а по законосъобразността - когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
При едноличните търговски дружества – публични предприятия по чл.62 ТЗ, собственик на капитала е държавата. Те се образуват по ред, който е установен с нормативен акт - Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество / ДВ, бр. 55/1991г./, следван от ЗППДОП /ДВ бр. 38 от 8.05.1992 - отм./, Закон за приватизацията и следприватизационния контрол /Д.в.бр. бр. 28 от 19.03.2002 г./. Когато се преобразува държавното предприятие в едноличното търговско дружество с капитал, държавна собственост /чл. 1 ал.2 ЗППДОП-отм. /, възниква нов правен субект , който придобива имуществото, предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление – чл.2 ал.4 ЗДС. Независимо от преминаването на собствеността от държавата към дружеството, едноличният собственик на капитала приема решенията за увеличение или намаление на капитала , както и за разпореждане с имуществото на дружеството - чл.14 и 15 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията от 1994г. – ДВ бр. 10 /1994 г. (отм.), респективно чл. 11 и 12 от Правилника обн. ДВ бр. 51/2003 г. Едноличното търговското дружество, образувано с държавно имущество, макар и самостоятелен правен субект, притежава капитал, който му е предоставен от държавата и след като тя има суверенно право да се разпорежда с това имущество включително чрез намаляване на капитала или чрез отчуждаването на недвижими имоти, дружеството е обвързано от решенията на органа, упражняващ правата на държавата, то не е трето лице по смисъла на чл.17 ал.2 ГПК и не може да се позовава на материална незаконосъобразност на взетите решения в това му качество, включително и когато в рамките на правомощията си по чл.6 ЗОСОИ съответният орган приема решение за обезщетяване на собствениците, чието имущество е било одържавено и е включено в капитала на търговско дружество , образувано с държавно имущество. По иск за собственост, едноличното търговско дружество не може да основава правото си на собственост на твърдение за незаконосъобразност на акта за обезщетяване по ЗОСОИ, защото това твърдение изисква осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на реституционния административен акт, а той не е допустим по отношение на лице, обвързано от него.
По основателността на жалбата.
По мотиви от изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е неоснователен доводът в касационната жалба, че съдът е следвало да разгледа възраженията на [фирма] за незаконосъобразност на заповедта на Председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения РД -09-123 от 23.06.1998г. , с което е уважено искането на Г. С. К. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за част от триетажна сграда и едноетажна постройка, одържавени по ЗОЕГПНС , както и утвърдената оценка, с която се определя квота на правоимащите лица по чл.6 ал.5 ЗОСОИ в размер на 63.70% от построената нова шестетажна сграда. Неоснователен е и доводът, че заповедта е нищожна, защото се отнася до публична държавна собственост и овластен да разглежда искания за правоимащите лица за обезщетяване е областния управител. Публична държавна собственост съгласно чл.2 ЗДС са обектите и имотите , които са предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. Имотите и вещите, които са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество на основание чл. 2 ал.4 ЗДС не са държавна собственост и областният управител не е компетентен да се произнася по исканията за обезщетяване с това имущество по ЗОСОИ. Неоснователен е и доводът, че заповедта е нищожна като издадена извън правомощията на административния орган по чл.6 ал.1 т.1 ЗОСОИ за частта от имота, която е била отчуждена по ЗПИНМ. Видно от съдържанието на заповедта за обезщетяване, както и утвърдената от комитета за пощи и далекосъобщения експертиза, оценката и определената квота за обезщетяване е за два етажа от сградата, а не за цялата сграда. С оглед на изложеното няма основание за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен ревандикационния иск за 36.30% ид.ч. от сградата, в какъвто обем са правата на [фирма] след реституцията и които не се оспорват от ответниците. Точно това е приел и въззивният съд в мотивите , но същевременно е потвърдил изцяло обжалваното решение, с което ревандикационния иск е отхвърлен за 72.60 ид.ч. като по този начин е отрекъл изцяло правата на [фирма] . Ревандикационният иск обаче е предявен само за 36.06 ид.ч. , превишаващи установената за ищеца квота след реституцията по ЗОСОИ като само за разликата са въведени твърдения в исковата молба за незаконосъобразност на заповедта по чл.6 ал.5 ЗОСОИ. Следователно за частта от 36.30% решението както на районния, така и на въззивния съд са процесуално недопустими като предявени по непредявен иск и следва да се обезсилят на основание чл. 293 ал.4 във връзка с чл.270 ал.3 ГПК , а производството по делото – да се прекрати.
При този изход на спора на ответника Г. С. К. се дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски по компенсация в размер на 2500 лв. за касационното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийският градски съд, ІV-В г.о. от 06.07.2011г. по гр.д.№ 14319/2010 г. и потвърденото с него решение на Софийския районен съд, 33 състав № І-33-87 от 20.05.2009г. по гр.д.№ 13819/2007г. , с което е отхвърлен ревандикационният иск , предявен от [фирма] срещу Г. С. К. и Н. И. К. за предаване владението на 36.30 % ид.ч. от дворно място , съставляващо УПИ ... кв... по плана на [населено място], м.“Е. гр. с площ от 325 кв.м. и на построената в имота шестетажна административна сграда на адрес [населено място], [улица] ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Потвърждава решението в останалата част, с която е отхвърлен иска за 36.06% , представляваща разликата от 36.30 до 72.36% идеални части от описания по-горе имот.
ОСЪЖДА [фирма] да запрати на Г. С. К. сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: