7 Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 14.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КАСИМИРА АТАНАСОВА……..……. и с участието на прокурора ……………....................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2782 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 636/27.VІІ.2015 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на атакуваното от застрахователното д-во [фирма]-София осъдително решение № 962/16.V.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, по гр. дело № 3659/2013 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК - предвид значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на материалноправния въпрос: „Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център на Г. ф., може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица?” Допълнителното съображение на настоящия състав на ВКС за наличието на приложно поле на касационното обжалване при горепосочената предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е било свързано и с междувременно настъпилите /след 12.І.2009 г./ промени в законодателството, отнасящи се до кръга от документи и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, както и за процедурите за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център на Г. ф. Оплакванията на застрахователното д-во касатор са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това застрахователят е претендирал касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият осъдителен иск на Абленка Хр. Сирачка от [населено място] брег, [община] с правно основание по чл. 22, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен изцяло - в предявения по делото негов размер, а на търговеца да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът застраховател не е бил представляван, така както и ответният по касация Г. фонд, а също и конституираният в процеса като трето лице негов помагач /на ГФ/ М. Ж. Х. от [населено място] - в качеството му на пряк делинквент. Чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. ответницата по касация А. Хр. Сирачка от [населено място] брег, [община] е изразила становище, че касационната жалба на застрахователя срещу осъдителното решение на САС, постановено по прекия й иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да бъде оставена без уважение. Обстойно аргументирани съображения в подкрепа на тезата си Сирачка е изложила в писмена защита по делото. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на застрахователното д-во касатор, а също и становището и доводите на ответницата по касация А. Хр. Сирачка, вкл. и наведените от нея в представената по делото писмена защита, и като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта, а по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК - и относно материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от САС решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. Процесното ПТП е настъпило на датата 4.VІ.2006 г., т.е. при действието на Кодекса за застраховането, който е влязъл в сила на първи януари с.г. Съгласно разпоредбите на чл. 261, ал. 1 и 2 и чл. 260, ал. 2 от същия нормативен акт наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите „се удостоверява” със застрахователна полица /бланка под отчет с поредна номерация, отпечатвана по ред, установен от МС за отпечатване на ценни книжа/ и със знак, който се издава от Г. фонд. В тази връзка за всеки водач на МПС, което не е било спряно от движение, e съществувало, вкл. и към датата на настъпване на процесното ПТП, задължението по чл. 100, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата: „Да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява”. Ето защо, а и като се има предвид разпоредбата на чл. 125а, ал. 1 ЗДвП /в редакцията на текста към меродавната дата на настъпване на процесното ПТП/, според която службите за контрол на МВР издават протокол за посещението по чл. 125 от същия закон на мястото на пътнотранспортното произшествие, като в 10-дневен срок екземпляр от същия документ се изпраща служебно на застрахователя на виновния за произшествието водач, „посочен в протокола”, отговорът на релевантния правен въпрос дали този протокол, какъвто е изготвеният за настъпилото на 4.VІ.2006 г. ПТП в отсечката между [населено място] и [населено място], в който се възпроизвежда поредната номерация на конкретната застрахователна полица (№ 071060092206), представлява пряко доказателство не само за механизма на този пътен инцидент, но също и за наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите, следва да е положителен. Изрично в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и 2, т. 1 от отменената Наредба № 24/8.ІІІ.2006 г. „За задължителното застраховане по чл. 249, т.т. 1 и 2 КЗ...” /в редакцията на този текст към датата на процесното ПТП/ се е предвиждало, че за удостоверяване на настъпването на ПТП се представя оригинал от констативен протокол, изготвен от органите на МВР, а за установяване основанието и размера на предявената претенция се представят доказателства, че увреждащият застрахован има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в случаите, когато в документите по ал. 1 – т.е. именно в констативния протокол – „не се съдържат данни за това и застрахователят не може служебно да установи това обстоятелство”. Следователно нормативно е било закрепено положението, че констативният протокол, съдържащ данни за номера и за периода на валидност на съответната полица за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите е първостепенно /пряко/ доказателство за наличието на такава имуществена застраховка и само при липса на данни за така възникнало валидно застрахователно правоотношение е необходимо представянето на доказателствата по чл. 261, ал. 1 КЗ, удостоверяващи, че увреждащият застрахован има сключена застраховка „ГО” на автомобилистите. В трайната съвременна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон, в сила от 1.ІІІ.2008 г. (Р. № 15/25.VІІ.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 1506/2013 г.; Р. № 98/25.VІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 750/2011 г.; Р. № 73/22.VІ.2012 г. на І-во т.о. по т. д. № 423/2011 г.; Р. № 24/10.ІІІ.2011 г на І-во т.о. по т. д. № 444/2010 г. и Р. № 85/28.VV.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 768/08 г.), последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за „извършените от него и пред него действия”. В бланката за такъв констативен протокол /л. 32 от първоинстанционното дело/, съставен в процесния случай съобразно изискванията на вече отменената Наредба № І-167/24.Х.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи... (ДВ, бр. 103/2002 г.)-в сила до 19.VІІІ.2014 г., изрично е предвидено отбелязване на обстоятелствата дали водачите на участващите в конкретния пътен инцидент моторни превозни средства имат полици за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, техния номер и срока на валидността им. Несъмнено е също така, че констатациите, намерили отражение в такъв констативен протокол, вкл. и досежно последните три обстоятелства, подлежат на опровергаване с всички годни доказателствени средства по ГПК. Практическото провеждането на такова опровергаване обаче, се нарича „насрещно”, а не „обратно” доказване, тъй като при последното заинтересуваната страна в процеса цели единствено оборването на презумирани в законно оборимите презумпции факти. Разпоредбата на чл. 261, ал. 1 КЗ, отнасяща се до надлежното удостоверяване на застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите”, не съдържа обаче законова презумпция. Следователно застрахователят настоящ касатор е следвало да установи отрицателния факт на несключване на такъв застрахователен договор за участвалият в процесното ПТП лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео-16V” с ДКН № Е 59-70 АМ, опровергавайки констатацията, съдържаща се в протокола за процесното ПТП за наличие на издадена от [фирма] полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с № 071060092206 и срок на валидност от 14.І.2006 г. – 13.І.2007 г.. При съобразяване разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, според която всички застрахователни сделки са от категорията на т. нар. абсолютни търговски, изискуемата за валидност писмена форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Това следва от текста на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед изложеното като неоснователно ще следва да се преценява възражението на застрахователя [фирма], наведено в касационната му жалба, че от страна на ищцата по прекия иск по делото не било доказано нито сключването на договор, „нито плащането на премия, което да доведе до възникване на отговорност за дружеството”. По аргумент за противното от текста на чл. 261, ал. 1 КЗ, не се изисква за удостоверяване сключването на такава задължителна застраховка /”ГО” на автомобилистите/ представяне на издаден от съответния застрахователен брокер, агент или пряко от застрахователя приходен касов ордер или фискален бон. Отделно от това съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, страната /в случая застрахователят настоящ касатор/ не може да се позовава на „нищожност на застрахователния договор”, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на заявлението, а видно от твърденията в депозирания от застрахователя настоящ касатор отговор на исковата молба на А. Хр. Сирачка е, че негова бланка с горепосочения номер (071060092206) е била предадена от агенция на дружеството на негов застрахователен брокер, но същата не е била отчетена като сключен застрахователен договор, а агенцията, която е в договорни отношения с брокера, била уведомила централното управление на [фирма], че 17 бр. бланки, след които и горепосочената, са предадени на сътрудник на брокера за транспортирането им до офис в друго населено място, като при пренасянето им са изгубени. Това позоваване на вътрешните отношения между застрахователно д-во и лицата по част ІІІ на КЗ – застрахователни брокери и застрахователни агенти, които най-общо могат да бъдат квалифицирани в конкретния случай като немарливост в организацията на документооборота с бланки „под отчет с поредна номерация”, е непротивопоставимо на ищец про прекия иск пс правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и обективно е не е годно да освободи касатора застраховател от задължението му, поето с издадената полица под горепосочения номер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Основният аргумент в подкрепа на този извод се основава както на предвидените в чл. 155 КЗ и в чл. 167, ал. 1 КЗ „Гаранции за дейността на застрахователния брокер” - съответно „Гаранции за дейността на застрахователния агент”, така и на задължението на тези лица по чл. 156 КЗ, респ. по чл. 167, ал. 2 КЗ, да поддържат задължителна застраховка „Професионална отговорност”. Предвид ясните разпоредби на чл. 261, ал. 1 КЗ – за начина, по който надлежно се удостоверява сключването на застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и на чл. 125а ЗДвП – досежно служебното изпращане на констативен протокол за посетено от органите КАТ-„Пътна полиция” място на пътнотранспортното произшествие „на застрахователя на виновния за произшествието водач”, в процесния случай се налага извод, че не е било проведено от страна на застрахователя настоящ касатор успешно „обратно”, а всъщност – „насрещно”, доказване на факта на невъзникване на валидно застрахователно правоотношение по такава имуществена застраховка, доколкото по делото не е била установена дори вероятност така твърденият отрицателен факт да се е осъществил. По изложените съображения, като правилно /обосновано и законосъобразно/, ще следва да бъде потвърдено атакуваното въззивно решение, с което [фирма]-София е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ-във вр. чл. 52 ЗЗД – да заплати на А. Хр. Сирачка от [населено място] брег, [община], обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. К. Сирачки /на 42 г./ в размер на сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на процесното ПТП – 4.VІ.2006 г., и до окончателното й изплащане. За настоящата инстанция ще следва по реда на чл. 38 ЗА да се определи възнаграждение на процесуалния представител на Сирачка по пълномощие от АК-П. в размер на сумата от 3 630 лв. /три хиляди шестстотин и тридесет лева/, за заплащането на което ще следва да бъде осъден застрахователят настоящ касатор. В заключение, предвид възможността по чл. 247, ал. 1, предл. 1-во ГПК, ще следва да бъде допусната по служебен почин на настоящия състав на ВКС поправка на явна фактическа /техническа/ грешка в мотивите към постановеното по настоящето дело в пр-вото по чл. 288 ГПК определение № 636/27.VІІ.2015 г., като навсякъде собственото име на ответницата по касация Сирачка се чете вместо „Албенка” – „Абленка”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 636/27.VІІ.2015 г., постановено по настоящето дело, като навсякъде в мотивите към този съдебен акт (на редове 7 и 19 от стр. 1, както и на редове 16 и 25 от стр. 2) собственото име на ответницата по касация Сирачка от [населено място] брег, [община], ВМЕСТО „Албенка” да се чете „Абленка”. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 16.V.2014 г., постановено по гр. дело № 3659/2013 г. О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК и ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адв. И. Б. Я. от АК-П., с кантора в [населено място], [улица], ет. ІІ, СУМА в размер на 3 630 лв. (три хиляди шестстотин и тридесет лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2