Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 30.06.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 729 по описа за 2011г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на [фирма] [населено място] бряг срещу решението на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 20.І.2011г. по в.гр.д. № 883/2010г., касационно обжалване на което в потвърдителната му част е допуснато с определение № 534/04.V.2012г. по въпроса за произнасяне от въззивния съд относно вида и броя на липсващите вещи, въпреки липсата на такова оплакване във въззивната жалба на дружеството /в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, и по въпроса „следва ли пазачът на запорирани от съдебния изпълнител вещи да носи отговорност за тяхната липса в случай, че липсата им не се дължи на противоправни действия или бездействия на самия пазач” /в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Ответникът по касационната жалба Г. В. А. от [населено място] бряг е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Третото лице – помагач /на ищеца/ И. К. К. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Червенобрежкия РС от 21.V.2010г. по гр.д. № 503/2009г. в отхвърлителните му части по предявените от [фирма] срещу Г. В.А. искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца 22361.90лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди поради неспазени задължения на пазач на запорирани вещи, и за присъждане на законна лихва от завеждането на исковата молба, както и в частта за присъдените в тежест на дружеството разноски. Със същото решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.471 ГПК, и е прекратил производството по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал съществуване на вземането му, предмет на делото. От представените протоколи за опис от 16.ІІІ.2009г. и за разпечатване от 17.VІІ.2009г. не може да се установи по категоричен начин, че именно движимите вещи по исковата молба са липсвали при разпечатване на складовете. В двата протокола за опис е посочен единствено адресът, на който се намират вещите – [улица], без данни дали вещите са били в склад № 1 или в склад № 2 на същия адрес. Протоколът за опис на вещи в склад № 2 е неясно и нечетливо копие и не може да се прецени кои движими вещи са били налични и кои са липсвали. Събраните чрез свидетелски показания и чрез заключения на счетоводни експертизи данни не установяват това. Съдът не е възприел доводите на ищеца в писмената му защита, че нямало спор между страните за вида и броя на липсващите вещи. Прието е в тази насока, че ответника в отговора си по чл.131 от ГПК е взел становище, че оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер, което означавало, че липсва признание на факта за вида и броя на липсващите вещи. Освен това е прието, че не е доказано и че ответникът не е изпълнил задълженията си като пазач на запорираните вещи. През целия период от запечатването на складовете от съдебния изпълнител /третото лице помагач/ до отварянето им не е нарушена целостта на поставените от ЧСИ лепенки, не е констатирано проникване в складовете по какъвто и да е начин – чрез взлом или отваряне, не се е включвала локалната алармена инсталация, няма данни ответникът да е влизал или отварял складовете, при които обстоятелства не може да се направи извод, че липсата на запорираните вещи се дължи на противоправни действия или бездействия на ответника като пазач. При положение, че ответникът не е присъствал при разпечатването на складовете от ЧСИ и не е подписал протокола за това от 17.VІІ.2009г., този протокол по никакъв начин не може да ангажира отговорността му като пазач. От друга страна, независимо, че е бил назначен за пазач, ответникът на практика не е имал възможност да изпълнява реално функциите на такъв върху запорираните вещи, тъй като те са се намирали в запечатани от ЧСИ помещения. При това положение той в действителност не е осъществявал държане на вещите, тъй като не е имал достъп до тях, единственото, което е могъл и е направил със сключването на договор за охрана, е да осигури неприкосновеност на запечатаните складове, с които действия ответникът е изпълнил задълженията си на пазач. Във връзка с поставения от касатора процесуалноправен въпрос ОСГТК се е произнесло с т.1 от ТР № 1/2013г., имащо задължителен за съдилищата характер, че при проверка за правилността на първоинстанционното решение въззивният съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба само в случаите, когато е нарушена императивна материалноправна норма и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните. Отговорът на поставения материалноправен въпрос според настоящия състав е отрицателен. Пазачът на запорирани вещи не носи отговорност за липсата им в случай, че липсата не се дължи на негови противоправни действия или бездействия. Отговорността на пазача на запорирани вещи за причинени вреди на длъжника по изпълнително дело, собственик на вещите, при неизпълнение на задължението за връщането им се урежда на основата на непозволеното увреждане /чл.45 ЗЗД/. Елементите от фактическия състав на тази отговорност, и то в кумулативна връзка помежду им, са противоправно действие/ бездействие на пазача, вина, вреда и причинна връзка между тях. При липсата на който и да било от тези елементи /включително на противоправно действие/бездействие/ пазачът не носи отговорност /за непредаването на вещите, за липсващите вещи/, като от тях само вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.45 ал.2 ЗЗД. Касационната жалба, съдържаща оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 б.в ГПК, е неоснователна. Действително въззивният съд се е произнесъл относно вида и броя на липсващите вещи, без във въззивната жалба да е било релевирано оплакване в тази връзка /каквото не е и следвало да има в нея с оглед на обстоятелството, че първоинстанционния съд няма произнасяне по този въпрос/. Допуснатото по този начин процесуално нарушение на разпоредбата на чл.269 ГПК обаче е без значение за изхода на спора по делото. И това е така, тъй като решаващият извод на въззивния съд, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана в случая поради недоказано негово противоправно действие/бездействие, е обоснован и законосъобразен. Установено е, че запорираните вещи са били в склад, запечатан от съдебния изпълнител, със сменени заключващи системи, с налично видеонаблюдение, и че ответникът е сключил договор с фирма за охрана на обекта със С., който не е бил прекратен към момента на отварянето на склада от съдебния изпълнител на 17.07.2009г. в отсъствие на А.. Така предприетите от последния мерки са нормалните и обичайните за съхранение на вещите, обосноваващи направения от въззивния съд извод за полагане на дължимата по закон /чл.471 ГПК/ грижа на добър стопанин. Липсват данни А. да е знаел, че след прекратяването на договора за охрана, сключен между [фирма] и [фирма], сключеният от него такъв договор не може да бъде изпълняван и че с оглед на това той е следвало да предприеме действия за осигуряване на независима охрана. Освен това е несъмнено установено и че през целия период от назначаването му за пазач до отварянето на склада от съдебния изпълнител /март – 17.07.2009г./ не е имало сигнали и не е констатирано нарушаване целостта на склада /и проникване в него/, на заключващите системи и на печата на съдебния изпълнител. От друга страна, със запечатването от съдебния изпълнител на помещението за съхранение на запорираните вещи е препятствано държането им от ответника, от което следва, че не е било осъществено предвиденото в закона /чл.470 ал.1 и ал.3 ГПК/ реално предаване на вещите на пазача при назначаването му за такъв, обосноваващо и невъзможността за връщането им от него. С оглед на тези обстоятелства, на безспорния факт, че складът е разпечатан и отворен от съдебния изпълнител в отсъствието на ответника, и тъй като наличието на противоправно поведение не може да се предполага, законосъобразен е изводът на въззивния за неоснователност на предявената претенция за обезщетение. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация Г. В.А. следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция /адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 14.ІІ.2014г./. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Плевенския окръжен съд, ГО, № 24/20.І.2011г., постановено по гр.д № 883/2010г. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] бряг да заплати на Г. В. А. от [населено място] бряг 500лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: