Ключови фрази
Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта * причиняване на смърт или телесни повреди в транспорта * непредпазливо причинена телесна повреда в транспорта * превратно тълкуване на доказателства * неправилно тълкуване на материалния закон * неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото

Р Е Ш Е Н И Е

354

София, 10 март 2014 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми юни …........... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................

.. Даниела Атанасова ............................


при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 869 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпила касационна жалба от страна на пострадалия М. М. – частен обвинител по делото. Обжалва се въззивна присъда № 39 от 13.03.13 год., постановена по ВНОХД № 23/13 год. по описа на Габровския окръжен съд. С последната е отменена изцяло осъдителна присъда № 1 от 08.01.13 год. на Габровския районен съд и е постановена нова, с която подсъдимият В. П. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1 и 2, вр. чл. 142, ал. 1 НК. В жалбата са визирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се въззивната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Габрово.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея основания и доводи от повереника на частния обвинител М..
Подсъдимият В. П. и неговият защитник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. От страна на П. по делото е приложен отговор на касационната жалба, в който се сочат съображения, че същата е просрочена.
Прокурорът счита, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, а постановената оправдателна присъда е законосъобразна. Пледира същата да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба и допълнението към нея, посочените основания и доводи и становищата на явилите се в залата страни, намира следното:
С цитираната първоинстанционна присъда подсъдимият В. П. е признат за виновен в това, че на 03.06.11 год., около 18.00 часа, на главен път , км. , посока [населено място], на територията на /населено място/, при управление на автомобил „марка” с рег. № , с дясно разположение на волана за управление, нарушил правилата за движение по чл. 94, ал. 1, изр. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 3, пр. последно от ЗДвП и по непредпазливост причинил на М. М. от [населено място] тежки телесни повреди, изразили се в загуба на слезката и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и две средни телесни повреди, изразяващи се в: трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „а”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК е осъден на пробация, включваща следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично и периодични срещи с пробоционен служител за срок от една година и шест месеца.
Признат е за невиновен и оправдан по първоначалното му, по-тежко обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК и за нарушението по чл. 94, ал. 2 от ЗДвП.
Лишен е на осн. чл. 343г НПК от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Осъден е за направените по делото разноски.
С атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционната присъда изцяло е отменена и П. е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Петнадесетдневният срок по чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 НПК за обжалване на въззивната присъда от страна на частния обвинител М. е спазен. Въззивната присъда е обявена на 13.03.13 год., а касационната жалба е постъпила в деловодството на Габровския окръжен съд на 26.03.13 год.
При постановяване на въззивната присъда окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 14, ал. 1 НПК, във връзка със задължението да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В случая, анализът на доказателствата не е извършен поотделно и в тяхната взаимна връзка. В оценъчната дейност не е търсена логична връзка и взаимна обусловеност между отделните доказателствени източници. Приети са за установени факти, лишени от доказателствена основа или на базата на опорочена такава. Съдът е интерпретирал установените обстоятелства произволно и им е придал значение, каквото нямат.
Спорният момент по делото, свързан с обвинението за допуснатото от В. нарушение на правилата за движение по чл. 94, ал. 1, изр. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 3 ЗДвП, е къде е позиционирал управлявания от него микробус спрямо пътната лента за движение при спирането за престой извън населено място при изключително тежките метеорологични условия – проливен дъжд на талази, мокра пътна настилка и слаба видимост.
На първо място, за да оправдае подсъдимия, приемайки, че бусът не е спрян 0.50 м. в лентата за движение, окръжният съд е игнорирал показанията на другия участник в ПТП Р. К. и пътуващите с него лица И. К. /син на първия/ и Н. Г. /приятелка на втория/, като противоречиви и явно тенденциозни, а версията на тримата за недостоверна, тъй като „…не е възможно да забележат буса и да не забележат слезлия от него човек, който е по-близо ситуиран в зоната им на видимост.”, тъй като са в „…близки семейни отношения и демонстрират явна тенденциозност и преднамереност в показанията си, с цел да оневинят за възникналото ПТП Р. К.”, спрямо който няма повдигнато обвинение. При това, е игнорирал генералното заключение на експертите, че при създалата се пътна ситуация, ударът е бил непредотвратим за този водач. Дал е вяра на обясненията на П. и пътуващите с него свидетели Б. П. /брат на П./, Р. Г. и Д. /колеги на П./, че е позиционирал МПС при спирането за престой изцяло на банкета, извън пътната лента, но не е направил преценка на близките отношения помежду им. Посочил е, че обясненията се подкрепят от приетата К. /л.8 от мотивите/, въпреки, че на л. 5 е отразил, че ударът е настъпил на пътната лента на „метър – метър и половина” от края на пътното платно” и вещите лица приемат, че „микробусът е бил спрял на северния край на платното до 0,5 метра навътре в лентата за движение посока [населено място]”.
От протокола за оглед съдът е възприел, че „…разстоянието от края на пътното платно до началото от следата на автомобил, с която е отъпкана тревата /явно се има предвид следата, отразена под № 2 в скицата на местопроизшествието, л. 23/, е 2 метра…” и „…на това място ширината на банкета е 1,70 м., след което започва затревена площ и канавка.” /л. 5 от мотивите/. Посочил е твърдението на подсъдимия, че „…когато спрял буса, лявата му гума била на банкета, а дясната част била наклонена в тревата, тъй като тревата пречела на отварянето на вратата.” / л.6/. Безкритично е приел, че обясненията на подсъдимия в тази им част не се опровергават от събраните по делото доказателства и се подкрепят от заключението на К. /л. 8/ за същите отстояния. Не е обсъдил показанията на свидетелката Н. Г., че след произшествието, водачът е върнал микробуса назад, където е имало трева /л. 38 гръб от НОХД № 551/12 год./.
Изводите на съда за позициониране на л.а.м. „марка” преди произшествието изцяло противоречат на механизма на ПТП по заключенията на АТЕ, изготвени не само върху установените данни от свидетелските показания, но и на базата на обективните находки по делото, преценени през призмата на експертните знания и научната литература. Във връзка с инкриминираните нарушения на правилата за движение от П. експертите са категорични за механизма на ПТП /л. 88 д.п./. Микробусът е установен за престой, като лявата му страна е било на северния край на платното, до 0,5 м. навътре в лентата за движение към [населено място]. Водачът К. се е движил в същата посока, оставяйки необходимата минимална теоретична дистанция от 0,7 м. от лявата страна на спрелия микробус. Към момента на слизане на пострадалия от страничната лява, плъзгаща се врата, К. не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране или отклонение на траекторията на движение. Същото се установява и чрез допълнителното заключение на в.л. Х. /л. 96 – 101 д.п./, във връзка с установените параметри за движение на л.а. „марка” и конкретната пътна обстановка. Чрез заключението на в.л. Х., приложено на л.л. 132 – 137 д.п., е проверена една от версиите за разположение на л.а.м. „марка” към момента на удара и констатираната при огледа под № 2 следа от автомобилна гума в тревната площ. Тази експертиза безкритично не е възприета от окръжния съд, тъй като „…констатациите при измерванията и направените въз основа на тях заключения на в.л. са неотносими към процесния казус. По време на замерването, от произшествието е бил изминат период от няколко месеца, през които, безспорно, следите са били вече заличени и измерените следи и разстоянията между тях не водят до достоверни изводи за фактическата обстоновка…”. Съдът явно не се е запознал подробно с изходните данни и преценените доказателства по делото, с които е работило вещото лице, изготвило експертизата. Видно от констативно съобразителната част вещото лице е съпоставил единствено разликата във височината на банкета, установена при огледа на 26.04.12 год. /няколко месеца след произшествието/ със следата от отъпкване под № 2 от протокола за оглед от 03.06.11 год. и всички регистрирани други веществени доказателства и направените замервания от този протокол. При тази съпоставка е без значение, че разликата във височината на банкета е направена месеци след ПТП, тъй като не се касае до следи, които могат да бъдат заличени в този период. Съгласно тази експертиза, при двата разглеждани варианта – следата е оставена от десни, съответно леви гуми на л.а.м. „Форд Транзит”, следата, регистрирана под № 2 от протокола за оглед от 03.06.11 год., е невъзможно да е оставена преди настъпване на произшествието. Този извод е в съответствие със свидетелските показания, че автомобилът на подсъдимия е върнат назад след сблъсъка.
С оглед механизма на настъпилото произшествие окръжният съд е следвало да съобрази и други обстоятелства, имащи значение за безопасността за движение и престой. Във връзка с разпоредбата на чл. 8 ЗДвП водачите на ППС използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. В съответствие с Директива № 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 год. за създаване на рамка за одобрение на МПС и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, при производството на автомобил, производителят посочва в сертификата за съответствието му, дали автомобилът е предназначен за десностранно или за левостранно движение и съответно той може да бъде постоянно регистриран, без допълнително одобрение в държавите-членки с посоченото в сертификата движение. Конструкцията на автомобилите, предназначени за левостранно движение /с десен волан/, се различава от тези на автомобилите, предназначени за дясностранно движение, като различията влияят на безопасността на движението. В конкретния случай, тези различия се отнасят до: огледалата за обратно виждане, които не осигуряват необходимата видимост назад; полето на видимост на водача напред е различна; различава се полето на стъклопочистване от чистачките на предното стъкло. Посочените различия изискват допълнително оборудване и, евентуално, преустройството на автомобилите с дясна дирекция, преди постоянното им регистриране в страните-членки с десностранно движение, каквато е Република България. По делото не са изяснени тези обстоятелства, които имат значение за безопасността за движение и отговорността на водача. Не е обсъдено доколко те са се отразили на субективното отношение на П. към правилото по чл. на чл. 94, ал. 1 ЗДвП, дали е спрял на банкета, съответно имал ли е обективната възможност да спре изцяло извън пътя. Не е изяснен и въпроът, защо пострадалият е слязъл от лявата странична врата на микробуса, т.е. откъм движението, вместо от дясната, ако е имало такава, с оглед дясната дирекция на автомобила.
Настоящият съдебен състав не споделя тълкуването, което окръжният съд е дал на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон. Последният е преценил, че дори да се приеме, че подсъдимият е спрял автомобила си така, че левите му гуми да са били на пътното платно, при установената ширина на банкета 1,70 метра, не е нарушил посочената разпоредба, тъй като е позиционирал ППС на банкета и в най-дясната част на пътното платно, което законът позволява. При това явно е приел, че изречение второ на посочената разпоредба допълва първото, а не е негово изключение, като и двата текста са тълкувани изолирано от смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Това тълкуване е изцяло извън смисъла на закона. Основният принцип по раздел ХІХ за престоя е развит в чл. 98, ал. 1 ЗДвП. Той регламентира забраната за престой при изброените обстоятелства в т.т. 1-8, една от които е на място, където превозното средство създава опасност за движението, която може да е от разнообразно естество и да се активира при различни обстоятелства, в това число установените по делото слаба видимост, поради проливния дъжд и мокра настилка. Когато не са налице основанията, обосноваващи забрана за престой, за такъв извън населените места, съгласно чл. 94, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, ППС се спират извън платното за движение, което е общата широчина на пътните ленти /легалната дефиниция на „платно за движение” е дадена в § 6, т. 3 от допълнителните разпоредби от ЗДвП/. Законът не използва, в случая „пътно платно”, както е приел окръжният съд, дефинирано в § 6, т. 7 от допълнителните разпоредби и ясно разграничено от „платно за движение”. Като изключение на посоченото правило, в чл. 94, ал. 1, изр. 2 ЗДвП законодателят е предвидил, че когато е невъзможно спирането за престой по реда на чл. 94, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, то се извършва успоредно на оста на пътя, най-дясно на пътното платно, което е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение /§ 6, т. 7/.
От посоченото следва, че водачите на МПС нямат право по желание да спират по всяко време на денонощието върху платното за движение. Доброволното спиране на това място на пътя изрично е забранено от чл. 94, ал. 1 ЗДвП, според който спирането на превозното средство на пътищата извън населените места се извършва само на банкета на пътя. Спирането върху платното за движение може да се извърши по изключение по силата на чл. 94, ал. 1, изр. 2 ЗДвП от водача на автомобил само при невъзможност същото превозно средство да бъде изведено на банкета. Невъзможността за извеждането е от обективен характер, а именно, когато настъпи повреда, да е невъзможно вече и най-малкото придвижване на автомобила към банкета, например блокиране на системата за движение. Когато не са настъпили повреди в двигателя, трансмисията, окачването, кормилното устройство и други подобни, които имат пряко отношение към придвижването на автомобила, водачът не придобива право да спре върху платното за движение. В такива случаи, водачът е длъжен да продължи движението си до съответното място от пътния участък на уширение или където има достатъчно широк банкет, а при липса на такъв, докато се намери позволено място за спиране.
Окръжният съд е направил неправилно тълкуване и на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП. Прокурорът не е повдигнал обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК срещу В. П. за извършено нарушение и по този текст от закона. Обсъждайки въпроса за вината на П., съдът е приел, че „Не може и не следва да се търси отговорност на водача на спрелия за престой автомобил за поведението на пътниците в него, които също са длъжни да спазват правилата за движение.” Заключил е, че слизайки от автомобила, без да се огледа и без да изчака преминаването на идващото МПС, управляван от свидетеля Р. К., пострадалият М. е създал опасност за движението, станал е причина за възникналото ПТП и в следствие на това е претърпял тежки и средни телесни повреди. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят вратата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Целта на тази разпоредба е да опази живота и здравето на другите участници в движението. Тя е предписание за пътуващите и е задължение за водача на автомобила за опазване на живота и здравето както на останалите участници в движението, така и на пътуващите в МПС, което той управлява. Пътуващите в превозното средство не могат да бъдат субект на престъпление по транспорта. От друга страна, водачите са длъжни да опазят живота и здравето на пътуващите в управляваното от него МПС, когато спрат за престой извън правилата по раздел ХІХ от ЗДвП.
Ако окръжният съд беше съобразил и правилно преценил правилата за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и изискванията на ЗДвП, посочени по-горе, можеше да направи други изводи за отговорността на подсъдимия В. П..
При посочените съображения касационната жалба от страна на частния обвинител М.М. е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивната присъда следва да бъде отменена изцяло и делото да се върне на ОС – гр. Габрово за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения и съдът да се съобрази с тълкуването на разпоредбите за спирането за престой по ЗДвП.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивна присъда № 39 от 13.03.13 год. на Габровския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 23/13 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................